Класиране по медали, награден фонд и атлетическа география от световното първенство в зала в Глазгоу, Великобритания (1-3 март 2024).

19-ото световно първенство по лека атлетика за мъже и жени в зала се проведе в зала „Емирейтс арена“ в Глазгоу, Великобритания от 1 до 3 март 2024-а и донесе многи емоции на атлетическите фенове три месеца преди европейското първенство в Рим, Италия и пет месеца преди олимпийските игри в Париж, Франция.

Световната атлетика раздаде

награден фонд от 2 564 000 долара

на най-добрите атлети на шампионата. В тези пари са включени и бонусите от по 50 000 долара за двата световни рекорда на Фемке Бол (Нидерландия) на 400 м жени – 49.17 и на Дивайн Чарлтън (Бахами) на 60 м с препятствия за жени – 7.65.

Всеки шампион взе по $40 000, вицешампионите под $20 000, а трети четвърти, пети и шести съответно по $10 000, $8 000, $6 000 и $4 000.

По този начин Бол ще се прибере в Нидерландия със 100 000 долара (като се сметне и премията от първото място от щафетата 4х400 м), Чарлтън с 90 000 долара, Александър Доом (Белгия) шампион на 400 м и 4х400 м с 50 000 долара, Лиеке Клавер (Нидерландия) вицешампионка на 400 м и шампионка на 400 м с 30 000 долара, световния шампион на 100 м и 200 м Ноа Лайлс (САЩ) завърши втори на 60 м и 4х400 м и така спечели 25 000 долара, както и Алексис Холмс (САЩ) при жените със сребро на 400 м и 4х400 м. Разбира се, всички парични награди се превеждат по банковите сметки на призьорите след обичайните анти-допингови процедури.

Американските атлети бяха най-многобройната група в Глазгоу и логично оглавиха

класирането по медали

с 6 златни, 9 сребърни и 5 бронзови отличия – общо 20 и 470 000 долара от на наградния фонд. След САЩ изненадващо в класирането по медали се позиционираха – Белгия – 3-0-1 и Нова Зеландия – 2-2-0, а Нидерландия е на четвърто място с 2-1-2.

Етиопия, която бе номер едно по медали в предишното световно в Белград 2022 и домакините от Великобритания разделиха петото място с 2-1-1. В топ 10 и единствена от балканските страни в тази зона на елита е Гърция, която взе титла от Милтиадис Тентоглу в скока на дължина и бронз на Емануил Каралис в овчарския скок.

Световната атлетическа сила Ямайка е на 25-о място в тази класация поради цвета на трите медала, които взе – бронзов, а Кения има само един бронзов медал, но и финалист на 60 м при мъжете.

32 страни спечелиха медали, а 49 имаха атлети в осмиците на шампионата,  а

географията на медалите показа за пореден път, че атлетиката е спорт номер едно

 в света по разпространение на елитни спортисти.

Ето и някои примери от карибските страни. Шампионката на 60 м Джулиен Алфред е от островната държава Сейнт Лусия с площ 617 кв. км и население по-малко от Бургас (около 180 000 жители).

Първата на троен скок Теа Лафонд е от Доминика (да не се бърка с Доминиканска република) с население под 80 000 жители.

Сред медалистите има атлети и от африкански държави като Бенин и Буркина Фасо, а сред спринтьорите на 60 м екзотиката бе чрез представители на Микронезия, Маршаловите острови, Палау, Тувалу, Френска Полинезия, Островите Кук, Науру, Гуам, Фиджи, Малдивите, Монсерат, Коморски острови, Сейшелите и др.  

България участва с един атлет – Божидар Саръбоюков, който се класира 11-и в скока на дължина. Така страната ни не попадна в таблицата за точки, но същото се случи и с най-многолюдната страна в света – Индия, а Китай остана без медал с две класирания в осмицата.

Общо 133 държави изпратиха атлети в Глагоу, а тяхната бройка бе 651 състезатели.

Следващото световно първенство е насрочено за Нанджинг, Китай за зимата на 2025-а. Този китайски град трябваше да приеме планетарния форум още през 2020-а година, но пандемията от Ковид 19 го спря и отложи домакинството няколко пъти. През 2026-а г. световните първенства в зала се завръщат отново в Европа чрез полския град Торун.