Само часове ни делят от 20-ото световно първенство по лека атлетика в Токио, Япония от 13 до 21 септември.

Япония винаги е била щастлива страна за българската атлетика и в навечерието на състезанието ще ви припомним някой от най-бляскавите моменти.

Цветанка Христова е шампионка в Токио през 1991

Първото световно първенство по атлетика е в Хелзинки 1983 и България печели три бронзови медала.

 На второто в Рим през 1987-а е най-значимият успех в родната атлетика с три титли и един бронзов медал, както и световен рекорд на скок височина за жени.

Токио е домакин на третия планетарен атлетически форум през 1991-а и остава в историята с епичния двубой в скока на дължина между Майк Пауел и Карл Люис. В невероятно състезание Пауел подобрява легендарния световен рекорд на Боб Биймън от Мексико 1968  – 8.90 като се приземява на 8.95 – стандарт валиден и до днес. Люис прави всичко по силите си, но се класира втори след страхотна серия и 8.91 с попътен вятър над допустимото. Все пак печели титлата на 100 м с нов световен рекорд 9.86.

Николай Антонов вече с реноменото на един от най-бързите мъже в историята и довежда българския рекорд на 200 м до 20.20 в сериите в Токио и достига финал на дисциплината, където заемна седмо място. И досега никой не е подобрил рекорда на Антонов и не е достигал финал на 200 м на световно първенство.

Състезанието минава, но България не взима медал от надпреварите до предпоследния ден от световното – 21 август. Тогава Цветанка Христова, която има бронз от Рим 1987, нанася своя удар със 71.02 и побеждава втората Илке Вилуда (ГДР) с почти 2 метра – 69.12 м.

С титла и медал от световни първенства, два медала от олимпийски игри и европейска титла покойната Цветанка Христова се нареджа в топ 5 на всички времена в българската атлетика, а софийският спортен клуб „Юниверсал“ и БФЛА организират всяка година мемориал в памет на великата атлетка постигнала най-големия си успех в Токио.

Вержиния Михайлова остава на 27 сантиметра от първия олимпийски медал за България в леката атлетика

Олимпийските игри през 1964-а година се провеждат в Токио, а България остава само на стъпка от 27 сантиметра от първия олимпийски медал в атлетиката за България.

Дисциплината отново е диск жени и Вержиния Михайлова е една от фаворитките.

Михайлова оглавява квалификацията с 54.94 от първи опит при норма за финала 50.00.

В решителното състезание българката излиза на втора позиция в четвъртия опит с най-добрият си резултат в кариерата – 56.70 (все още в топ 20 на вечната българска ранглиста).

В петия кръс Тамара Прес (СССР) поема водачеството с олимпийски рекорд 57.27.

След това Лиа Манолиу (Румъния) мята 56.97 за третото място и оставя Михайлова извън отличията.

Втора остава Ингрид Лоц (Обединен германски отбор) с 57.21. Михайлова записва най-предмното класиране на български атлет на олимпийски игри до този момент.

По време на олимпийските игри в Токио се женят рекордьорката ни в скока на дължина Диана Йоргова и гимнастикът Никола Проданов.

Церемонията е на 23 октомври в олимпийското село пред олимпийските кръгове в присъствието на стотици хора и медии.

Йоргова се класира шеста във финала на скок дължина с 6.24. Осем години по-късно тя вече вицешампионка на игрите в Мюнхен 1972.

Маебаши 1999 – отново звучи българския химн, а Ива Пранджева взима два медала от световно първенство

Японският град Маебаши е на 100 км от столицата Токио, но остава в българската атлетическа история завинаги с две впечатляващи постижения на световното първенство в зала.

Българският химн отново звучи в Япония осем години след успеха на Цветанка Христова в Токио.

Христина Калчева продължава славните български традиции в скока на височина със световна титла в зала с личен рекорд от 1.99 м.

Тя е единствената, която преодолява тази кота, за останалите два медала Зузана Хлавонова (Чехия) и Тиша Уолкър (САЩ) записват 1.96.

Ива Пранджева прави нещо невиждано в българската атлетика, което едва ли ще повтори някои друг български атлет. Взима два медала в хоризонталните скокове. Сребро в тройния скок с национален рекорд 14.94 и бронз на скок дължина с 6.78.

България е на 10-о място в таблицата на медалите.  

И още един любопитен японски факт за българската атлетика, но свързан с биатлона: Гoдина по-рано от успеха на Калчева и Пранджева в Маебаши в началото на 1998-а се провеждат зимните олимпийските игри в Нагано (също в близост до Токио) Екатерина Дафовска печели олимпийска титла с хладнокръвна стрелба и перфектно преминаване на разстоянието.

Дафовска е женена за атлета Светлин Проданов и през 1999-а ражда син Мартин, който е настоящия национален рекордьор на България на 1500 м.

И така, ако се върнем към Токио 2025, четиримата български атлети тук и направим връзка с миналото ще видим следното:

• Пламена Миткова, която открива българското участие на шампионата в скока на дължина на 13 септември, ще участва на скок дължина 60 години след Диана Йоргова и 26 години след Ива Пранджева.
• Габриела Петрова е била на националния стадион по време на олимпийските игри в Токио през 2021-а. Треньорът й Атанас Запрянов е бил наставник на световната шампионка Христина Калчева, а 33-годишната Габриела се намираше в отлична форма пред световното и може дори да мечтае да премине четвъртото място от световното в Пекин през 2015-а.
• Тихомир Иванов също може да се вдъхнови от титлата на Христина Калчева в скока на височина през 1999-а. Иванов също се състезаваше на игрите в Токио през 2021-а, а три години по-късно в Париж 2024 зае призовото осмо място във финала на олимпиадата.
• Божидар Саръбоюков стана европейски шампион на скок дължина в зала тази зима и всички трябва да се съобразяват с него. Състезанието е в града, в който е поставен световния рекорд през 1991 и то на световното първенство. Конкуренцията в сектора се силна, а рекордът вече е на 34 години!