100 години българска атлетика: Петър Петров: Изключителна чест е да се класираш на олимпийски игри
Легендарните български атлети Петър Петров и Николина Щерева бяха първите гости на пресклуб „България“ на 25 януари в София в поредица посветена на 100 години българска атлетика.
Представяме ви част от думите на Петър Петров за олимпийските игри и кратка визитка на кариерата му.
Петър Петров е роден в Свищов на 17 февруари 1955 г. Започва да тренира при Жельо Замфиров, а от 1969 г. се подготвя при проф. Никола Антонов. Още през 1973 г., когато е на 18, поставя държавен рекорд на България за мъже на 100 м – 10.2 сек. Рекордьор на България на 100 м и до момента (10.13), както и на 60 м в зала (6.58). Два пъти финалист на олимпийски игри – бронзов медал на 100 м на ОИ в Москва ’80, а в Монреал ’76 – осми (10.35 след разтежение на бедрен мускул). Шести на ОИ в Москва ’80 заедно с щафетата 4х100 м с рекорд, неподобрен и до днес (38.99). Четвърти на ЕП в Прага ’78 на 100 м. С три медала от ЕП в зала – два бронзови – от Мюнхен ’76 и Виена ’79 и сребърен – от Милано ’78. Победител на 60 м в зала от срещата Европа – САЩ в Милано през 1978. С два сребърни медала – на 100 и 200 м – от ЕП за юноши в Дуисбург ’73. С 11 поправки на българския рекорд на 100 м и 8 поправки на 200 м.
Петров, който навършва 69 години само след два дни, върна част от историята на олимпийските си успехи от Монреал 1976 и Москва 1980.
„На първата Олимпиада в Монреал 1976 отидох като “г-н Никой” само на 21 години. Григор Христов ми каза, че съм покрил норматив за олимпийските игри и аз даже не знаех колко е той.
В Канада имах четири бягания – серии, четвъртфинал, полуфинал и финал. Прищипах нерв на кръста и не можех даже да дишам преди полуфинала. Излязох на пистата без да съм загрял от болки, имаше няколко фаулстарта, които ми дадоха време да се адаптирам. Финиширах четвърти и се класирах за финала като елиминирах американецът Стив Ридик, който по-късно стана олимпийски шампион на 4х100 м. На финала контузен завърших осми с 10.35.
„Моят национален рекорд на 100 метра е 10.13 от четвърт финалите на игрите в Москва. Сега този резултат не е нищо особено от днешна гледна точка, но тогава беше един от най-силните резултати в света. На полуфинала надбягах и Пиерто Менеа (Италия), който по-късно няколко дни по-късно стана олимпийски шампион на 200 м.
В кариерата си съм победил няколко олимпийски шампиони и имам два олимпийски финала на 100 метра, което е нещо уникално. Не искам да си спомням за проблемите преди двата олимпийски финала. В Монреал бях без треньор, а в Москва моят треньор получи инфаркт от нерви и го приеха в болница. На младите искам да кажа, че е изключителна чест да се класираш на олимпийски игри. Успехът е съчетание от няколко неща според мен: да имаш талант, постоянство в тренировките и психика на победител, а това го няма всеки състезател. Защо голямата Украйна, която има население над 40 милиона, не можа да роди втори Валери Борзов? Защото талантите в спринта се раждат рядко, а тренировките са много тежки.“
