Днес (24 май 2024) българската атлетика отбелязва 100 годишен юбилей.

Първото официално състезание в България е на 24-25 май 1924-а в София и е квалификация за олимпийските игри в Париж 1924!

По случай 100 годишнината на българската атлетика ви представяме част от проучването на Яна Касова за селекцията на българския отбор в доклад озаглавен „Исторически данни за селекцията на първия български олимпийски отбор по лека атлетика“ и представен на научната конференция организирана от катедра „Лека атлетика“ към Национална спортна академия „Васил Левски“ на 14 май в София.

Началото

Началото на 1924 г. е времето, в което се прави първата крачка за популяризирането и развитието на леката атлетика в България. Това е годината, в която страната ни записва второто си участие на Олимпийски игри и четирима атлети са в отбора ни в Париж. Настоящата статия е посветена на организацията на състезанието, на което се селектират атлетите ни за Игрите във френската столица преди 100 години.

В изследването е представена по каква структура е ръководена организацията за подборното състезание за участие на Игрите в Париж 1924, начините на разпространение на информация за въпросното състезание, по какъв начин са били селектирани спортистите от страната. Проучването показа и какви са първите инструкции за провеждане на състезания по лека атлетика и системи за тренировка, както и какво е било правилознанието за леката атлетика.

Материалите, върху които са базирани данните са от архива на Спортен клуб „Славия“ – том 1924 г., който се съхранява в ПФК „Славия 1913“ АД.

След като е взето решение, че България ще участва за втори път на Олимпийски игри след първите в Атина през 1896 г., БОК разпределя подготовката за участието на спортисти ни в VIII-а Олимпиада в Париж 1924, както и организацията за подборни състезания, към отделни спортни организации.

Леката атлетика е разпределена към Българската Национална Спортна Федерация (БНСФ). От писмените сведения от тогава става ясно, че организацията разработва план за дейността си в следващите месеци: „За  нас се пада най-тежката задача да подготви участието ни в областта лека атлетика. Тъй като у нас последната е почти непозната, биде създаден един обширен проект за атлетически игри на 24 и 25 май.“

Още през първите месеци на 1924 година започва подготовката на подборно състезание за селекция на представителния отбор в леката атлетика за Олимпийските игри в Париж 1924. Формиран е Главен Изпълнителен Комитет – игрите (ГИКИ) към БНСФ. За председател на ГИКИ е избран зап. майор Тодоров, за подпредседател – зап. капитан Грозданов, а за секретар – А. Апостолов.

На заседание на 19 февруари 1924 г. на ГИКИ Милчо Добрев е избран за директор на Игрите – състезанието за селекция за Париж, насрочено за 24 и 25 май 1924 г., е имало название Великденски игри и е включвало надпревари по футбол и по лека атлетика. Проектът за надпреварата на Добрев също е гласуван единодушно. В помощ на организацията са сформирани пет подкомитета: атлетика, инструктори, администрация, финанси и пропаганда.

Едно от първите решения на „Комитет пропаганда“ е да се публикуват съобщения във вестниците за работата на ГИКИ, както и да се издава редовен седмичен бюлетин „за извършеното през седмицата“.

Още в първия седмичен бюлетин (от 23 февруари 1924 г.) се съобщава, че „Комитет атлетика“ е заседавал на 21 февруари и приел нормативите за допускане за участие на Олимпийските игри: „след внимателно разглеждане и подробна мотивировка минимумите постижения, като за база е взел средните французки постижения, които ще бъдат критерий за участниците в VIII-ата международна олимпиада.“

В същия документ е публикувана още съществена информация: „Комитетът инструктори“ е изработил подробни напътвания за тренинга във всички родове на леката атлетика, според известни и практикувани на Запад системи и ги е сложил под печат.“

В същото историческо свидетелство е записано, че вече е стартирал „тренинга“ на софийските атлети на Царския манеж. Царският манеж е място в центъра на София, където след това е построена Народната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“.

До Спортен клуб „Славия“ (и до всички останали клубове – съхраненото е само писмото до „Славия“) на 12 февруари 1924 г. е изпратено съобщение от БНСФ с информация, че „тренировката-подготовка на атлетите за VIII-та Олимпиада ще става на Царския манеж (срещу Художествената академия) при следната програма:

–         Всяка сряда, събота и неделя – тренировките започват точно в три часа следобед.

–         всеки ден в 6 часа следобед.

Салонът ще бъде снабден с душ и с всички необходими за целта уреди. За треньор е избран Милчо Добрев.“

Освен седмичните бюлетини, в помощ на ГИКИ в разпространението на работата им по организацията на основното състезание и популяризирането на леката атлетика са били предвидени и провеждани публичния беседи във Военния клуб с избрани от ГИКИ теми. Първата беседа е била със Софийския митрополит Стефан.

„След като обществото не само в София, но и в провинцията бъде достатъчно подготвено, по инициатива на БОК, ще бъде открита народна подписка за подпомагане участието на спортна България в VIII-ата Олимпиада“, пише още в първия Седмичен бюлетин. 

От документа става ясно, че от БОК са планирали, че „пробните състезания ще станат на Великден“, който е бил на 14 април през 1924 г., но ГИКИ не е съгласен с тази дата за подбор на лекоатлетическия отбор. „В последното заседание на ГИК се изтъкна единодушно, че атлетите на БНСФ не ще могат да се приготвят за Великден, особено тия от провинцията и че пробните състезания трябва да станат, както бе вече оповестено на 24 и 25 май т.г. за атлетите на БНСФ“, пише в бюлетина.

Седмичен бюлетин №2 на БНСФ излиза на 15 март 1924 г. В него са публикувани нормативите за участие на Олимпийските игри в Париж, но и разяснения за правилата на практикуване на отделните лекоатлетически дисциплини.

Публикувани са решенията на Комитет атлетика от 12 март, които следват като цитат:

1.       Ревизира се решението минималните постижения, които атлетите трябва да добият, за да бъдат класирани за Париж като същите се коригираха както следва:

Бягания:

100 м – 11.5 сек

200 м – 23 сек

400 м – 53 сек

800 м – 2:02 мин

1500 м – 4:15 мин

5000 м – 16:00 мин

10 000 м – 34:00 мин

42.135 км – 3.00 часа

Надбягване с препятствия на 110 м – 16.0 сек

Скачания:

Високо – 1.71 м

Дълго – 6.65 м

Овчарско – 3.40 м

Трикратно – 14.00 м

Хвърляния:

Диск – 40 м

Гюлле – 13.50 м

Копие – 50 м

2.       Всяка област може да изпрати на Игрите на 24 и 25 май само трима участници за всеки спорт, като всеки атлет трябва да покаже на областните състезания следните минимални постижения:

Бягания

100 м – 12 сек

200 м – 25 сек

400 м – 58 сек

800 м – 2:10 мин

1500 м – 4:40 мин

5000 м – 18:00 мин

10 000 м – 38:00 мин

42.135 км – 3.30 часа

Надбягване с препятствия на 110 м – 19.0 сек

Скачания:

Високо – 1.50 м

Дълго – 5.80 м

Овчарско – 2.50 м

Трикратно – 12.50 м

Хвърляния:

Диск – 30 м

Гюлле – 10 м

Копие – 40 м

3.       Съобщава се чрез настоящия бюлетин на областните федерации, че всички атлети, които покажат посочения минимум (за участие в Париж, точка 1) да се изпратят веднага в София, където на разноски на БНСФ ще бъдат подложени на специален режим и тренировка.

4.       Нека областните федерации веднага след получаване на бюлетин №2 съобщят на ГИКИ какви уреди има са нужни за леката атлетика, за да се направи обща поръчка в чужбина.

5.       В програмата на Игрите се вмъква и щафетното надбягване (тимово надбягване или поща).

6.       За инструктор на приморската федерация се назначава Паскал Костов.“

Документите свидетелстват, че е било създадена организация чрез министъра на вътрешните работи да се съобщи на селските кметове, че всички жители на селата, които „се славят с физическа сила (бягане, хвърляне на камък, скачане, борба и др.) да бъдат препратени в най-близките спортни организации за екзаминиране.“

А бюлетинът от 15 март завършва със следния призив: „Нека всички спортисти се готвят от сега! Изискват се върхови усилия от всички спортисти за изнасяне на проектираните игри.“

Към Седмичен бюлетин №2 е добавено и приложение, с което се дава упътване как да се подготвят терени за практикуване на атлетическите дисциплини. Уточнено, че инструкциите са насочени към „спортни среди, където атлетиката е много слабо, или никак не е застъпена, и липсват елементарни познания по същата.“

Спортните организации са информирани, че за практикуване на лека атлетика се следват общи правила. Посочено е, че са необходими уреди, които могат да се поръчат от чужбина или да се изработят и в България, но при спазени специални указания. Има сведения, че бяганията се практикуват на писти или „път, друмове“, необходими са и трапове за скоковете.

В приложението подробно са разгледани изискванията за отделните дисциплини. Посочено е, че за „надбягванията“ на 100 м и 200 м се изисква прав и равен път, а за по-дългите дистанции – от 400 м нагоре, пистата трябва да бъде в окръжност. „Понеже у нас нямаме специални писти за бягания , може най-лесно да се направи една писта за късо бягане, като се измери едно пространство от 100-110 метра в диагонал на игрището за футбол, на около игрището, ако теренът позволява това, да се направи писта за бягане на по-дългите разстояния, като достатъчно е само да се очертае и измери цялата й окръжност. При липса на такива условия, да се бяга по шосета като се измерят различните разстояния“, са част от указанията.

Отбелязва се също, че бегачите ползват специални „обуща“ или „спайк“. Спайкът може също да се поръча от чужбина чрез БНСФ. „За успешно бягане на къси разстояния, също и за по-дълги, бегачът трябва да стъпва на пръстите и за да има стабилност крака върху земята, употребяват се при бяганията специални леки обуща с шипове. Облеклото също трябва да бъде леко“, са разясненията от страна на БНСФ.

Правилата за провеждане на тренировките в скокове – „надскачванията“ също са посочени подробни указания. Дадено е напътствие, че трябва да се използва трап, който представлява изкопан квадрат или правоъгълник „голям 4-5 метра, дълбок 20-25 см, и пълен с пясък“. Като друго изискване е описано поставянето на дъска с широчина от 10-15 см на 3-4 метра от трапа, а пред дъската е указано да се изкопае по-малко трапче с дълбочина от „няколко сантиметри“. „Това е, когато атлетът се засили да скача да скочи, той се удря от забитата в земята дъска; ако стъпи малко напред от дъската, не ще може да скочи, защото пръстите му ще се забият в трапчинката пред дъската“, пише в документа.

Тройният скок е представен като „скачане три крачки“ и за него е дадено указание да се следват напътствията като за „дългото скачане“, но дъската да се разположена на 8-10 м разстояние от трапа. Изискванията към оборудването за „високото скачане“ е да са налични две стойки, високи около 2 метра. „За да се приспособят стойките за по-високи скачания при овчарския скок, трябва да имат подвижна летва, която да се вдига и сваля според случая. Напречната летва, която се прескача трябва да бъде прикрепена о стойките много чувствително, та и при най-малкото засягане да падне“, пише още в документа.

Означено е, че за овчарския скок е нужен и прът, дълъг най-малко 3 метра, който да е изработен от бамбук или „някое друго здраво дърво“ и, че е необходимо да се изкопае дупка, „в която се забива прътът при скачането.“

За уредите в атлетическите хвърляния също са дадени указания в приложението – гюлето да тежи 7.250 кг и да е изработено от по-тежък метал (желязо), за да има по-малък обем, а дискът да бъде 2 кг. Хвърлянето на копие изисква леко, кухо копие от бамбук с тежест на края. Препоръките към облеклото са то да бъде по-леко, за да може „мускулите да останат непокрити“.

Посочено е и, че за надбягването на препятствия са нужни по 10 препятствия за всеки бегач. Препятствията да са с височина от 1.06 м, изработени от „обикновени леки стойки с напречна летва, която се поставя на стойките“.

Разпространението на информацията за подготовката на българските спортисти за Олимпийските игри в Париж дава резултати, защото Седмичен бюлетин №3 от 22 март 1924 г. става ясно, че фирмата „Н.Д.Командарев“ (склад за вълнени платове) е изпратила писмо до БНСФ, с което уведомява, че „ще дава безплатно по един костюм месечно в продължение на 10 години на оня българин, който излезе пръв на олимпийските игри в някой от атлетическите спортове“. Франко-българско застрахователно дружество „Европа“ пък обещава безплатна застраховка от 20 000 лева за 20 години за всеки олимпийски шампион от България в атлетическа дисциплина.

В бюлетина от март става ясно, че „тренинга“ на атлетите от столицата започнал същия месец на игрището на софийския клуб „АС 23“. От ГИКИ предупреждават софийските спортисти, че „са длъжни да се подчиняват безусловно на правилника, който ще бъде съставен за случая“.

От Комитета инструктори предоставят възможност на „областните федерации и на всички клубове в царството“, че тези, които имат нужда от инструктори, то трябва да се съобщи на ГИКИ с писмо до пл. „Славейков“ №1. „Разноските по пътуването са за сметка на ГИКИ, а квартирата и храната през време на престоя им за сметка на организацията, която кани“, гласи съобщението на Комитета.

От седмичния бюлетин от 22  март става ясно, че интересът към практикуване на лека атлетика извън София е нараснал. „За провинцията са поръчани от Франция 10 диска, 6 пръта за овчарско скачане, 12 копия и 4 чифта спайкове (обуща за бягане) – от №39-42“, пише в документа.

Селекцията на перспективни атлети дава резултат и в Седмичен бюлетин №4 от 1 април 1924 г. е съобщено, че на ГИКИ е съобщено за пощальона на гр. Неврокоп, който „изминава ежедневно разстоянието 156 км за 16 часа или почти 10 километра в час при обикновен ход. Комитетът нареди чрез властите тоя пощальон да бъде докаран в София, за да бъде подложен на режим и тренировка.“ Също така се съобщава, че спортен клуб „Изгрев“ от с. Надежда, Софийско има член на име Васил Венков, който при първата тренировка, проведена при лошо време и лошо шосе, е изминал 10000 м за 34 мин – „едно постижение твърде близо до световния рекорд“, се казва в съобщението на ГИКИ. От Комитета също дават информация на 1 април, че „въпросният спортист се яви пред комитета и започна под надзора и упътванията на директора на игрите М. Добрев своята тренировка за сметка на БНСФ.“

От края на март в продажба са били пуснати брошурите „Атлетическите спортове“ – Система за тренировката и „Правила за атлетиката“, изготвени според подобни публикации на Американския съюз за лека атлетика. „Тея ценни спортни помагала са абсолютно необходими за ония, които имат желание да усвоят леката атлетика и да се тренират в нея“, казват от ГИКИ. Това са първите официални писмени учебни помагала по лека атлетика в България.  

На Игрите на VIII-ата Олимпиада в Париж през 2024 г. българската лека атлетика има своите първи олимпийци. Във френската столица в историята влизат Любен Карастоянов (1500 м), Кирил Петрунов (400 м, скок дължина и троен скок), Антон Цветанов и Васил Венков (10 000 м).

Първата половина на 1924 г. е изключително важна за развитието и популяризирането на леката атлетика в България. Поставени са основите на Царицата на спортовете у нас, чрез немалко дейности – оформяне на първата специализирана структурира с насочена дейност лека атлетика; издаване на първите учебни помагала за лека атлетика у нас; популяризирането в цялата страна; организиране и провеждане на централизиране на подготовка; селекция на първия разширен национален отбор; организиране и провеждане на първото състезание за атлети от цялата страна. Резултатът от всички извършени дейности в първите шест месеца на 1924 г. дават два основни резултат, влизли в историята на българската лека атлетика като нейното организирано начало и селекцията на първия български отбор по лека атлетика, взел участие на Олимпийски игри.   

Яна Касова е бронзова медалистка на 100 м с препятствия от европейското първенство в Мюнхен 2002-а година и дългогодишен автор в специализирания сайт за лека атлетика www.bgathletic.com

По документи от архива на ПФК Славия, предоставени от Николай Кръстев!