Новият президент на Българска федерация лека атлетика Георги Павлов бе избран за президент на олимпийски спорт номер едно на 8 ноември в София.

Изборът породи много страсти, но атлетиката е в ДНК-то на новия президент благодарение на баща му – Павел Павлов – универсален спринтьор, чието име все още стои до българския рекорд на 4х100 м за мъже – 38.99.

Статистикът Александър Вангелов припомня спортния път на великия спринтьор.

Павел, който за съжаление почина през 2004-а година, е от най-ярките фигури в българския спринт в края на 70-е и началото на 80-е години на двадесети век. С проявите си на пистата той продължително време будеше респекти и адмирации у познавачите на леката атлетика у нас.

Роден в Пловдив на 8 март 1952 г., Павлов започва спортната си кариера като състезател по плуване и бокс. В атлетиката попада малко късно (на 21 години), но спринтът му допада най-много и под ръководството на доц. Димчо Бъчваров Павел осъществява впечатляващ прогрес сред най-бързите спринтьори в България. На IV-ата Републиканска Спартакиада в София през юли 1974 г. Павлов печели два сребърни медала (в щафетите 4х100 м и 4х400 м) с отборите на „Академик”. През следващата 1975 г. идва и ървата му шампионска титла в България (на 200 м с 21.80 сек. Същата година Павлов сключва брак с Ваня Тодорова (състезателка по скокове във вода и спортна гимнастика).

В олимпийската 1976 г. Павлов покрива майсторска норма на 100 м (10.56), но тежка контузия му поречва да „гони” норматива за Олимпиадата в Монреал. В личен план обаче тази 1976-а е особено щастлива за Павел – ражда се синът му Георги (състезател по-късно на скок височина). През 1980 г. се ражда и дъщеря му Весела.

През 1977 г. Павлов започва успешно сезона – личен рекорд на 200 м (21.05). Отново травма обаче го възпира от участие на Универсиадата  в София през август. По-малко от година след това Павел е шампион (с  отбора на ЦСКА) на щафетата 4х400 м в зала. Това го кара да вземе важното решение да премине към по-дългите спринтови дистанции (200 м и 400 м). Вече през лятото на 1978 г. спринтьорът е балкански шампион за мъже на 200 м и с щафетата 4х100 м на Балканиадата в Солун през август, след като вече е станал национален шампион на 200 м в София….

В годината на V-тата Спартакиада (1979) Павлов още през зимата е настроен боево за високи постижения. На турнира в зала във Виена Павел „чупи” българския рекорд на 200 м (20.87), а през юли на шампионата в София е двоен сребърен медалист (на 200 м 21.00 и на 400 м с 46.93). На юбилейните 50-и балкански игри в Атина Павлов е златен медалист с българската четворка в щафетата 4х100м (39.81)…..

В годината на XXII-ата Олимпиада в Москва 1980 Павлов е определен за титуляр в спринта за големия форум в съветската столица. На Балканиадата в София през юни той финишира втори на 400 м с нов български рекорд (46.41), а в щафетата 4х100 м (Павел е на първи пост, заедно с Владимир Иванов, Ивайло Караньотов и Петър Петров) е балкански шампион. На 13 юли на стадион „Васил Левски” този квартет пробягва тестово едната обиколка (39.61). Селекционер на отбора е проф. Никола Антонов, който твърдо посочва Павлов за първия пост (като опитен състезател с високи морално-волеви качества. На стадион „Лужники” в Москва в първия полуфинал на щафетата нашите завършват трети (с изравнен български рекорд 39.25), изхвърляйки от финала отбора на Ямайка! На финала на българите им се пада третата пътека. С 38.99 сек. (национален рекорд) Павел Павлов, Владимир Иванов, Ивайло Караньотов и Петър Петров финишират на призовото шесто място. Този рекорд (изравнен две години по-късно от друг състав (който присъстват Караньотов и Петров, заедно с Николай Марков и Валентин Атанасов) е неподобрен и до днес, 45 години по-късно!

След приключването на спортната сикариера (през 1983 г.), Павел Павлов е председател на ДФС „Ботев”Враца а по-късно заема и поста „заместник-председател” на ОС на БСФС Враца.

През 1989 г. Павлов заминава за Мароко, където работи като главен треньор на националния отбор (спринт) на тази африканска страна.

След 1991 г. до смъртта си през 2004 г. Павел Павлов се занимава с частен бизнес. Той открива първия пункт на „Еврофутбол” във Враца.

Павел Павлов е удостоен спочетния знак на град Враца за заслугите му за развитието на спорта в Северозападна България, а по-късно е номиниран и  за „Спортист на Враца и Врачанска област” за 20-и век. Той е в челната петица на българските спринтьори, които имат високи постижения и в трите дисциплини на спринта (100 м 10.56 (1021 т. по сравнителната таблица на Световната Атлетика), 200 м 20.87 (1087 т.) и 400 м 46.41 (1084 т.)

И като атлет, и след това като спортен деятел и ръководител, Павлов не пожали сили и енергия за развитието на спорта (и в частност на леката атлетика) във Враца.

Три години след като почина през 2007-а синът му Георги Павлов основава турнира в негова памет, който в периода 2007-2015 е най-силното атлетическо състезание в България. През 2008-а на турнира е регистрирано и най-бързото бягане на 100 м в България след като Самуел Франсис (Катар) побеждава Дуейн Чембърс (Великобритания) с 10.03 срещу 10.05.

В същия период „Павел Павлов“ – Враца събира десетки елитни атлети и най-силния атлетически клуб в България за няколко години.

РАЗВИТИЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ НА ПАВЕЛ ПАВЛОВ ПО ГОДИНИ

По време на турнира колеги на пистата и приятели на Павел Павлов разказват за него.

Димитър Гушев, бивш състезател на 110 м с препятствия: Съдбата ни събра с Павката в ЦСКА, тренирахме при Христо Гергов, но после си останахме и приятели. Първото, което мога да кажа за него е, че беше много отзивчив като човек и винаги обичаше да помага, не само на приятелите си. Може би и затова си останахме близки и след спорта.

Нашата компания – Павката, Бончо Бонев, Белчо Белчев и Нарцис Попов семейно и по традиция за всеки Великден се събирахме на моята вила и отсядахме по 3-4 дни. Прекарвахме си страхотно. Павката обаче все беше зает и обикновено оставаше само са 1 ден, но никога не е пропускал тази традиция. Само последната година, преди да почине, остана с нас за всичките почивни дни, а после заедно ходихме и на море.

На пистата беше много всеотдаен, той беше адски трудолюбив и никога не пропускаше тренировки и се раздаваше докрай. Не прости обаче на белия си дроб. Той имаше слабост и пушеше по една цигара, но не правеше компромиси с тренировките. Спомням си, че дори не пропускаше или съкращаваше дългите отсечки по 200 и по 300 м, което може си е оказало своето влияние върху здравето му после.

Той е от атлетите, който на пистата всичко постигна с много труд. По това време имаше много добри и талантливи спринтьори и за да успее, Павката работеше много здраво и с хъс. Затова имаше и тези добри резултати. Сега трудно се намират спринтьори като него, които да се справят толкова добре на 100, 200 и на 400 м. Реално той е бил рекордьор и в трите.

Нарцис Попов, бивш рекордьор на 400 м: Като статистика мога да припомня, че той подобри рекорда ми на 400 м през 1980 г. и го доведе до 46,41 сек. , като преди това аз водех листата с 46,65 сек. от 1979 г.

С Павката се познавам, когато дойде войник в школата на ЦСКА, като преди това той бе завършил висшето си образование. После се върна във Враца, но остана да тренира при нас в групата на Христо Гергов. Като студент тренираше при Димо Бъчваров.

Павката бе типичен спринтьор на 200 м, но това не му пречеше да има успешни представяния и на 100 м. Като дойде при нас, започнахме да го „зарибяваме”, а пък и той се интересуваше от дългия спринт на 400 м, което всъщност е ад за късите спринтьори. Павката обаче издържа и дори би рекорда ми. Иначе не можахме да го навием да бяга щафета 4 по 400, не обичаше точно тази дисциплина.

Да не прозвучи като обичайните хубави думи за човека в такъв случай, но той наистина бе много амбициозен, трудолюбив и изпълнителен в тренировките. Направо казано той не бе и най-талантливият тогава, защото имаше много по-бързи от него, но успя да се наложи и в националния отбор. Не кръшкаше  и не мрънкаше на тренировки и истината е, че всичко постигна с много, много труд и усърдие. Когато започна да бяга 400 м, искаше да ме победи, но в същото време бе и достатъчно практичен, за да си прави сметка кога и на кое състезание има шанс да е победител.

Останахме приятели и след спорта, като той си остана същият работяга. Затова според мен логично оглави БСФС във Враца и направи доста за спорта там. Остана си всеотдаен  и продължи да помага на другите.

Владимир Иванов, бивш рекордьор на 200 м: Само хубави спомени имам от него. Бягахме заедно, а често се събирахме и за подготовката на щафетата. С Павката бяхме съседни постове, той ми предаваше палката на мен от първи пост и се налагаше да сме повече заедно на пистата. Тогава много се работеше по техниката на щафетата. Затова имахме и успехи.