Българската атлетика навършва 100 години през 2024-а и списание „Атлетика“ (www.atletikabg.com) ще ви припомни едни от най-ярките моменти от успехите на българските атлети.

Днес ви припомняме един материал на Александър Вангелов публикуван в списанието през 2004-а, когато се отбелязваше 80-годишнината на БФЛА.

Материалът припомня най-големия връх в кариерата на Петър Петров – спечелването на бронзовия олимпийски медал на 100 м от олимпийските игри в Москва 1980.

През май 1980 година се разбра, че западните страни начело със САЩ и ФРГ ще бойкотират Олимпиадата в Москва. Но НОК на такива страни с традиции в спорта като Великобритания и Италия все пак решиха да участват. Пък и най-бързият ни спринтьор Петър Петров вече се беше срещал с американците на игрите в Монреал преди 4 години и дори на полуфинала беше победил един от тях – Стив Ридик. Сега спринтьорите от САЩ ги нямаше, но затова пък в съветската столица бяха олимпийските  шампиони от Монреал – Хейсли Крофърд (Тринидат и Тобейго) на 100 м и Доналд Куори (Ямайка) на 200 м, световният рекордьор на 200 м Пиетро Менеа (Италия), Ойген Рай от ГДР, кубинците Леонард и Лара, полякът Воронин, британецът Алън Уелс и още редица светила в спринта. Тъй че компанията в класическите 100 м си беше, без преувеличение, доста страховита. Но Петър беше в чудесна форма (вече спечелил балканската титла в София с 10.22 сек.), което подсказа още с победата си във втора серия с 10.32 сек. На четвъртфинала Петров се изправи на старта рамо до рамо с Уелс, Менеа и Крофърд. При благоприятен попътен вятър (+1.3) най-бързият българин за всички времена отстъпи само с 2 стотни на Уелс, но постави нов държавен рекорд (10.13 сек.), който и днес, близо 44 години след това, все още не е подобрен.

На следващия ден, 25 юли, на полуфинала бързакът е редом със Силвио Леонард, Пиетро Менеа, Доналд Куори и руснака Аксинин. И в шести коридор с голяма лекота финишира устремно в последните 20 метра (това е неговият специалитет) и побеждава всички с 10.39 сек. Финалът е около 2 часа по-късно. Българите започват вече да мечтаят за най-голямото. Дали Петров няма да изненада всички? Петър си е пак с необходимото шампионско самочувствие, пък и силите на всички са толкова изравнени. Силвио Леонард е поставен в първи коридор, а шотландецът Алън Уелс – в най-далечния, осми. Петров е в трети, а до него вдясно в четвърти е дребничкият Аксинин. Поради прекомерното напрежение Петър Петров не стартира съвсем добре и закъснява още от старта. Аксинин (известен с ракетния си старт) му избягва около метър и половина. На 50-ия метър се очертава ситуацията по фланговете – начело вече е Леонард, а Уелс вдясно започва да скъсява преднината на кубинеца. Двамата са се изравнили в квадратите, а нашият Петров започва неотразимия си щурм в последната част от разстоянието и се изравнява с Аксинин. Леонард отляво и Уелс отдясно връхлитат едновременно на финиша. Кой е пръв? Уредбата е засякла 10.25 сек., не особено впечатляващо с оглед значимостта на форума. В крайна сметка само с 4 хилядни за победител е определен Алън Уелс.

Спор за третото място и за бронзовия медал обаче няма. Българският спринтъор Петър Петров убедително е трети с 10.39 сек. Петър споделя малко след това: “Мисля, че изгорях на старта в прекомерното си желания да спечеля победата. Напрежението бе прекалено поради неизвестността – нямаше изразен фаворит и всеки един от нас можеше да стане първи. Първите ми 30 метра бяха отчайващи, иначе може би щях да успея да настигна Уелс и Леонард…”. Все пак с представянето си на стадион “Лужники” Петър Петров с право претендира да носи званието “Най-бързият българин за всички времена”, право, което обаче може би трябва да подели с друг чудесен български атлет – Николай Антонов, който вероятно има същите претенции за това звание заради световната си титла на 200 м в зала от първенството в Севиля ’91.

                                                           АЛЕКСАНДЪР ВАНГЕЛОВ