Пааво Нурми – един век от световните му рекорди на 1500 и 5000 м

Точно преди век, през юни 1924, малко преди VIII олимпийски игри, които се провеждат тогава пак в Париж, финландският бегач Пааво Нурми прави нещо немислимо – в един ден подобрява световните рекорди на 1500 м и 5000 м.
По-точно става дума за 55 минути. Толкова има легендарният финландец, за да се възстанови от едното бягане, преди да участва на другото.
На 19 юни 1924 година в парка Елайнтарха на бъдещия олимпийски стадион в Хелзинки той пробягва 1500 м за 3:52.6 мин, а 5000 м за 14:28.2 мин.
На 1500 той тръгва с 57.3 сек на обиколка. На 5000 м тръгва с 65.0 и завършва с финални 62.7 сек.
Феноменално постижение! На сгур, а не на тартан, с примитивни шпайкове, в обикновен памучен екип, без модерни сателитни часовници, без интернет съветници, без модерно възстановяване… Първият старт е в 19:05 ч, а вторият – в 20:00 ч. Идеята е да се пресъздаде графика на бягане в двете дисциплини, както ще бъдат месец по-късно на олимпийските игри в Париж.
А малко преди това е с контузено коляно заради лошо падане и въобще не се знае ще бяга ли във френската столица…

Месец по-късно на олимпийските игри той печели и двете дисциплини. На 1500 м тръгва с бясно темпо, откъсвайки се 40 метра пред останалите, и финишира с нов олимпийски рекорд – 3:53.6 мин. Минути след това застава и на старта на 5000 м. Бесен е, защото ръководството на финландския отбор четири дни по-рано е предпочело съотборника му Виле Ритола за бягането на 10 000 м. Нурми обаче иска да докаже, че той е най-добрият, още повече, че и Ритола е до него. Бягането почва в умопомрачително темпо. По средата на дистанцията Нурми излиза начело и не изпуска лидерството докрая. Обиден на треньорския щаб, той сам контролира бягането си, държейки в ръката си голям златен секундомер. Хвърля го на тревата преди последната обиколка и прави невероятен финален спринт, за да триумфира с олимпийската титла и нов олимпийски рекорд – 14:31.2 мин.
Между другото, по време на бягането на Ритола, който печели олимпийската титла на 10 000 м, на тренировъчната писта обиденият Нурми също бяга тази дистанция, за да докаже, че е бил пренебрегнат незаслужено, и показва резултат с 30 секунди по-бърз от шампиона.
Той прибавя още три златни медала на тези олимпийски игри: крос кънтри 8000 м – индивидуално и отборно, 3000 м отборно. По време на кроса в Париж е +45 градуса (+38 градуса на сянка), а трасето минава покрай място за отпадъци. От 38 участници завършват 15. Нурми печели бягането, финиширайки с лека усмивка на лицето, а финландците печелят отборната титла. След това бягане кросът е изваден от олимпийската програма. И докато част от участниците все още се възстановяват в болницата, на следващия ден Нурми печели и отборното бягане на 3000 м.

В своята богата кариера Пааво Нурми има 9 олимпийски златни медала и 3 сребърни. Участвал е на три олимпийски игри: Антверпен 1920, Париж 1924, Амстердам 1928.
Дебютът му на международната сцена е на олимпийските игри в Антверпен 1920. В първото си бягане на 5000 м Нурми остава втори, допускайки да бъде изпреварен от французина Жозеф Гийемо във финалните метри. Реваншът е на 10 000 м, където финландецът грабва първия си златен медал. Следват още два: индивидуален и отборен в кроса на 8000 м.
На олимпийските игри в Амстердам 1928 легендарният финландец печели още един златен и два сребърни медала. Той не участва на 1500 м, а вместо извадения от програмата крос кънтри избира 3000 м с пр. На 10 000 м успява да удържи на атаката на своя сънародник и стар съперник Виле Ритола и печели с 30:18.8 мин. Няколко дни по-късно обаче Ритола побеждава Нурми на 5000 м, който след финала се държи за бедрото, а на лицето му е изписано разочарование и умора. На 3000 м с пр. отново друг финландец – Тоиво Лукола, става шампион, а Нурми трябва да се задоволи с второто място. През есента казва, че иска да сложи край на спортната си кариера, защото се чувства много стар.

Не го прави. Продължава да участва в състезания, включително и в няколко комерсиални в САЩ. Там впечатлява публиката, която му измисля прякорите „Призрачния финландец“ и „Фантома“. Това му изиграва лоша шега. Нурми се подготвя за участие на следващите олимпийски игри в Лос Анджелис 1932, където мисли да бяга освен 10 000 м, и маратон. Тренира упорито и влиза в супер форма, но на олимпийската му мечта е сложен край. Международният олимпийски комитет го отстранява от участие в Игрите в Лос Анджелис 1932 заради участие в комерсиални стартове. Малко по-късно конгресът на ИААФ го дисквалифицира пожизнено поради същата причина.
Нурми така и не става професионалист. Продължава да участва в състезания във Финландия и през 1934 година се отказва от активна състезателна дейност.
Освен олимпийските титли, „Летящия финландец“, както е известен Пааво Нурми, в богатата си спортна кариера има 22 официални световни рекорда – във всички дисциплини от 1500 м до маратон, както и 13 неофициални.
От 1919 година участва общо в 300 състезания, като губи само 15 от тях. Държи световните рекорди на 5000 и 10 000 м в продължение на 2849 дни. Този дубъл бе повторен едва през 2012 година от Кенениса Бекеле.
А колкото до рекордите, с които започнахме, единствено Саид Ауита повтори постижението на Нурми през 1985 година. Само че тогава мароканецът имаше 27 дни между двата рекорда (13:00.40 в Осло и 3:29.46 в Ница).

Когато поставя рекордите на 1500 м и 5000 м в онази вечер на 1924 година, Нурми е току-що навършил 27 години. Зад гърба му е трудно и бедно детство. Роден е в Турку на 13 юни 1897 година. Родителите му са дребни фермери, по-късно баща му става дърводелец. Малкото дете с възхищение наблюдава тренировките на местния лекоатлетически клуб, а когато е 9-годишен по време на панаир печели бягане на 1500 м сред негови връстници. През 1910 година обаче баща му умира и 13-годишното момче е принудено да напусне училище и да забрави за леката атлетика, като започва работа в предачна фабрика и в пекарна. Любовта към бягането обаче остава и момчето използва всяка възможност, за да тренира. Работи като разносвач на товари, които мъкне на гръб и бягайки с тежка количка. Това укрепва мускулите на краката му. Използва влаковете (има един участък, където намаляват скоростта) и трамваите като пейсмейкъри, като се хваща за последния вагон и бяга с тях. По този начин работи и върху характерната си широка крачка. Но за сериозни тренировки и дума не може да става.
На 16 години печели първата си победа при юношите на 3000 м. Решава, че ще се занимава сериозно с бягане едва след казармата, където впечатлява с победата си на 15-километров крос в пълно бойно снаряжение. Постепенно разработва строга собствена система на тренировки. Няма личен треньор, но много чете спортна литература. В пика на своята форма тренира по три пъти на ден. Примерен тренировъчен план за деня: рано сутрин (на гладно) – 10-12-километрова разходка или бягане по силно пресечена местност с различни ускорения в нея (8-10 х 100 м); на обяд – бягане от 3 до 5 километра по часовник (с последна бърза обиколка) или фартлек с отсечки от 400 до 1000 м; следобед – между 4 и 7 километра с включени ускорения 5 х 80-100 м накрая. Той е и един от първите, които използват интервалната тренировка в подготовката. Както и хронометъра, с който не се разделя по време на бягане, изработвайки невероятния си ритъм.
Специалистите казват, че по това време във Финландия има и други по-талантливи бегачи. Пааво Нурми обаче се отличава с железния си режим, упорит труд и целеустременост, които му носят големите успехи.
След казармата учи и получава диплома за инженер. Това му помага по-късно, когато след края на спортната си кариера се захваща успешно със строителен бизнес, където проявява същите качества, като в спорта – не се доверява на никого, освен на себе си.

През цялата си кариера си спечелва репутацията на отшелник. Той рядко говори пред медиите. По време на състезание не се усмихва, не изразява никакви емоции след победа, а каменното му лице всява респект сред съперниците му. Няма много приятели – нито в спорта, нито след това.
Последната му поява на пистата е на олимпийските игри в Хелзинки 1952, когато внася олимпийския огън на стадиона. Пише материали на спортна тема.
Има син, който се надява да тръгне по неговите стъпки, макар да смята, че няма необходимите данни. Мати Нурми става добър бегач на национално ниво през 50-те години, а личните му рекорди са близки до тези на именития му баща.
Пааво Нурми преживява два инфаркта и основава специален център за изучаване и профилактика на сърдечните заболявания. Умира на 2 октомври 1973 година в Хелзинки.
За спорта казва как го е научил, че няма световни рекорди, които да не могат да бъдат подобрени и няма ограничения, ако ти се стремиш към нещо.
Боян Ив. БОЙЧЕВ