Трима от най-големите американски атлети починаха в рамките на няколко дни в края на април и началото май 2023.

Световната шампионка на 100 м и неколкократна олимпийска медалистка Тори Боуи бе намерена мъртва в дома си едва на 32 години на 2 май. Ден по-рано на 1 май на 51 годишна възраст почина Калвин Дейвис – медалист от световни първенства и олимпийски игри на 400 м с препятствия, а на 30 април от този свят, на 83 години, си отиде и легендата на американската атлетика – Ралф Бостън – олимийски шампион и световен рекордьор на скок дължина.

В следващите редове ще ви припомним накратко живота и атлетическите кариери на тримата американци.

Тори Боуи (1990-2023)

Една от най-талантливите американски спринтьорки в последните години Тори Боуи е родена на 27 август 1990 с Санд Йил, Мисисипи. Боуи показва възможностите си още като ученичка и студентка и се състезава в спринта и хорзонталните скокове. През 2012-а година записва и личен рекорд на троен скок – 13.09.

През 2013-а започва професионалната й кариера, а първото й голямо международно състезание е на световното първенство в зала в Сопот, Полша в началото на 2014-а. През същата година Боуи постига 6.95 на скок дължина и 10.80 на 100 м, когато побеждава на „Диамантената лига“ в Монако. Така тя е в топ пет на света през следващите пет години. Довежда личните си рекорди до 10.78 на 100 м и 21.77 на 200 м.

Първият й медал от голямо първенство е на световното в Пекин 2015, където взима бронз на 100 м след шели-Ан Фрейзър-Прайс (Ямайка) и Дафне Схипърс (Нидерландия).

Следва фантастична за Тори 2016-а година, когато тя се окичва с пълен комплект медали от олимпийските игри в Рио де Жанейро 2016 – злато на 4х100 м, сребро на 100 м и бронз на 200 м.

Върхът е в Лондон през 2017-а, когато Боуи печели златните медали на планетарното първенство на 100 м и 4х100 м.

На следващото световно първенство американката участва на 100 м и на скок дължина, където е четвърта с 6.81. Последното й състезание е през юни 2022-а във Флорида.

Смъртта на Тори Боуи се превръща в трагедия, след като се разбира, че спринтьорката е била бременна в седмия месец. Съседи и приятели на Тори твърдят, че тя е страдала от депресия в последните месеци от живота си.

Калвин Дейвис (1972-2023)

Най-големият успех на Кавлин Дейвис в атлетическата му кариера е бронзовия медал на 400 м с препятствия от олимпийските игри в Атланта 1996.

Дейвис е роден на 2 април 1972-А в Етау, Алабама и като ученик е отличник в леката атлетика и американския футбол. Той е един от най-добрите атлети в Университета на Арканзас и печели титлата на 400 м на университетското първенство през 1993-а с 45.04 – резултат, който му остава като личен рекорд. Само след няколко месеца през зимата на 1994-а печели същата титла в зала с 46.18.

Талантът успя да влезе в отбора на САЩ за световното първенство в зала в Барселона 1995 и заедно с Род Толберт, Тод Лонг и Франки Атуотър завоюва световната титла на 4х400 м.

Дейвис прави деюбюта си на 400 м с препятствия през 1996-а и едва в седмото си бягане на тази дисциплина става трети на първенството на САЩ в Атланта с 48.32, като се класира за олимпийските игри.

На игрите е в страхотна форма и е първи в серията си и в полуфинала  с личен рекорд 47.91. На финала отново слиза под 48 секунди и с 47.96 взима бронзовия медал след сънародника си Дерик Адкинс и Самуле Матете (Замбия).

Дейвис участва за последно на световното първенство в Едмънтън 2001 и се посвещава на треньорската професия.

Ралф Бостън (1939-2023)

Два олимпийски медала и шест световни рекорда на скок дължина са голямата визитка на Ралф Бостън в света на атлетиката. Но той е вдъхновение за милиони фенове на атлетиката по света.

Роден през май 1939 в Лоурел, Мисисипи се превръща в скачач от световна класа още в университета, където става шампион на националното студентско първенство със 7.76 през 1960-а. Само след месец печели олимпийската квалификация на САЩ с 8.09 с попътен вятър над допустимото, а през август достига до 8.21 в Уолнът, Калифорния, с което подобрява 25-годишният световен рекорд на легендарния Джеси Оуенс. Това прави от Ралф основен фаворит за олимпийската титла на игрите в Рим, Италия.

• 

21-годишният Бостън никога не е участвал на международни състезания, но в Рим печели злато с олимпийски рекорд от 8.12 само на сантиметър пред сънародника си Бо Робертсън.

В началото на 1961-а прави четири поправки на най-доброто постижение на скок дължина в зала, а на открито подобрява още два пъти световния рекорд. Първо с 8.24 в Модесто и по-късно с 8.28 в Москва, Съветски съюз.

Ралф прибавя още един златен медал в колекцията си като побеждава на Пан-американските игри в Сау Паоло, Бразилия през 1963.

Междувременно световният му рекорд е превзет от арменеца състезаващ се в към отбора на Севетския съюз – Игор Тер-Ованенесян, койтк скача 8.31 през 1962. Бостън изравнява това постижение през 1964-а и отново си връща рекорда в олимпийските квалификации на САЩ с 8.34.

На олимпийските игри в Токио 1964 Бостън е фаворит и в квалификациите води с 25 сантиметра пред втория, ни на финала завърша втори с 8.03 след британеца Лин Дейвис 8.07.

Ралф Бостън поставя шестия си последен световен рекорд през 1965-а година, когато скача 8.35 в Модесто и през 1967-а защитава титлата си на Пан-американските игри в Уинипек с 8.29.

Следващите олимпийски игри са повратни за Ралф и дори за света на скока на дължина при мъжете. Бостън става треньор на Боб Бимън, но продължава да тренира. Двамата са първи и втори на първенството на САЩ, където се определя отбора за игрите в Мексико сити 1968. Биймън побеждава треньора си с 8.39 (с попътен вятър над допустимото), а Ралф е втори с 8.26 (също със силен попътен вятър).

На игрите скокана дължина се превръща най-обсъжданата дисциплина, а финала влиза в златната история на атлетиката.

Ралф подобрява олимпийския рекорд в квалификациите с 8.27, но Бимън се превръща в звездата на игрите със скок от немислимите тогава и дори днес 8.90 още в първи опит. След този „скок в бъдещето“ силите на Бостън стигат 8.16, което му носи бронза.

Ралф Бостън, който има и отлични резултати на 110 м с препятствия, ском височина и троен скок, се състезава до 1972-а, но никога вече на международни ниво.

Работи като преподавател и треньор, както и спортен анализатор за американски телевизии. Почива от сърдечен удар на 30 април в дома си в Джорджия на 30 април.