Българската атлетика навършва 100 години през 2024-а и списание „Атлетика“ (www.atletikabg.com) ще ви припомни едни от най-ярките моменти от успехите на българските атлети.

Днес ви припомняме един материал на Александър Вангелов публикуван в брой 31 на списанието през 2004-а, когато се отбелязваше 80-годишнината на БФЛА.

Материалът припомня най-големия връх в кариерата на Щерева – спечелването на сребърния олимпийски медал на 800 м от олимпийските игри в Монреал 1976.

Въпреки двете европейски титли в зала и победите й за Световната и Европейската купи, повечето от познавачите на леката атлетика винаги са считали (и продължават да считат) сребърния медал на Николина Щерева от Олимпиадата в Монреал за най-големия й успех. Самата Николина споделя, че различният ъгъл, под който може да бъде разгледана всяка една от знаменателните й победи, не позволява да се дава предимство на този или онзи успех. И все пак решихме да се спрем на онзи юлски ден през 1976 година, който накара стотици хиляди (а може би и милиони) български зрители на малкия екран да тръпнат в очакване на чудото…

Николина Щерева заминава за Канада съвсем не като претендентка за някакво отличие в бягането на 800 м. Достатъчно е само да се спомене, че осем атлетки от ГДР са “слезли” под 2-те минути; че рускините Валентина Герасимова (1:56.0) и Светлана Стиркина (1:56.7) “разпъват на кръст” световния рекорд на Светла Златева. Но всяко зло за добро. Нина е освободена от натиска и бремето на фаворитка и провежда отлично последните 2 седмици от подготовката си в Канада. Дори на едно контролно състезание треньорът й Стефан Петков гледа хронометъра и учуден потрива очите си – 1:57.3 мин. Всички показатели сочат, че функционално Щерева е в чудесно състояние.

23 юли. Първи ден на атлетическия турнир. Стадионът “ври и кипи”. Николина стартира във 2-ра серия на 800 м. И финишира 2-ра, след Анита Вайс (ГДР) за 2:01.02 мин. “Като че ли най-тежко ми беше в серията, не се бях разбягала още както трябва и краката ми ги чувствах сякаш са от олово.” Все пак първата бариера е премината. “Планът ни с г-н Петков беше класиране в шестицата. Пък и никой не ме тормозеше със заръки за медали и прочее. Психически бях спокойна и уверена в себе си.” На следващия ден, 24 юли, предстоят двата полуфинала. Нина е във втория заедно със Стиркина, Елфи Рост-Цин (ГДР), румънката Суман и световната рекордьорка Герасимова. Стиркина се втурва напред и първите 400 м са преминати за 54.6 сек. Невероятно! Щерева се стреми само да не изпуска от очи водещата и изпълнява и втората задача – класиране сред първите четири. Нина е 2-ра в този полуфинал с нов български рекорд – 1:57.35! Отпада обаче световната рекордьорка Герасимова – едва шеста!…

И ето че настъпва решителният ден. По това време при бягането на 800 м първите 300 м се бягат по коридори. Затова Нина трябва да премине тези 300 м достатъчно бързо, за да може да заеме изгодна позиция преди началото на втората обиколка и да не изостане от лидерките. Но всички тръгват изумително бързо! Нина няма друга алтернатива  освен да отговори на предизвикателството и то с всички рискове на това почти безумно и адски бързо темпо. Камбаната за начало на 2-та обиколка звъни. Между 350-ия и 600-ия метър всички са в един своеобразен “кюп”. Анита Вайс води след първите 300 м, но точно преди отметката на 400-те метра Стиркина я надминава (55.1 на първите 400 м). Ще издържат ли момичетата на този дяволски ритъм, на тази невиждана скорост? Само Дорис Глут (ГДР) и румънката Суман изостават далеч назад, всички останали са в “кюпа”. На 600-ия метър Вайс и Стиркина продължават бясното темпо – 1:25.0 мин. Зад тях е Светла Златева. Стиркина и Светла са все още начело на последния завой. Но дуото Вайс и Цин излиза първо на финалната права. И тук започва щурмът на Николина. “Бях толкова изтощена, че и досега не мога да кажа откъде ми дойдоха тези сетни сили. Вайс и Цин можеха и да ме “затворят” – та нали тръгнах да изпреварвам между двете. Откъде ми дойде този кураж да се вклиня между тях?… 60 метра преди финала вече почувствах, че двете не могат да реагират на атаката ми. Поуспокоена от това, че ги надвих, не усетих щурма на Казанкина отдясно. Тя ни подмина както бърз влак подминава малка гара. Никой не можеше да отрази този изключителен финален демараж. Все пак аз успях да надделея в спора за среброто…” След малко на таблото светват резултатите от бягането: Казанкина 1:54.94, Щерева 1:55.42, Цин 1:55.60, Вайс 1:55.74, Стиркина 1:56.44, Златева 1:57.21. Първите четири бегачки бият рекорда на Герасимова. И сега, 28 години след това бягане, Щерева е все още 11-а в световната ранглиста за всички времена.

“Тогава бях толкова радостна и напълно удовлетворена, а този сребърен медал като че ли дойде като връх на мечтите ми. По-късно, с течение на времето, започнах да премислям и анализирам: “Дали ако бях усетила Казанкина по-рано, щях да успея да реагирам; дали ако бях “дръпнала” още мъничко нямаше да мога да “уловя” щурма й и да се изравня с нея?…” Тази изконна човешка неудовлетвореност от постигнатото и стремежът “нагоре и по-нагоре” водят Николина Щерева през цялата й близо 19- годишната  кариера в атлетиката. И с неумолимата си амбиция и кураж да не търпи никого пред себе си на финала, тя бе, е и ще си остане пример за следващите поколения.

         АЛЕКСАНДЪР ВАНГЕЛОВ