Възходът на българският национален отбор по лека атлетика за юноши и девойки под 20 години се видя на балканския шампионат в зала „Фестивална“ на 8 февруари в София.

Българските атлети спечелиха 10 медала в сравнение с 5 от миналогодишния шампионат в Белград през 2024-а.

Титлите в София бяха пет, а в класирането по медали България е втора и то с няколко изпуснати възможности за още отличия.

Първата драматична ситуация беше във финала на скок дължина при юношите, където Сарантис Целепис (Гърция) спечели титлата със 7.46 следван от новия рекордьор на България при юношите под 18 години Стилиян Орлинов – 7.33 и Теодор Янков, които доведе личния си рекорд до 7.25.

Фаворитът Лука Божкович (Сърбия), който спечели сребърния медал на световното първенство в Лима, Перу през 2024-а със 7.93, остана четвърти със 7.25.

Последва контестация от сръбския отбор, че опитът на Стилиян Орлинов 7.33 е с фаул, а след събиране на жури Д‘апел се реши, че има такъв и 15-годишният талант от Сливен остана с редовен резултат от 7.11, което го изпрати на седмото място от 18 стартирали състезатели.

Така редовните опити на Стилиян в официалния протокол от състезанието са 7.11-7.01-7.07.

Янков пък има серия от шест редовни опита, както следва – 6.99-7.08-7.25-7.07-7.11-7.27, а шампионът Сарантис имаше скокове от 7.45 и 7.46.

Преди седмица Орлинов доведе рекорда на България до 7.43 на шампионата на юношите под 18 години.

Втората драма, която изправи на крака цялата публика в залата бе с щафетата 4х400 м при юношите. „Брадатият“ национален рекорд за юноши от 1983-а година с измерение – 3:21.9 поставен от квартет на ЦСКА в състав Благовест Плашков, Бранимир Богданов, Петко Андреев и Росен Климентов бе под заплаха.

На националния шампионат за юноши под 20 години първите двама бягаха под 49 секунди на 400 м (Васил Антонов с рекорд на България за юноши под 18 години – 48.84 и Димитър Панделиев – 48.86), а следващите двама под 50 секунди (Димитър Христов 49.45 и Момчил Поптолев – 49.62), което мнатематически водеше до подобряване на рекорда с няколко секунди. Логиката на състезанията по атлетика е друга. Българите водиха до последните 120 метра в дистанцията 1600 м с първи пост Христов, втори Поптолев, трети Панделиев и четвърти Антонов. На предпоследната права балканският шампион Давид Стефан Дамян от Румъния атакува и размина Антонов, който се опита да контраатакува. Във виража Антонов бяга заедно с Юсуф Йозекен (Турция) и в допир с него изпусна палката, което елиминира българския отбор от надпревара и гоненето на рекорда.

Антонов се върна за палката и завърши с леко бягане като времето бе 4:31.00. Румънската щафета бе декласирана, а Турция триумфира с 3:19.20.

Минути по-късно щафета на България при девойките в състав Вероник Жекова, Ния Аргирова, Росина Николова и Евгения Стоименова спечели първа серия с нов национален рекорд от 3:49.64 и изпратиха постижението на „Олимп 97“ – Силистра – 3:58.01 (Янита Атанасова, Глория Василева, Мария Данкова и Гергана Вичева) в историята.

Първите два отбора от втората серия бяха по-бързи от българския дамски квартет (Словения – 3:45.13 и Сърбия – 3:45.91), а бронзовите медалистки от Хърватия взеха отличията само с 0.29 секунди пред нашите момичета с 3:49.35. Преди шампионатът се контузи лидерът на 60 м с препятствия Християн Касабов, който спечели балканската титла преди година в Белград, както и най-добрият ни бегач при юношите в момента Павел Здравков, който щеше да се бори за медал на 3000 м.