Изключителното представяне на Сифан Хасан на Олимпийските игри в Париж през 2024 г., където тя взе бронз на 5000 м и 10 000 м, преди да спечели маратона с олимпийски рекорд, беше отличено на Световните награди по лека атлетика 2024 г. в Монако, като нидерландката бе обявена за „Атлетка на света“ на годината.

31-годишната Сифан Хасан спечели последното злато в леката атлетика на Олимпийските игри в Париж при изтощителни условия и на трасе, смятано за едно от най-предизвикателните в цялата история на Игрите.

Победата й в маратона бе изключително драматична, тъй като малко преди финала Хасан се сблъска с Тигист Асефа (Етиопия), преди да успее да се откъсне в последните 100 метра, за да завърши три секунди преднина – най-малката разлика в който и да е олимпийски маратон за жени.

„Да бъда обявен за световен спортист на годината сред такива невероятни спортисти, и то в такава година, означава всичко за мен. От малка гледах на маратонците с възхищение. Те ме накараха да си задам въпроса дали мога да бягам като тях?“ – каза Сифан Хасан на награждаването в Монако. – „Тази година любопитството ми ме накара да рискувам и да се състезавам на три дистанции на Олимпийските игри в Париж. Беше ужасяващо, ала това правеше всяка финална линия по-ценна. Не беше перфектно, но понякога щастието идва от прегръщането на несъвършенствата.“

„Тази награда не е само за мен, тя е за моя екип и семейството ми. Тя е за всяко младо момиче, което гледа, мечтае и вярва, че може да постигне успехи чрез спорта. На всички искам да кажа: продължавайте да тренирате, продължавайте да настоявате, продължавайте да вярвате и винаги помнете, че никоя мечта не е твърде голяма,“ – заяви вдъхновено Сифан Хасан.

На Олимпиадата в Париж тя стана първата жена, спечелила едновременно медали на 5000 м, 10 000 м и маратон и първият спортист след Емил Затопек през 1952 г. в Хелзинки, който печели и трите олимпийски титли (преди това в Токио тя спечели титлите на 5000 м и 10 000 м, както и бронза на 1500 м).

Маратонското трасе в Париж 2024 г. е едно от най-трудните и предизвикателни в историята на Олимпийските игри. То включваше едно дълго, продължително изкачване, след което второ почти шеметно изкачване около 29-километър, преди дълго, стръмно и шеметно спускане в участък, насочващ се обратно към центъра на града. Нидерландката се готви специално за това предизвикателство, като бяга бързи отсечки по 600 м срещу наклон, последвани от 800 м по наклон. Право го толкова често, че дори треньорът й се учудва защо набляга така много. В крайна сметка претренира… И на самото състезание по време на изкачването има усещането, че почти ходи, но на спускането влага цялата си воля и настига съперничките. В крайна сметка тренировките дават резултат – победа с нов олимпийски рекорд – 2:22:55 ч. И това става само 37 часа, след като е спечелила бронз на 10 000 м и шест дни след бронза на 5000 м. След бягането на 10 000 м трябва да чака да мине допинг контрола, а след това да направи задължителната ледена вана. Прибира се късно в олимпийското село, а от натрупаните емоции не може да заспи почти до сутринта. За нощта преди маратона шампионката си спомня как станала в 4 часа и се проклинала, че е участвала на писта – нали й предстои маратон. На старта се чувствала несигурна и уплашена, виждайки колко свежи са останалите състезателки. Тогава решила, че единственото, което може да й помогне, е психиката и започнала да се настройва за самото бягане.

Сифан Хасан е блъсната малко преди финала от Тигист Асефа, която по това време е световна рекордьорка в дисциплината. Двете водят люта битка в последните метри. Успява да не падне – това би било прекалено жестоко. Сигурно си спомняте, че в сериите на 1500 м на олимпийските игри в Токио падна, но след това успя да се изправи и в крайна сметка да изпревари съперничките си. Драмата обаче е част не само от състезателната кариера, но и от живота й.

Повечето велики спортисти казват, че от малки са мечтаели да участват на олимпийски игри и да побеждават. Случаят при Сифан Хасан е съвсем друг. Тя извървява дългия път на емигрантка, която на 15-17 години въобще не е била наясно с какво ще се занимава. И макар постепенно да открива своето призвание в леката атлетика, този път е съпътстван с много падания – и в пряк, и в преносен смисъл.

Сифан е родена на 1 януари 1993 година в семейство на фермери в Оромия – район в Етиопия. Провинцията, която се намира на височина 2400 м над морското равнище, е дала на света такива велики бегачи, като Абебе Бикила, Хайле Гебреселасие, Кенениса Бекеле, Тирунеш и Гензебе Дибаба и други. Подобно на повечето етиопски деца, Сифан не започва целенасочени тренировки от малка. Но тя с любов си спомня детските години, когато по цели дни е играела на гоненица, криеница и футбол със своите връстници. И може би след време е щяла все пак да тръгне по стъпките на своите именити сънародници и да прослави Етиопия. Съдбата обаче има други намерения.

По това време политическата обстановка в Етиопия е нестабилна, периодично възникват въоръжени стълкновения, голяма част от населението е под чертата на бедността. За да осигури по-добро бъдеще на детето си, майката на Сифан й купува еднопосочен билет за Нидерландия. Бъдещата шампионка е едва на 15 години.

Тогава Сифан така и не може да си отговори на въпроса дали това е добро решение или грешка. На 15 години тя не знае какво иска и какво да очаква от живота, сама е в чужда страна, без подкрепа от никого. Животът в Европа съвсем не се оказва красива мечта. В началото е настанена в бежански лагер и по цял ден плаче. Чувства се като в затвор. Изпада в тежка депресия. Избягва да си спомня този кошмар, само споделя, че тогава е искала просто „да умре“.

Нещата стават малко по-добри, когато живее в Леуварден. Стопанката на къщата, в която е настанена, практически замества майка й. Тук тя има повече свобода, започва да тича всеки ден, за да изразходва енергията си. В детството си, когато живеела в Етиопия, била много буйно момиче, свикнало с активен начин на живот. Затова първите месеци в Нидерландия, когато не може да се движи свободно, за нея са наистина кошмарни.

След това я преместват в Айндховен, в местната етиопска община – късче Родина в южната част на Нидерландия. Сега вече тя има още повече свобода и възможност да се замисли за бъдещето си. Все още не мисли за спорт. Започва обучение в местния център по здравеопазване, като желанието на момичето е да стане медицински работник. Междувременно започва да тича любителски в местния клуб „Айндховен атлетикс“. Става случайно, нейна приятелка, която вече тренира, я кара да й направи компания в контролно на 1000 м. Местните треньори забелязват потенциала на момичето и я канят в клуба. Първата треньорка на Хасан е Айдуна Айтнафа – нидерландка от етиопски произход, която през 90-те е печелила маратоните в Айндховен и Ротердам, била е шампионка на Нидерландия (Холандия). В клуба тренират и други етиопци, така че Сифан се адаптира бързо.

Първоначално треньорката започва да работи усилено върху техниката на младата бегачка. Макар че има потенциал, Сифан бяга отчайващо зле технически, като мята краката и ръцете си некоординирано на всички страни. Освен това й липсва тренировъчна дисциплина. Постепенно обаче клубът става за нея не просто място, където тренира, а това, което най-много й липсва в този момент – семейство. Тук тя намира опора и подкрепа. От клуба й организират транспорт за тренировките и състезанията, помагат й със съвети при взимането на важни решения.

Така Сифан Хасан продължава да тренира в клуба, докато през 2011 година не привлича вниманието на националния треньор Оноре Хьодт.

Интересен факт е, че макар младата атлетка да се специализира в бягания на средни разстояния, през същата тази 2011 година тя участва на полумаратона на Айндховен, който печели с 1:17:10ч. През 2012 година вече резултатите й стават впечатляващи за възрастта: 1000 м – 2:44.44 мин; 1500 – 4:08.24 мин; 1 миля – 4:29.85 мин; 3000 м – 9:08.10 мин.

През април 2013 година Сифан покрива норматив на 1500 м за участие в световното първенство в Москва. Но няма нидерландски паспорт. Макар че живее от 5 години в Нидерландия, тя има само статут на бежанец. От местния клуб се опитват да й уредят документите, но бюрокрацията взима връх и атлетката трябва да пропусне световното. Получава гражданство през ноември същата година и оттогава неизменно защитава цветовете на Нидерландия. Само няколко седмици по-късно печели и първата титла за новата си родина – става европейска шампионка по крос кънтри за девойки под 23 години.

През май 2015 година Хасан поставя рекорд на Нидерландия на 1000 м – 2:34.68 мин. А през август същата година на световното първенство в Пекин печели бронзов медал на 1500 м с 4:09.34 мин. Атакува от крайните позиции и до последно води битка с кенийката Фейт Кипйегон за второто място, а шампионка става тогавашната световна рекордьорка Гензебе Дибаба. В Пекин Хасан се пуска и на 800 м, където в полуфинала постига личен резултат 1:58.50 мин. Безценен опит за олимпийските игри в Рио, където Сифан планира да участва и на двете дисциплини.

Олимпийската 2016 година започва със световна титла на 1500 м в зала в Портланд. След това обаче Сифан получава травма, която я изважда извън строя за 2 – 3 месеца. Макар че е разстроена, младата атлетка продължава да вярва в успеха. Месец преди олимпийските игри в Рио на турнир от Диамантената лига тя бяга 1500 м за 4:00.87 и става втора.

На самите олимпийски игри обаче я чака горчиво разочарование. Във финала на бягането на 1500 м тя завършва едва пета, шампионка става нейната съперничка Фейт Кипйегон, а Гензебе Дибаба е втора. Още по-лоши са нещата на 800 м, където Сифан не успява да се класира дори за полуфинала. За 23-годишната атлетка това е трагедия. В олимпийското село седем пъти взима душ с надеждата да отмие горчивината от поражението и да скрие сълзите си. Не се получава. Тя казва на своя мениджър, че с бягането е приключено.

В Корана е написано, че след всяка трудност следва облегчение. Сифан Хасан е силно вярваща. Тя изповядва ислям и спазва всички предписания. Известно време след Рио тя все пак се връща към тренировките, но от предишната вяра не е останала и следа. Време е нещо да се промени.

Сифан Хасан взима решение да се откаже от услугите на Оноре Хьодт – едно от трудните решения в живота й. Започва да тренира при американеца Алберто Салазар в рамките на проекта „Найк Орегон“. При него са куп звезди начело с четирикратния олимпийски шампион британеца Мо Фара и най-добрия американец – сребърния олимпийски медалист Гален Ръп. Идеята на проекта е култивиране на шампиони, като се извлече максимума от даден състезател. Хасан попада в звездна компания. В лагера, където се готвят състезателите, има огромна лаборатория. Стаите на спортистите имитират високопланински условия, специални датчици следят за състоянието на атлетите, в подготовката се използват най-модерните технологии.

Тежките тренировки дават резултат. През юли 2018 на Диамантената лига в Рабат Сифан Хасан поставя нов европейски рекорд на 5000 м – 14:22.34 мин. Месец по-късно на тази дистанция печели и европейската титла. По ударен начин завършва сезона, като печели полумаратона на Копенхаген с нов европейски рекорд – 1:05:15 ч.

Скоро Хасан поставя и първия си световен рекорд, като в началото на 2019 бяга 5 км на шосе за 14:44 мин. През юни на етапа от Диамантената лига в Орегон тя поставя нов личен и европейски рекорд на 3000 м – 8:18.49 мин. През юли на етапа от Диамантената лига в Монако нидерландката променя историята, като чупи 23-годишния световен рекорд на 1 миля – 4:12.33 мин.

На световното първенство в Доха през същата 2019 година Хасан прави нестандартен ход, като стартира на 10 000 м. Това е второто й бягане на тази дистанция, досега тя участва основно на 1500 м, миля и 5000 м. Две обиколки преди финала нидерландката предприема мощна атака и оставя след себе си бившата си сънародничка етиопката Летсенбет Гидей, за да тържествува със златото – 30:17.62 мин. С това амбициите на Сифан не свършват, но тя трябва да избира между 1500 и 5000 м, защото и двете бягания са в една вечер. Няма и с кого да се посъветва. Междувременно избухва допинг скандалът с нейния треньор Алберто Салазар, който е дисквалифициран за нарушаване на правилата. Журналистите се нахвърлят върху Хасан. Тя обаче ги парира: „Аз съм разочарована от решението на USADA (Американската антидопингова агенция), защото това ме изкарва от равновесие по време на първенството. Знаех за разследването, но моята съвест винаги е била чиста. Сега трябва да се концентрирам върху бягането на 1500 м.“

И тя го прави по най-добрия начин. Опитът и самочувствието си казват думата, плачещото в Рио момиче вече го няма. Без проблеми Хасан печели квалификациите и полуфинала. Във финала нидерландката изненадва съперничките си, като поема лидерството от самото начало. Въпросът е дали ще издържи докрая, но когато другите атлетки вдигат темпото 200 – 300 м преди финала, Сифан се оглежда и … прави фантастичен финален спринт, срещу който никой няма сериозни аргументи. Шампионското й време 3:51.95 мин е нов европейски рекорд (предишният бе на трикратната олимпийска шампионка рускинята Татяна Казанкина – 3:52.47 мин – и оцеля цели 39 години!). Сифан Хасан е първата и единствена засега състезателка, която на едно първенство печели титлите на 1500 и 10 000 м.

Сифан е щастлива и не крие емоциите си. Но журналистите продължават да я нападат с въпроси за Алберто Салазар. „Цял живот съм била чиста. Вратата в дома ми е отворена. Който иска, нека ме проверява, ако трябва, всеки ден. Макар че мен така или иначе ме проверяват много често. Нямам какво да крия,“ – отговаря шампионката. И добавя: „Аз просто искам да покажа на хората, че тежката работа носи резултат“.

Забраната, наложена върху Алберто Салазар, означава и край на проекта „Найк Орегон“. Предстои олимпийска година и Сифан Хасан започва да работи под ръководството на опитния специалист Тим Роубъри, който също е бил част от „Найк Орегон“ и познава добре атлетката. Пандемията обаче променя нещата, олимпийските игри в Токио са пренесени за 2021 година, а и дали ще се състоят, не е ясно. Състезания почти няма. Въпреки това Сифан Хасан през септември 2020 участва в мемориала „Ван Дам“ на състезание по часово бягане. Нидерландката чупи световния рекорд в тази нетрадиционна дисциплина, като изминава за 1 час 18 км 930 м.

Подготовката за Игрите продължава. Тогава случайно й подхвърлят въпроса: „А защо в Токио не бягате три дисциплини?“ Сифан отговаря веднага: „Вие да не сте луд?“ Но семето на предизвикателство е посято. Тя все повече се замисля: „А защо не?“ И започва да се готви. Дисциплините са: 1500 м, 5000 м и 10 000 м. Но Сифан не тръгва с голяма кошница за японската столица. „Аз съм благодарна, че ще участвам. За повечето спортисти е мечта дори само да попаднат на олимпийските игри. Ще бягам три дисциплини и ако не взема злато, не е проблем. Рискувам, но съм радостна, че приех предизвикателството. Животът не е само злато,“ – заявява философски тя.

През 2021 година, месец преди Игрите в Токио, Сифан Хасан чупи световния рекорд на 10 000 м – 29:06.82 мин. Вярно е, че той остава само два дни, след което нейната съперничка Летесенбет Гидей го подобрява отново – 29:01.03 мин.

Идват олимпийските игри в Токио. Сифан с лекота преминава квалификациите на 5000 м. На 2 август вечерта е финалът, но сутринта са квалификациите на 1500 м. По време на тях в серията се получава сбутване, кенийката пред нея пада и я повлича. Мечтата за медал се отдалечава с темпото на останалите атлетки. Сифан обаче става и прави опит да настигне групата. Само 300 м преди финала тя е последна, а трябва да е сред първите шест, за да продължи нататък. Никой обаче не може да спре нидерландката по пътя към нейната мечта. Сифан бяга бързо, много бързо и печели серията в едно от може би най-красивите бягания на 1500 м в историята! Само 10 часа по-късно нидерландката застава на старта на 5000 м, за да спечели първата си олимпийска титла с 14:36.79 мин. Никоя от другите атлетки не е бягала сутринта 1500 м.

На 4 август тя преодолява полуфинала на 1500 м, а на 6 август е финалът. Сифан Хасан финишира трета, като е изпреварена от кенийката Фейт Кипйегон, която печели титлата, и от британката Лора Мюир. Всичко се решава във финалния спринт, където на нидерландката й липсва свежест.

Само след едно денонощие е финалът на 10 000 м, където Сифан Хасан успява да се справи с доста по-свежите си съпернички, сред които и световната рекордьорка Летесенбет Гидей, и печели второто си олимпийско злато с 29:55.32 мин. След финала споделя, че от самото начало се е чувствала уморена и е усещала бягането като спринт.

Така Сифан Хасан става първата жена в историята на олимпийските игри, която печели медали в три бегови дисциплини, като два са златни.

Както може би сте разбрали от всичко, написано дотук, Сифан Хасан не обича да почива на лаврите си, а непрекъснато търси нови предизвикателства. След като в Токио постига непостижимото до този момент, тя продължава да тренира, но не знае защо. Така 2022 година минава спокойно, на световното първенство в Юджийн нидерландката е далеч от най-добрата си форма, като завършва шеста на 5000 м и четвърта на 10 000 м. Трябва нещо да я разтърси. И това е решението да бяга маратон. Дебютът на тази дистанция е определен за 23 април 2023 година, а мястото е Лондон. Подготовката за Лондонския маратон съвпада с мюсюлманския Рамадан, по време на който вярващите не трябва да пият и ядат от изгрев до залез слънце. Трудно се поддържа такъв режим, когато тренираш активно, но Сифан вярва, че постът е полезен за тялото и психиката й.

Преди самия старт тя се чувства притеснена, дори плаче, не вярва, че ще успее да завърши. В самото начало след стартовия пистолет всичко върви по план, докато в един момент Сифан започва да изпитва силни болки в бедрения мускул. Налага й се няколко пъти да спира и да разтрива крака си. Да проходиш по време на маратон, особено за елитен състезател, в повечето от случаите е пагубно. Не и за Сифан. Когато всичко изглежда безнадеждно, а съперниците са отишли далеч напред, всички очакват тя да спре. Но нидерландката постепенно започва отново да бяга и да гони избягалите атлетки. Не стига това, ами и докато се опитва да си вземе вода, моторът, от който предават пряко маратона, за малко не я блъска. Все пак няколко километра преди финала тя настига лидерите. Всичко се решава в последните метри. Груба грешка от страна на нейните съпернички: Сифан Хасан демонстрира прочутия си финален спринт, за да спечели първия си маратон с 2:18:33 ч. След състезанието тя произнася знаменитата си фраза: „Аз съм родена за драма. Ние сме тук именно за това.“

Плановете на Сифан за 2023 година включват още участие на Световното първенство в Будапеща и на Чикагския маратон. „Обикновено казват, че когато постигнем някакъв успех, животът става по-лесен. Но аз мисля, че той става по-сложен,“ – обобщава шампионката.

В Будапеща тя решава да бяга 1500 м, 5000 м и 10 000 м. Още първия ден има два старта: сутринта се разбягва с квалификациите на 1500 м, а вечерта е финалът на 10 000 м. Сякаш всичко върви по план – обиколка преди финала на „десетката“ Сифан води и постепенно се откъсва от съперничките си. Единствено бившата й сънародничка Гудаф Цегай се опитва да я преследва. и 50 метра преди финала става немислимото: Хасан пада на пистата! Така и не става ясно точно какво се е случило. По думите на нидерландката, тя усетила бутане отзад. При тази висока скорост във финалните метри и най-малкият контакт е фатален. Дали Цегай го направи нарочно, дали без да иска я закачи с крака си – това вече няма никакво значение. Драмата, която съпътства Хасан по пътя към върховете, и този път не я подмина. Все пак тя завършва състезанието 30 секунди след падането, като заема 11-о място от 22 участнички. Тежко й е, но разсъждава философски: „Трябва да се успокоя. Не трябва да плача, защото съм пример за много хора по света, които също имат проблеми в живота. Можеше да бъде и по-лошо. Счупих си зъбите ли? Загубих ръката си ли? Не, аз съм здрава и трябва да съм благодарна за това.“

След падането на „десетката“ Сифан има още четири бягания в Будапеща: две на 5000 м и две на 1500 м. В унгарската столица тя обаче не стига до титла, като печели среброто на 5000 м и бронза на 1500 м. Само 42 дни по-късно обаче я чака друго предизвикателство – маратонът в Чикаго.

Как се е подготвяла за толкова различни дисциплини? Казва, че с треньора й са включвали както много интензивна работа, характерна за 1500 и 5000 м, така и дълги тренировки, без които е невъзможно да бягаш маратон.

В Чикаго Сифан Хасан заедно с Рут Чепнгетич пробягват първата половина от дистанцията по-бързо от графика на световния рекорд. След това нидерландката се откъсва напред. Последните 5 километра обаче се превръщат в истинска мъка заради болки в бедрото. Въпреки всичко хронометърът показва невероятните 2:13:44 ч. Това е нов рекорд на трасето. Само седмици по-рано щеше да бъде и световен рекорд, но в Берлин Тигист Асефа бяга 2:11:53 и счупи рекорда.

Идва олимпийската 2024 година. Какво ще бъде новото предизвикателство пред Сифан Хасан? В историята на олимпийските игри само двама човека успешно са съчетали бяганията на 5000 м, 10 000 м и маратон, но само един от тях е печелил медали от тях, при това златни. В Хелзинки 1952 година чехът Емил Затопек става олимпийски шампион в трите дисциплини. Неговия подвиг се опитва да повтори в Монреал 1976 финландецът Ласи Вирен, но там той става олимпийски шампион на 5000 м и 10 000 м, а на маратон завършва 5-и.

Сифан Хасан взима решение да се опита да направи същото. Нито една жена не е дръзвала. „Това не е предизвикателство, за да станеш по-добър от някого. Това е предизвикателство да превъзмогна себе си,“ – заявява тя. Първоначално с треньора й дори обсъждат да участва на четири дисциплини: 1500 м, 5000 м, 10 000 м и маратон – олимпийската програма го позволява. Но в крайна сметка се отказват – прекалено е дори за Сифан Хасан.

В навечерието на олимпийските игри нидерландката записва участие в Маратона на Токио, където завършва четвърта с 2:18:05 ч. Целият й сезон до Игрите е наситен с много състезания на различни дистанции и много малко време за пълноценна почивка и тренировки. Идеята е да се пресъздаде максимално обстановката, която я очаква в Париж.

И дългоочакваният момент настъпва. „От Токио вече имам два златни медала. Париж е време за друг експеримент,“ – категорична е Сифан.

Във финала на 5000 м обиколка преди края тя е пета, но предприема мощния си финален спринт, който й носи бронзовия медал с 14:30.61 мин. Шампионка става Беатрис Чебет с 14:28.56 мин, а втора е старата й познайница Фейт Кипйегон с 14:29.60 мин. Първият медал обаче вече е факт.

Бягането на 10 000 м е три дни по-късно и се развива по-много интересен начин. Само обиколка преди финала група от цели осем атлетки са начело. Сифан Хасан полага невероятни усилия след последния вираж и стига до бронза с 30:44.12 мин. Надя Батоклети хвърля в екстаз цяла Италия, като печели среброто с 30:43.35 мин, а Беатрис Чебет записва шампионски дубъл с 30:43.25 мин. Вторият медал и за Хасан е факт.

След бягането Сифан дълго не може да заспи. Куп въпроси я тормозят. Трябваше ли да бяга тези две дисциплини, вместо да застане свежа на старта на маратона. Не се ли надцени? Още повече, че стартът е само след едно денонощие.

На старт застават 80 атлетки, но само Хасан има навъртени 20 състезателни километри в последните дни. Само тя е участвала в три състезателни бягания (включително квалификациите на 5000 м). Досега не е бягала в такъв тежък маратон, с толкова много изкачвания.

Единствено Сифан Хасан знае какво й коства да пребори умората. Няколко километра преди финала 4-5 състезателки се откъсват напред. В последния километър тя бяга рамо до рамо със световната рекордьорка в дисциплината Тигист Асефа, която в един момент я притиска към металните заграждения. Никой обаче този път не може да спре Сифан Хасан в полета й към мечтата. Олимпийско злато с нов олимпийски рекорд 2:22:55 ч и трети медал от олимпийските игри в Париж. Целта е постигната!

„Все още се боя от маратона, – споделя Сифан Хасан. – Изпитваш дискомфорт 2 часа и повече и мозъкът се опитва да те предпази“. След това пояснява: „Преди старт винаги ще съм нервна, както първия път. Но аз ще продължа да бягам маратони. Мисля си, че докато съм жива. Няма да спирам. Толкова е весело.“ При това тя не мисли да спира и с участията си на писта. Какви ли още предизвикателства ни е подготвила? Ето едно от тях: иска да пробяга четири големи маратона на високо ниво в рамките на една година.

„Всички ние имаме своите полети и падания. Аз мисля, че именно това е, което прави живота ни интересен и прекрасен. Падания, ставания и всичко останало. Ако ние сме идеални, то това би било много скучно. Мисля също, че никой от нас няма идеален живот. Когато животът ни е изпълнен с трудности, то ние имаме възможност да се видим такива, каквито никога не сме си представяли, че можем да бъдем. Никога не се предавайте!“.

Според мен тези думи на трикратната олимпийска шампионка и Атлетка на света за 2024 година са обяснението за нейния често пъти драматичен път към спортните върхове. Но и послание за Новата 2025 година и за бъдещето въобще. Още повече, че нейният път в спорта съвсем не е приключил, а продължава в търсене на новото предизвикателство.

Боян Ив. БОЙЧЕВ