В разгара на зимния сезон, непосредствено преди държавното първенство по лека атлетика за мъже и жени в зала „Арена Асикс“ на 17 и 18 февруари 2024 г., разговаряме за спортните травми в „Царицата на спортовете“ с Д-р Георги Максимов – уважаван лекар, експерт, ценен преподавател в Медицински университет – София, любимец на студентите и пациентите, който отговаряше за здравеопазването и предпазването от CoViD-19 на международно ниво в European Athletics на петте европейски първенства по лека атлетика в разгара на пандемията.

Какво трябва да знаем за спортните травми, засягащи лекоатлетите в разгара на зимния сезон?

Спортните травми, тъй както всички болести не възникват никога без причина. Винаги има комбинация от дестабилизиращи фактори, които „подготвят“ организма, предразполагайки тъканите и органите на лекоатлета към възникване на травма, така както кавалерът предразполага желаната от него дама преди да се опита да постигане интересите си. Както всеки човек, така и всеки спортист има locus minoris resistenciae – място на което е по-слабо устойчив. Спортните травми възникват, когато мястото на слаба устойчивост съвпадне с мястото, което понася най-значимите натоварвания в рамките на специализираната и целенасочена спортната тренировка.  

Най-често срещаните предразполагащи етиологични фактори за травми сред елитните лекоатлети в България са:

– претрениране с пренатоварване на тъканите в определени мускулни групи. Това се дължи на липсата на качествено физиотерапевтично, медикаментозно и социално-битово възстановяване, в комбинация с неправилно планирана и неправилно изградена методика на лекоатлетическата тренировка, спрямо личните възстановителни, защитно-приспособителни и компенсаторни възможности, засягащи организма на конкретния лекоатлет. Така първо се нарушава мускулния метаболизъм, след което се увреждат тъканите, за да възникне съответната травма, която се изразяват най-често с механично микро- или макро-разкъсване в различни мускулни групи, дължащи се на специфичното мускулно натоварване при тренировките от желаната дисциплина;

– много леко незабележимо биомеханично разместване на сакроилиачната и тазобедрените стави, дължащо се на тренировичните натоварвания, което води до наравномерно претоварване на различни мускулни групи в дисонанс с техните биомеханично-функционални  характеристики, а от тук и до съответните травми;

– механична травма при удар и други травми, разбира се.

Функционалните механизми, по който най-често възникват спортните травми са, чрез проявата на провокиращ, директно или индиректно действащ увреждащ причинител (етиологичен фактор) от различно естество, водещ до възпаление на засегнатата тъкан, с частични микроциркулаторни нарушеня в засегнатия участък, и най-често лека до средна степен на клетъчно увреждане в мускулните клетки.

Кондиционната превенцията, която включва комплекс от различни упражнения за физическа подготовка (особено по програмата JK Fit Motion), в комбинация с  правилната методика на лекоатлетическата тренировка, стойностен начин на живот, при който умело се съчетават качествен сън с питателна храна, правилен режим на хранене, положителни житейски социално-битови емоции, четенето на книги, слушането на приятна и мотиивраща музика и задоволяващ любовно-сексуален живот са ключови за предотвратяване на спортните травми, както и за успеха на младите „гладиатори“. Физическата форма се определя от личните генетични характеристики, които всеки един спортист притежава, спрямо нивото на тренираност, което е постигнал. Това означава, че генетичните характеристики определят функционалните способности на клетки и тъканите, които изграждат опорно-двигателната, нервната, психическата, ендокринно-метаболитната, имунната, сърдечно-съдовата, дихателната, стомашно-чревната, чернодробно-жлъчната, отделителната и половата система на всеки спортист. Именно структурно-функционалните взаимоотношения между всики органи и системи в човешкото тяло, определят качествата, дееспособността, устойчивостта към натоварвания и контузии, тъй както формата и постиженията на всеки състезател. Нека да запомним, че спортно-състезателните постижения при всеки спортист се определят от комбинацията на четирите основни вродени (генетични) и придобити (тренирани) качества – физически, технически, тактически и психологически, в съответствие със спецификата на всяка практикувана дисциплина.

   Кои са най-често срещаните „съвременни“ травми сред лекоатлетите?

Според мен няма конкретна най-често срещана травма в леката атлетика, защото „Царицата на спортовете“ е съставена от разнообразни дисциплини, които изискват различен вид натоварване на различни мускулни групи. Лекоатлетическата травматология е разнообразна, не е лека за превенция и лечение, като изисква задълбочени познания и съобразителност от страна на спортните лекари и патофизиолозите. Травмите са в съответствие с личните генетични характеристики за функционална издръжливост към специфични мускулни натоварвания спрямо характерните особености на дисциплината, която състезателя тренира – спринтове, средни и дълги бягания, препятствени бягания, хоризонтални и вертикални скокове, хвърляния или многобой. Разбира се дори в една от тези обособени групи дисциплини, травмите нямам как да бъдат идентични и конкретна травма да преобладава. Ярък пример за това са вертикалните спрямо хоризонталните скоковете, където има голяма разлика в техниката на отскока, летежната фаза, приземяването и мускулното натоварване. Затова и рядко се вижда някой лекоатлет да скача състезателно на високо ниво и в хоризонталните и във вертикалните скокове. Всяка една дисциплина в леката атлетика оказва различно натоварване върху опорно-двигателната система (мускулите, мускулните фасции, сухожилията, лигаментите, костите, ставите, ставните капсули, съединителната тъкан  и т.н.), вътрешните органи, нервната, психическата, ендокринно-метаболитната и имунната система.

При спринтьори най-често се засягат мускулите от задната страна на бедрата. По-често срещани са претоварванията на залавните места към колянната става на полусухожилния мускул (m. semitendinosus) и полуципестия мускул (m. semimembranosus) спрямо претоварванията с микроразкъсвания или макроразкъсвания на дългата и късата глава на двуглавия бедрен мускул (m. biceps femoris), или претоварванията на залавните места на всичките описани мускули към тазобедрената става. Често срещани са претоварванията с микроразкъсвания или макроразкъсванията и в предната бедрена мускулатура – по-точно различните глави на четириглавия бедрен мускул (m. quadriceps femoris) и шивашкия мускул (m. sartorius). При лекоатлетите значително по-рядко страдат аддукторите (m. adductor magnus, longust et brevis) и нежния мускул (m. gracilis), отколкото при футболистите, като основната причина за това отново е биомеханиката при извършване на необходимите движения. Често може да възникне и възпаление с натрупване на ексудат или оток на бедрената фасция (fascia lata). При  мускулите на подбедрицата при спринтьори, скачачи в хоризонталните скокове и бегачи на средни бягания, преобладава възпалението на дисталните залавани места на мускулите на прасеца, особено триглавия мускул (m. triceps surae), коремчестия мускул (m. gastrocnemius) и в по-малка степен калакновидния мускул (m. soleus).

При хърделисти се натоварва цялата опорно-двигателна система на долните крайници, като особено мощно е натоварването върху костите и ставите на подбедрицата, глезенната става и ходилото. Не са изключени и стрес-фрактури.

При скачачи преобладават също нарушенията в костно-мускулния апарат на долните крайници. При скачачите на троен скок се засягат повече костните структури, докато при скачачите на дълъг скок се засягат по-често мускулите, което е логично, предвид биомеханиката при изпълнение на тези два хоризонтални скока.

Младите многобойци страдат често от възпаление на периоста на подберицата. При тях, често се травмират костите, ставите, ставните капсули, мускулите и сухожилията около глезенната става и ходилото.

Бегачите на средни и дълги бягания не са предразположени толкова към остри травми, но при тях се срещат хронични възпаления в претоварените тъкани от тренировъчния процес, поради монотонния ритъм на дисциплините, особено при дългите бягания.

При хвърлячите, логично е най-често да се засягат мускулите на горните крайници и по-точно на ръката с която се извършва съответното тренировъчно-състезателно движение, било то хвърляне, мятане или тласкане. Въпреки това, мускулите на гърба, както ставите и мускулите на долните крайници търпят също сериозно натоварване, така че не трябва да се очудваме, когато хвърлячите получат травма и там. Дори на моменти травмите в долните крайници биха могли да преобладават.

Най-често срещаната причина за болките по хода на седалищния нерв (nervus ischiadicus) не е толкова дискова херния, нито дискова протрузия, нито ошипяване или ранна дегенарция на костната структура на прешлените около които излиза нерва, а отока в тъканта, който се образува поради неравномерно разпределение на мускулното натоварване в следствие на много леко разместване на сакроилиачната или тазобедрените става поради постоянното биомеханично натоварване в голям обем, който понасят редовното трениращите спортисти за постижения. Отделените медиатори на възпалението също дразнят структурите на нерва и по този начин се генерира болка. Затова всички спортисти и лекоатлети трябва да бъдат много внимателни и бдителни за позицията на сакроилиачната и тазобедрените им стави. Ако се установи, че са леко разместени, нека да потърсят квалифицираната помощ на професионални кинезитерапевти, които да наместят ставите в нормална позиция. Така не само ще бъдат избегнати бъдещи травми, но е възможно да се подобрят постиженията, а ставите по-малко ще се износват.

На какво се дължат съвременните травми на българските лекоатлети?

Съвременните травми на българските лекоатлети се дължат най-често на нарушен баланс между претенциите и възможностите им за постижения, както от тяхна страна, така и от страна на треньорите. Нарушени са съотношенията между генетично-обусловените физически възможности спрямо методите, натоварването и програмата на лекоатлетическите тренировки, по които се провежда специализираната подготовка на състезателите, в комбинация с липсата на мощно физиотерапевтично и био-медикаментозно възстановяване, разрешено биостимулиране, тъй както редовното детайлно проследяване на здравното състояние на трениращите състезатели. Без всичко това, съвременния спорт с постижения на високо международно ниво е немислим. На мнение съм, че съвременния състезателен и професионален спорт се превърна в скъпо удоволствие за най-богатите държави и народи; а международни резултати не могат да бъдат постигнати, ако това не е абсолютен реален държавен приоритет. 

Различават ли се съвременните травми в леката атлетика от тези в далечното минало?

Особени различия не бих казал, че има, въпреки, че съвременните поколения спортисти са по-нежни, с по-финна и по-релефна мускулатура. Въпреки това, не трябва да забравяме, че функционалните качества на мускулатурата са важни, а не външния вид. Добре знаете принципа, че не е важно колко е голяма пръчицата, а колко е вълшебна. J В България до средата на ’90-те години за здравословното състояние и възстановяването на лекоатлетите са се грижили четирима лекари специалисти по спортна медицина (един за спринтьорите и хърделистите, един за бегачите на средни и дълги бягания, един за скачачите в хоризонталните и вертикалните скокове, един за хвърлячите) и осем масажисти, при условия на добре обособена база за физиотерапевтично възстановяване. Развитата и напреднала за времето си теория и методика на лекоатлетическата тренировка в комбинация с всички методи за възстановяване и стимулиране, са водели до това, нивото на лекоатлетите да бъде много по-високо, а травмите значително по-малко, на фона на по-масивната и по-груба опорно-двигателна система на тогавашните лекоатлети. 

Как могат да бъдат избегнати спортните травми при съвременните условия за масови тренировки?

Първо, трениращите и състезаващите се трябва да тренират редовно. Винаги преди тренировка трябва да се загрява, а след тренировка да се отпуска, чрез методически правилни упражнения. Логиката е, че по този начин мускулатурата се кръвоснабдява и подготвя метаболитно за съответното натоварване. По този начин се намалява възможността от травма. След това възстановяването на натоварените мускули и органи е много по-бързо. Важно е по време на тренировъчно-подготвителния период, спортуващите и лекоатлетите да практикуват различни видове спорт, които имат общоукрепващ, общостимулиращ и общовъзстановяващ характер. Такива видове спорт са планинарските и крайморските пешеходни преходи, преходите в пресечена местност, особено в борова гора, в близост до водопади, там където вълните се разбиват и въздухът е наситен със слабоотрицателни йони, колоезденето и маунтинбайкът, плуването, разходките по тракийски скални светилища, където електро-магнитното поле е променливо и влияе благоприятно върху автономната вегетативна нервна система, възстановяването в басейни с минерална вода и т.н.

Второ, физическата подготовка и кондиционната превенция са ключови. Препоръчвам на треньори и състезатели да обърнат особено внимание на системата за тренировъчна превенция от травми „JK Fit Motion“, изградена от международно признатия специалист по лека атлетика и физическа подготовка – Проф. Юлиян Карабиберов. Именно благодарение на неговата методика за физическа подготовка и превенция от спортни травми, българската волейболна суперзвезда Матей Казийски продължава да бъде един от най-успешните волейболисти на планетата, на 39 годишна възраст!

Трето, методиката на лекоатлетическата тренировка е от много важно значение за избягване на травмите.

Четвърто, изключително важно е какъв начина на живот водят лекоатлетите, с какво се хранят и възстановяват. Възстановяването и стимулирането с разрешени продукти, в които няма забранени субстанции е също много ценно. Качественият сън, качествената храна, правилния хранителен режим и доброто настроение в комбинация с добре балансиран начин на живот, който включва приятни социално-битови прояви, като слушане на мотивираща или емоционално стимулираща музика, умерено посещение на барове, ресторанти и дискотеки с верни приятели и градивни компании, както и приятно-емоционално стимулиращ любовно-сексуален живот с подходящ/и и желан/и партньор/и са в основата на постоянния прогрес. При такова динамично разнообразие не може да се получи застой. Енергията и информацията постоянно се обменят. Но не трябва да се забравя да се спазва специфичния режим, характерен за спортистите, трениращи за високо спортно майсторство.

Пето, любовта на състезателите към спорта задължително трябва постоянно да бъде силна и да властва, така както властва желанието и интереса на един безумно влюбен мъж или една безумно влюбена жена към обекта на желанията си!  

Като стана въпрос за любовта (към спорта), ще празнуваш ли 14 февруари и с кого?

Хубав въпрос ми задавате. 14 февруари е много специална дата за мен, защото на тази дата бе историческото ми представяне когато бях студент на Световния конгрес за студенти по медицина в Кайро, където спечелих II награда („сребърен медал“). Тогава участваха изключително елитни студенти от цял свят, от петте континента, а чувството да успея да извоювам тази награда бе неописуемо. Затова ще вдигна наздраве с една чаша вино за вечеря, така както ме е учил лекаря на френския национален отбор по футбол; с дълбоко уважение към всички български жени, без изключение, разбира се.

Какво ще пожелаеш за 14 февруари на нашите читатели?

Пожелавам Ви да се обичате, да се подкрепяте и уважавате взаимно, да бъдат коректни едни към други. Ако съгрешите, имайте смелостта да си признавате, да се извините и да си прощавате. Пожелавам също така, всички българи да бъдем обединени не само за собственото си и взаимно благо, но и за благото на държавата и територията ни! Вдигнете „Наздраве“ с чаша българско вино, усмихнете се, прегърнете се, целунете се, кажете „Обичам те“ (ако наистина обичате някого от сърце и душа) и бъдете щастливи, че живеете с приятни емоции сред най-благоприятната за живот природа на планетата Земя – тази на Майка България.

Интервюто взе екип на списание „Атлетика“