Световната шампионка и рекордьорка на 100 м с препятствия Гинка Загорчева бе гост на пресконференцията посветена на „100 години българска атлетика“ в пресклуб „България“ на националния стадион „Васил Левски“ в София на 26 април.

66-годишната Загорчева е една от четирите българки с по два медала от световни първенства на открито заедно със Стефка Костадинова (скок височина – два златни), Цветанка Христова (диск – злато и бронз) и Ива Пранджева (скок дължина и троен скок – сребро и бронз). Тя печели бронз на първото световно първенство по лека атлетика в Хелзинки през 1983-а и титла на второто в Рим през 1987-а.

• Гинка разказа подробно за подговката си и спечелването на първия си медал от световно първенство през 1983-а след като е получила ултиматум от дружеството си „Левски-Спартак“ за призови класирания на големи първенства или уволнение.
• Родената в католическия град Раковски атлетка отново припомни в подробности известната история със срещата й с папата, когато Йоан Павел Втори се спира специално при нея на аудиенция от 500 души във Ватикана и я благославя, след като тя целува ръката му на 2 септември 1987-а. Два дни по-късно на 4 септември Загорчева печели световната титла на 100 м с препятствия с рекорд на първенствата – 12.34. Годината 1987-а изпълнена с успехи за славната атлетка – сребърен медал на 60 м с препятствия от светoвното първенство в зала в Индиaнаполис, САЩ, световен рекорд на 100 м с препятствия – 12.25 в Драма, Гърция, световна титла с рекорд на световните първенства в Рим, Италия, 20 бягания по 12.81 или по-бързо като завършва 10 пъти първа и 10 пъти втора.

„Да. Папата ме благослави и аз спечелих световната титла. –  резюмира най-великия момент в спортната си кариера хърделистката. – „Но без тренировките, труда и лишенията аз нямаше да мога да постигна този успех. Имах невероятната способност да се концентрирам в достигането на поставените цели. Дори сега, когато си намисля и планувам нещо, то става. В Рим постигнах 100 процента успеваемост на желанията си. Отидох на световно първенство, видях папата и му целунах ръката, спечелих световната титла. Дали това е съдба или божа работа не знам, но се случи!“

• Славната атлетка върна миналото със случки от световната купа в Канбера, Австралия през 1985-а, участието й в щафетите 4х100 м, където има две четвърти места на световни първенства, съперничеството й с другата велика българка в дисциплината 100 м с препятствия – олимпийската шампионка и световна рекордьорка Йорданка Донкова, треньорите й сред които са Христо Гергов, Иван Бозов и Георги Димитров. Получава орден „Георги Димитров“ – аналога на днешния „Стара планина“ за особенни заслуги към България.“
• След края на кариерата си Гинка работи в системата на МВР, където е и досега. Участва на полицейски състезания отново в Австралия на олимпийския стадион в Мелбърн, където излъчват специален филм за нея.

На пресконференцията присъства и рекордьорът ни на 60 м и 110 м с препятствия Живко Виденов, за които Загорчева се изказа ласкаво и сподели, че е участвала в тренировките му заедно с майка му Сашка Върбанова.  

В края на пресконференцията Загорчева получи от БФЛА книгата на Григор Христов – Гришата – „За „Царицата“ с признание и любов“ и позира с медалите посветени на „100 години българска атлетика“, а след това и бе даден и поздравителен адрес от министъра на младежта и спорта Георги Глушков по случай 66-ия рожден ден, който беше на 12 април 2024-а.

„Ще споделя нещо, което малко хора знаят.“ – завърши историята си Гинка. – „Ужасно много ме беше страх от препятствията. Но това беше моята дисциплина. Сегашното състояние на атлетиката ни не е на високо ниво, но трябват толкова неща – най-вече подготовка в лагерни условия, екипировка, съоръжения, но най-вече мотивация, която е трудно да намериш в младите, защото времената са коренно различни от тези в които се състезавахме ние.“

Снимки: Антон Узунов и Антон Бонов