За българската атлетика с любов и надежда

Автор: Рая Иванова, sportal.bg

Преди броени дни завърши Европейското първенство по лека атлетика в зала в Апелдорн, което може да бъде определено като едно от най-успешните за България в последните години.

На него Божидар Саръбоюков спечели европейската титла в скока на дължина при мъжете, като това беше първо злато от такъв форум при мъжете за България от 25 години. В Гент през 2000 г. за последно Петър Дачев спечели злато в същата дисциплина, а Илия Дживондов взе титлата на 400 м.

И ако представянето на Саръбоюков заслужено беше определено за гвоздея на българското представяне, другите ни състезатели също не трябва да бъдат забравяни. В Апелдорн страната ни беше представена от седмина атлети, като петима от тях бяха около своята 20-та годишнина. Ясен знак, че след отказването на някои от ключовите ни фигури в последните повече от 10 години Ивет Лалова, Мирела Демирева, Инна Ефтимова страната ни отново се завърна на атлетическата карта.

Пламена Миткова влезе във втория си европейски финал в скока на дължина при жените и завърши шеста с 6.63 м. Подобно на континенталния форум на открито в Рим през миналата, където също беше финалистка, резултатите в битката за медалите отново бяха на висота, а състезателките в сектора са млади и занапред Пламена ще трябва да се бори още по-сериозно за местата, които прилягат на таланта и нейното силно желание за работа и усъвършенстване. През целия сезон обаче пловдивчанката показа, че е готова за борба с големите и тепърва предстои да виждаме надграждането от световната титла при девойките от 2022 г. и европейското сребро също при девойките.

Габриела Петрова записа поредния голям финал в своята кариера и със седмото си място в тройния скок доказа, че по-опитните в родния отбор все още не са за отписване. Тя беше финалистка и на Европейското в Рим през миналата година.

Никола Караманолов беше сред абсолютните дебютанти на голям форум при мъжете и стигна до полуфиналите на 60 метра, доближавайки се максимално до личния си рекорд от 6.63 сек с 6.66 сек в сериите. Другият ни представител в тази дисциплина Христо Илиев също заслужава добри думи за представянето си. Той беше другият абсолютен дебютант на голямо състезание при мъжете и с 6.71 сек остана само на 2 стотни от полуфиналите. Вътрешната конкуренция между Караманолов и Илиев неслучайно доведе до влизане на двамата в топ 10 на вечната ранглиста на България на 60 метра в зала, а тепърва предстои да видим тяхното развитие. Най-важното състезание за тях тази година, както и за други от младите ни състезатели, ще е Европейското първенство за младежи и девойки под 23 години.

Тихомир Иванов този път не успя да се класира за финал в скока на височина, но само преди няколко месеца той донесе най-голямата атлетическа радост на България на Олимпийските игри в Париж с осмото си място. И със сигурност е сред опитните атлети, които все още не са казали своята последна дума в спорта.

Лъчезар Вълчев направи три фала в квалификацията в тройния скок и едва ли ще иска да си спомня дълго това състезание. Но това младо момче само преди няколко години донесе радост на България като европейски шампион при юношите под 18 години, а след това прибави и европейски бронз при 20-годишните. Преходът между юноши и мъже в тройния скок е сред дисциплините, които изискват повече време за успешно преминаване към големите и по-силните резултати. Самият Вълчев още преди Европейското каза, че не иска да бърза с постиженията при мъжете, а целта е по-скоро да се опази здрав. Цел, каквато трябва да имат всички родни атлети, от които тепърва ще виждаме силни класирания на големите форуми.

Европейското в Апелдорн не е единственото събитие, което предизвика усмивки по лицата на българските любители на атлетиката тази зима. София беше домакин на Балканския шампионат за юноши и девойки под 20 години, където страната ни извоюва десет медала, пет от които златни.

Шампиони станаха Йоан Каменов (с национален рекорд за юноши под 18 г. от 6.78 сек) и Радина Величкова в спринта на 60 метра, Ирен Саръбоюкова на скок височина, Сияна Бръмбарова на скок дължина и Зинга Барбоза Фирмино на троен скок. Сребърни отличия завоюваха Натали Костова на скок височина и Теодор Янков на скок дължина, а бронзови медали взеха Георги Петков на 60 метра, Димитър Панделиев на 800 метра и Ива Деливерска на 60 метра с препятствия. Не само медалистите за страната ни от този форум заслужават адмирации, а всички млади състезатели, които изправиха на крака хората в зала „Фестивална“. Това поколение е едно от най-силните за страната ни в последните години и е много важно да бъде опазено и развито по най-правилния начин.

Някои от надеждите ни за отличия пропуснаха този форум заради контузии, но със сигурност ще показват стабилни резултати занапред. Сред тях беше и бронзовият медалист от Европейското под 18 г. през миналата година на 110 м/пр Християн Касабов.

Сливналията Стилиян Орлинов, който по-рано през годината подобри 42-годишния национален рекорд в скока на дължина за юноши под 18 г. със 7.43 м, също е сред бъдещите надежди на България в тази дисциплина, в която доказано имаме традиции през годините.

Дъщерята на друга българска легенда в скока на дължина Ивайло Младенов Анжелина Петкова също се развива добре и дава надежди, че в следващите години ще можем да видим шампионските гени. Рая Димитрова, Васил Антонов, Евгения Стоименова, Димитър Христов, Стефания Любенова, Павел Здравков, Памела Ени са само част от младите ни таланти, чието развитие предстои да видим в следващите години.

Още много млади таланти показаха стабилни изяви и подобриха рекорди тази година. Президентът на Българската федерация по лека атлетика Иван Колев заяви при завръщането на еврошампиона Саръбоюков в България, че “идва огромна армия от български атлети и ние ще бъдем в световния елит в близко бъдеще”. Аз самата съм убедена, че чрез тази сплав от млади и опитни състезатели за България предстоят много атлетически радости.

И, разбира се, вина за всички тези успехи имат и треньорите, които заслужават не по-малко адмирации. И най-важното е работата да продължи в полза на талантите ни и тяхното здраве. Защото през годините е имало много случаи на силни резултати при юноши и девойки, а след това тези хора изчезват от хоризонта. Ролята на техните треньори е да успеят да съхранят състезателите си и да ги изведат до големите успехи при мъже и жени. Така както направи Димитър Карамфилов с Божидар Саръбоюков в малко Харманли.

Европейската титла на Радина Величкова на 100 метра при девойките през миналата година и нейният бронз в скока на дължина, среброто на Димо Андреев на чук и бронза на Християн Касабов на 110 м/пр, както и финалът на Ива Деливерска на 100 м/пр, показаха, че България тепърва започва да бере плодовете на многобройните атлетически групи с подрастващи.

Не трябва да забравяме и контузената Александра Начева, която миналата година остана на крачка от бронзовия медал на Европейското първенство в Рим в тройния скок. Пловдивчанката най-добре знае колко труден е пътят от световната титла при девойките до добрите изяви при жените. И колко важно е състезателят да остане здрав, за да може да тренира и да реализира потенциала си на големи форуми. Друга контузена дама, която още не е казала последната си дума в маратона, е завърналата се отново на пистата Милица Мирчева, от която очакваме още по-силни бягания в класическата дистанция.

Андреа Савова, Кристен Радуканова, Иван Иванов, Мартин Проданов, Крум Захариев, Маринела Нинева, Девора Аврамова, братята Мартин и Иво Балабанови, Станислав Станков, Валентин Андреев, Преслав Вълев и много други също са готови да носят радост на България в следващите години. Със сигурност пропускам някои имена, защото списъкът е дълъг, но съм убедена в едно – в момента страната ни се радва на младо и силно атлетическо поколение, върху което може да се градят бъдещите успехи при мъже и жени. Това няма да е никак лесно, но с правилния подход, желание и упорита работа от всички замесени страни България може да има своите нови атлетически герои.

Снимки: списание „Атлетика“

Share Button