Световната атлетика отбеляза вековния юбилей на българската атлетика със специална статия в официалния си интернет сайт – www.worldathletics.org

Заглавието на статията, която е написана от Фил Миншъл със съдействието на Яна Касова и Антон Бонов, акцентира на 37-годишния световен рекорд на Стефка Костадинова – едно от най-емблематичните постижения на български атлет, което все още е еталон за българската сила в леката атлетика.

Миншъл споменава, че българските атлети са поставили 17 световни рекорда на открито и три в зала, а единствено този на Стефка Костадинова е действащ.

В началото на материала авторът припомня ролята на швейцарските учители основали спортната система у нас няколко години след освобождението от османско робство, основаването на Българския олимпийски комитет през 1923-а и селекцията на олимпийски отбор за игрите в Париж 1924-а, когато се публикуват бюлетини за нормативи, технически изисквания и дори набавяне на шпайкове за бъдещите атлети.

Първите официални състезания са 24-25 май на столичния хиподрум като квалификация за Париж 1924 и това де факто е рождената дата на българската атлетика.

Споменати са интересни факти като: първия национален шампионат през 1926-а, първото участие на жени атлетки през 1936-а, първата българска атлетка участвала в олимпийски игри (Цветана Берковска през 1952), първото домакинство на балканско първенство през 1958-а (София) и групата от 10 атлети на олимпийските игри в Рим 1960, когато Христо Христов и Димитър Хлебаров стават съответно 10-и и 11-и.

Следващата глава на статията е посветена на първите значими успехи като четвъртото място на олимпийски игри на Верджиния Михайлова (диск) в Токио 1964, първата европейска титла на България на Георги Стойковски (троен скок) през 1966-а и победата на Михаил Желев на 3000 м на ервопейското първенство през 1969-а , сребърните олимпийски медали на Диана Йоргова (скок дължина) и Йорданка Благоева (скок височина) в Мюнхен 1972, както и първия български световен рекорд на Благоева през 1972-а с измерение 1.94 и поставен в Загреб.

Следва поредица от световни рекорди в 16-годишен период (1972-1988) с епичен период и връх 1986-1988, когато не само Костадинова поставя три световни рекорда, но на 100 м с препятствия има пет български поправи четири на Йорданака Донкова и един на Гинка Загорчева.

Последният рекорд на Донкова – 12.21 поставен на 20 август 1988-а в Стара Загора бе на върха 28 години до 2016-а, когато Кендра Харисън (САЩ) го подобри с една стотна – 12.20.

Месец след рекорда Донкова спечели и олимпийската титла в Сеул, Южна Корея с олимпийски рекорд 12.38.

Първата българска олимпийска шампионка в атлетиката Иванка Христова (Монреал 1976) записва два световни рекорда на гюле през юли няколко седмици преди игрите.

Световната атлетика припомня, че Петър Петров е първият българин спечелил медал от олимпийски игри в атлетиката на 100 м в Москва 1980 и че Христо Марков е най-големия български атлет след поредни европейска, световна и олимпийска титли.

Масивните успехина българската атлетика приключват през 21-и век. Статистиката, която Фил Миншъл посочва е показателна: световната титла на Стефка Костадинова през 1995-а и олимпийската на Тереза Маринова на троен скок в Сидни 2000 са последните поводи „Мила Родино“ да звучи на глобален шампионат.

Последният медал от световно първенство е през 2007-а (Даниела Йорданова – 1500 м), а Мирела Демирева припомня успехите на Благоева и Костадинова с олимпийско сребро в скока на височина в Рио 2016.

България се прочува и с атлетиката на две Универсиади в София през 1961-а и 1977-а, европейко първенство в зала София 1971, световно първенство за юноши и девойки през 1990-а в Пловдив и световно първенство по полумаратон в Каварна 2012.

През 2020-а президентът на Българска федерация лека атлетика става първия източноевропеец оглавил Европейската атлетика, а година по-рано е избран за член на Съвета на Световната атлетика.