Българската атлетика навършва 100 години през 2024-а и списание „Атлетика“ (www.atletikabg.com) ще ви припомни едни от най-ярките моменти от успехите на българските атлети.

Днес се връщаме във времето с един материал на Александър Вангелов публикуван в брой 31 на списанието през 2004-а посветен на световния рекорд на Стефка Костадинова – един от най-ярките моменти в 100-годишната история на атлетиката ни.

Стефка Костадинова започва чудесно 1987-а година. Два световни рекорда в зала, световна (Индианаполис) и европейска (Лиевен) титли под покрив. Но през лятото трябва на три пъти да отстъпи първото място – първо в София в края на май, после в Ница и в Цюрих (и двата пъти загуби от Луиз Ритър (САЩ) – бъдещата олимпийска шампионка от Сеул ’88). На всичкото отгоре на квалификацията на СП в Рим получава неприятна контузия в кръста и рамото. Стефка прекарва една безсънна нощ преди финала – разправии, обезболяващи процедури, притеснение дали болката ще отшуми до утре. Д-р Станков е неотлъчно до нея. Какво ли ще бъде в неделя?

Стадио Олимпико в Рим е препълнен за втория ден от второто СП по лека атлетика. Скокът на височина започва в 16.30 часа. Единадесет от общо 12-те финалистки (на 1.90 м отпада Людмила Андонова) стигат 1.96 м, шест от тях преодоляват тази височина и отиват на 1.99 м. Само Костадинова, Тамара Бикова (СССР) и Сузане Байер-Хелм (ГДР) обаче преодоляват и 1.99 м. Германката се препъва на 2.02 м . Нова височина – 2.04 м – Бикова я скача от първи опит и то с голяма лекота и аванс. Скача Стефка. Първи и втори опит – фаулове. Костадинова просто “сяда” над летвата и трябва да коригира грешката. Николай Петров (треньорът) прави знаци от трибуната. Стефка сяда на пейката за миг да си отдъхне. Камерите я следят отблизо, но тя взима малкото пешкирче и покрива с него лицето си. Кратък миг на съсредоточаване и отвличане от шума и от обстановката наоколо. “Бикова ме изненада неприятно. Но нито за миг не се усъмних, че ще да скоча тези 2.04 м. Просто си казах: “Стефке, можеш!” Дали съм чула шума и врявата около мене по трибуните? Не, вниманието ми беше изцяло насочено към летвата – бях “изключила” напълно от всичко останало!” Трети опит на българката и успех! “В техническо отношение този ми опит беше най-добрият, дори по-добър от опита на 2.09 м! Всичко се получи като по учебник – и разбегът, и отскокът, и особено преминаването над летвата!…” 2.06 м – Бикова отчаяно търси тактически трикове, за да разколебае Стефка. Костадинова преодолява летвата от 2-и опит, Бикова търси развръзка на 2.08 м. Но не успява. Стефка иска 2.09 м, с 1 см над собствения си световен рекорд. Но в този момент на стадиона за финала на 100 м се подготвят 8-те най-бързи спринтьори на света. Кой ще е първи – Бен Джонсън или Карл Люис? Зрителите насочват погледите си към старта. Атлетите политат бясно по пистата. Бен Джонсън е пръв със световен рекорд – 9.83 сек. Публиката изригва във възторг – овации, свиркания, викове. Целият стадион е като една огромна бушуваща чаша. “Изобщо не съм чула шума и виковете, дори в момента не осъзнах, че Бен е направил рекорд. Цялото ми същество беше насочено към това да направя всичко технически правилно и да успея на тези дяволски 2.09 м!” И ето, втори опит – устремно и нахъсано засилване, много пъргав отскок и красива дъга над летвата. Летвата леко потреперва, но остава на стойките. Стадионът отново избухва, той е съпричастен с успеха на българката и я възнаграждава с овации за спектакъла, който Костадинова сътвори тук и сега в тази знойна августовска вечер.

Девет години след този паметен миг Костадинова стана олимпийска шампионка в Атланта с олимпийски рекорд – 2.05 м. Но тя винаги е споделяла, че титлата и рекордът в Рим са й много по-скъпи. Пък и тези 2.09 м вече 37-а година стоят непокътнати, въпреки все по-яростните атаки напоследък…

                                                                     АЛЕКСАНДЪР ВАНГЕЛОВ