Световната атлетика номинира 11 атлети за „Атлет на 2023-а година“, а победителят ще бъде обявен на 11 декември.

Световни рекорди на овчарски скок, гюле, 3000 м стипълчейз и маратон бележат акцентите при мъжете. Най-населената страна в света Индия има своя световен шампион в леката атлетика, а общо пет европейци, трима северноамериканци, двама африканци и един азиатец са сред номинациите.

Atletikabg.com ще ви представи номинираните атлети с резюме на сезона им.

Нирадж Чопра (Индия)

Олимпийският шампион на копие стана и световен през 2023-а. Чопра стартира и финишира сезона с победи. Финалът бе на Азиатските игри, където той беше безапелационен с 88.88 – четвърто постижение в кариерата му и втори резултат за годината.

Първата му победа бе на „Диамантената лига“ в Доха, където спечели с 88.67 – едно от четирите състезания, на които постигна над 88 метра. След това оглави и класирането на диамантения турнир в Лозана и продължи победната серия в Будапеща, където стана първият атлет от Индия в историята със световна титла.

В предпоследното състезание за сезона финалът на „Диамантената лига“ в Юджийн бе втори, а на Азиатските игри в Ханджоу отново триумфира.

Райън Краузър (САЩ)

През 2023-а американецът спечели световната титла на гюле и отново подобри собствения си световен рекорд.

Зимата Карузър постигна 23.38 в Покатело, но постижението, което също бе световен рекорд не бе ратифицирано, заради проблем със сектора.

Но на втория си турнир през сезона на открито Райън почти прехвърли сектора за гюле в Лос Анджелис и доведе световния рекорд до 23.56 – 19 сантиметра по-силно от предишното му върхово постижение.

Той продължи с победната си серия на световното първенство в Будапеща с рекорд на шампионатите – 23.51 – само на 5 сантиметра от световния рекорд.

Краузър завърши сезона с второ място на финала на „Диамантената лига“ в Юджийн и резултат 22.91. 11 от най-добрите 12 опита през годината бяха негови, а пет от тях над 23 метра.

Арманд „Мондо“ Дуплантис (Швеция)

Още една година, още един световен и още една световна титла за шведската сензация в овчарския скок – Арманд „Мондо“ Дуплантис.

През миналата година Арманд стана „Атлет на света на 2022-а“, а през тази вдигна световния си рекорд до 6.22 през февруари в зала в Клермот-Ферант и 6.23 през септември в Юджийн. Той има вече седем световни рекорда в кариера си.

Дуплантис започна с атака на световния рекорд още в първото си състезание в Упсала, където записа най-силния старт на сезон с победа с 6.10, а малко по-късно и превзе рекорда.

В сезона на открито той скочи 14 пъти над 6.00 м, а едно от тези състезания бе на световното първенство в Будапеща. Класира се четвърти само в едно състезание на „Диамантената лига“ в Монако.

В последния си старт за сезона – „Диамантената лига“ в Юджийн „Мондо“ прескочи летва с височина 6 метра за 73-и път в кариерата си и тогава доведе световния рекорд до 6.23.

Софиан Ел Бакали (Мароко)

Мароканецът бе постоянен през 2023-а с пет победи на финали на 3000 м стипълчейз и личен рекорд от 7:56.68.

Софиан откри сезона с гладко бягане на 3000 м и резултат 7:33.87 на „Диамантената лига“ в Доха. 27-годишният Ел Бакали свали личния си рекорд от 7:58.15 до 7:56.68 на собствена почва в Рабат и се ядосваше, че не е поставил световен рекорд.

Основният му конкурент Ламеча Джирма (Етиопия) постигна световен рекорд на „Диамантената лига“ в Париж със 7:52.11.

Софиан отговори с „диамантени победи“ в Стокхолм и Силесия, след което защити световната си титла в Будапеща, където надбяга Джирма. Двете му световни титли се прибавят към олимпийската от Токио.

Мароканецът завърши сезона с победа на „Диамантената лига“ в Ксиамен.

Якоб Ингебригтцен (Норвегия)

За втора поредна година норвежецът спечели световната титла на 5000 м и сребро на 1500 м. В този сезон Якоб завладя световен рекорд и постави най-добро постижение в света за всички времена.

23-годишният скандинавец започна зимната си кампания с две европейски титли в зала на 1500 м и 3000 м в Истанбул. След това регистрира най-добър резултат в света за всички времена на 2 мили (3218 м) на „Диамантената лига“ в Париж. Последваха победи в Осло, Лозана и Силесия и нов рекорд на Европа на 1500 м – 3:27.14 – четвърто постижение за всички времена.

Отново под британски натиск Ингебригтцен стана втори на 1500 м на световния шампионат и защити планератната си титла на 5000 м. В следващото си бягане той записа първия си световен рекорд на открито с 4:43.13 на 2000 м в Брюксел.

Десертът бе на финала на „Диамантената лига“ в Юджийн, където спечели с европейски рекорди на 1 миля – 3:43.73 и на 3000 м – 7:23.63. И в двете дисциплини постиженията бяха трети за всички времена.

Келвин Киптум (Кения)

Когато Келвин Киптум бяга 2:01:53 на дебюта си на маратон във Валенсия през декември 2022-а, специалистите вече имаха едно наум. Когато той подобри рекорда си до 2:01:25 при победата си на Лондонския маратон през април 2023, въпросът вече беше кога Келвин ще грабне световния рекорд.

Отговорът бе: на 8 октомври в Чикаго. В този ден Киптум стана първия човек бягал официално под 2 часа и 1 минута на 42.915 км, след като „закова“ 2:00:35 и взе 34 секунди от върховото постижение на легендата Елиуд Кипчоге (Кения) от Берлин 2022.

Първата половина на маратона новата кенийска звезда премина за 1:00:48. Последва отсечка на 5 км от 13:51 между 30-ия и 35-ия километър и темпо за под 2:01. Киптум продължи да увеличава темпото и с време под 1 час за втората половина спечели втория си голям маратон за годината.

Феноменът дебютира на маратон преди 10 месеца, а вече държи три от най-бързите шест маратона в историята.

Пиер Льопаж (Канада)

Кандецът направи състезанието на живота си на световното първенство в Будапеща, когато постигна победа с 8909 точки. Това отведе 27-годишният Льопаж до 6-о място в световната ранглиста за всички времена.

Пиер показа постоянство във всички дисциплини и се класира в топ 5 в седем от изпитанията. В деветата дисциплина имаше вече 8228 точки и с 4:39.88 на 1500 м направи второто най-добро постижение на десетобой на световни първенства след световния рекорд на Аштън Ийтън (САЩ) на първенството в Пекин 2015 – 9045 т.

По-рано през сезона Льопаж победи на „Хипомийнтиг“ в Гьотцис с 8700 т. – третото най-добро постижение в кариерата му. През годината канадецът постави лични рекорди в четири дисциплини – 10.28 на 100 м, 13.77 на 110 м с препятствия, 15.99 на гюле и 63.09 на копие, както и, разбира се, на десетобой.

Ноа Лайлс (САЩ)

Бързият американец не само защити световната си титла на 200 м, но прибави към нея и злато на 100 м и 4х100 м през 2023-а.

26-годишният Ноа остана непобеден в шестте си финала на 200 м в годината, която започна с личен рекорд на 60 м в зала и завърши с второ място на 100 м на финала на „Диамантената лига“ в Юджийн.

Световната титла на 100 м Ноа взе с личен рекорд от 9.83, което го направи и водач в световната ранглиста за годината. На „Диамантената лига“ в Лондон също бяга най-бързото 200 м за годината с 19.47, а световната титла спечели с 19.52. Това бяха най-бързите бягания на половин обиколка през годината, като той слезе под 20 секунди във всичките си финали на 200 м.

Алваро Мартин (Испания)

Испанецът стана първия златен медалист на световното първенство в Будапеща като взе първата си титла от глобално първенство на 20 км спортно ходене. Пет дни след това отново победи на 35 км и заедно със сънародничката си Мария Перез, която направи същия дубъл влезнаха в номинациите за „Атлет и Атлетка на Европа“.

На световното първенство Мартин подобри и двата си лични рекорда с 1:17:32 на 20 км 2:24:30 на 35 км.

Постижението му на 20 км бе най-доброто за годината, а на 35 км той нямаше загуба с победите му на испанския шампионат по ходене и европейския отборен шампионат по спортно ходене.

Милтиадис Тентоглу (Гърция)

Както Нирадж Чопра в копието, Тентоглу прибави световна титла към олимпийската си в Будапеща за първи път в кариера си. И го направи в стил. Ккато и на олимпийските игри Милтиадис завоюва златото в последния си опит със скок от 8.52.

Така колекцията му от значими титли набъбна до осем: 1 олимпийска титла, 1 световна титла, 1 световна титла в зала, две европейски титли на открито и три в зала. Една от европейските титли в зала бе също в 2023-а в Истанбул през март с резултат 8.30, където Божидар Саръбоюков се класира четвърти със 7.97.

Тентоглу оглави и световната ранглистата в зала с 8.41 от турнира в Лиевен. Победният опит на гръка на световното първенство от 8.52 му даде победата с два сантиметра и бе третия му най-силен скок в кариерата. През 2023-а той имаше само две загуби.

Карстен Вархолм (Норвегия)

Норвежецът, който бе атлет на годината през 2021-а, продължи да прави история през 2021-а като заслужи поредната си световна титла на 400 м с препятствия с най-силния си резултат досега на световно първенство – 46.89.

Вархолм се класира седми на миналото световно първенство в Орегон 2022 след прекарана и излекувана контузия.

В началото на 2023-а той направи сезон без загуба в зала овенчан с европейска титла в зала на 400 м в Истанбул. Първият му старт на открито бе феноменален – 46.52 на 400 м с препятствия – вторият му резултат в кариерата след световния рекорд поставен на олимпийските игри в Токио – 45.94.

В края на сезона Карстен отново бе във форма с 46.51 на „Диамантената лига“ в Монако и 46.53 на „диамантения“ финал в Юджийн.

Сега 27-годишният норвежец държи четири от най-добрите седем постижения в света за всички времена.

Снимки и колажи: Световна атлетика