Иван Колев: Влязох в атлетиката случайно, сега искам да върнем част от предишната ѝ слава
Не може в София и Пловдив да няма база за тренировки, смята новият президент на федерацията
Бизнесметът Иван Колев пое президентския пост на федерацията по лека атлетика на 11 октомври, като бе избран от управителния съвет да замести Добромир Карамаринов, който управлява 20 години. Месец преди това на общо събрание той бе избран в управителния съвет. От години Иван Колев е президент на “Берое” (Стара Загора). Той завършва последния мандат на Карамаринов, който изтича през 2025 г. Това е първото интервю на Иван Колев, откакто пое поста.
– Удобен ли е столът на президента на леката атлетика?
– Аз отскоро съм в него, тепърва свиквам. Поне към момента не е много удобен.
– Защо?
– На първо място, е направен доста скромно. С малко финасови средства. Не са му достатъчно добри материалите. Материалната база е доста зле, не е добре развита и се действа с подръчни материали. Има си и хубави елементи, но те са по-скоро изключение, отколкото някакво правило.
– Как така се решихте да поемете поста от Добромир Карамаринов, който 20 години управлява атлетиката?
– За съжаление, по време на прехода държавата, не говоря за правителството, а за обществото ни, се оттегли от спорта. Аз бях представител на един успешен клуб в атлетиката, не говоря за резултати и спортисти, а като структура, като подредба. Подобни модели не са много в страната, за съжаление.
И успехът ни в Стара Загора ми даде амбицията да се ангажирам с неудобния стол в момента. Всички знаят какво е Добромир Карамаринов за българската, европейската и световната атлетика. Имам самочувствието, че мога да помогна в този момент. Всички знаем той на каква позиция е, колко е зает и просто нямаше възможност да бъде отдаден на българската атлетика. Федерацията е сдружение на клубовете. Най-естественото бе представител на клуб да поеме поста.
– Но в Стара Загора сте привилегировани малко. Имате си писта, стадион. В страната обаче положението не е толкова добро.
Да, обаче тази привилегия е извоювана. Тя не е намерена случайно. Когато аз се ангажирах с “Берое”, имаше един треньор и 12 състезатели в спортното училище и един национал. Нямаше стадион, нямаше зала. Всичко беше порутено. Аз винаги съм казвал, че успехът идва с обединението. В Стара Загора благодарение на общината, на спортното министерство в миналото и клуба успяхме да организираме тази привилегия.
– А сега какво е положението в “Берое”?
– Съвсем различно. Имаме 8 треньори и над 400 деца в различните групи. Добра база, всички условия. Сега предстои да се реновира загряващата писта и така да затворим цикъла. Създадохме условия, така че родителите да бъдат спокойни за децата си, когато са на стадиона.
На тренировъчния стадион ще направим три коридора и три коридора шамот. Имаме вече и полигон за хвърляния, но сега търсят треньор.
– Колко още такива клубове трябват на България, за да се възстанови атлетиката?
– Както е казал Мечо Пух – колкото повече, толкова повече. Няма лимит. Няма минимално или максимално число.
– Атлетиката в България е в тотална криза и това се вижда с просто око.
– Да, така е, но ако трябва да бъдем обективни, трябва да признаем, че сега сме в пълна смяна на поколенията. Имаме уникални деца, на които трябва да създадем всички условия, за да се развият. Да, в този момент резултатите не са налице, но има основа, върху която да се стъпи.
– Колко време ще отнеме това възстановяване? И как виждаш ролята на президента на федерацията в това възстановяване?
– На първо място, е възстановяването на материалната база. През държавните и общинските институции. Доста учудващо е, не знам точно коя дума да използвам, че градове като София и Пловдив нямат адекватна база за лека атлетика. В София имаме покрита зала, собственост на министерството, но откритите съоръжения не са годни за нормален тренировъчен процес. “Васил Левски” не е нормална база, всички знаем в какво състояние е пистата, и остава само НСА в столицата. Няма как там да се съберат всички. Моята амбиция и желание е да възстановим стадион “Академик” като лекоатлетически стадион. В Пловдив трябва да направим същото с малкия стадион до големия “Пловдив”. В останалите общини ще отидем при кметовете, за да решим местните проблеми.
Федерацията трябва да привлече повече спонсори, за да може да помогне повече на състезателите и треньорите. Да направим атлетиката по-имиджово място за реклама. Защото трябва да надградим програмите на министерството. Трябва да е въпрос на имидж и чест да си спонсор на федерацията.
– Догодина идва и вековният юбилей на атлетиката. Планира ли се нещо?
– Разбира се. Царицата на спортовете трябва да получи подобаващо представяне на годишнината си. Смятаме всичко да премине през знака на този юбилей. Ще направим и специална гала, отделно от балканската, на която сме домакини.
– Появиха се и недоволни от избирането ви за президент. На тях какво бихте казали?
Да дойдат да си говорим. Не през медиите. Атлетиката е един от най-високо интелигентните спортове, значи може да се разберем. В разговора се ражда истината.
– А вие как попаднахте в атлетиката?
– Случайно. Абсолютно случайно. Купихме бившия хотел “Берое”, за да правим болница. Той е в симбиоза с атлетическата писта. От нея се влиза в хотела и обратното. И трябваше да се договорим с клуба какво да правим. И тогавашният председател Велко Гочев дойде и направо изрева – моля ви, вземете го този клуб, не мога да го издържам финансово. И заварихме треньорката София Събева, която работеше и към спортното улилище, и 12-13 деца. Така почнахме, съвсем случайно. Тогава поканих всички хора, които са имали нещо общо с леката атлетика в града, да сформираме реален управителен съвет. Започнахме да работим. Стъпка по стъпка.
– Докъде стигат мечтите на президента на леката атлетика?
– Много интересен въпрос. Може би да възвърнем поне част от славата, която сме имали в този спорт.
– 80-те години едва ли ще ги върнем.
– Говорим за мечти.
Георги Банов за 24chasa.bg
Снимки: Ивайло Дончев и Илиян Телкеджиев