Новият брой на списание „Атлетика“ вече е наличен, а рубриката „Успели атлети“ ни пренася отвъд Атлантическия океан в САЩ.

Атлетиката е океан от хиляди човешки съдби, които се преплитат на стадиона. Много от атлетите прехвърлят качествата, помогнали им да успеят в спорта, като упоритост, постоянство, самодисциплина и воля, в житейските надпревари, които също изискват много усилия, за да вървиш нагоре.

Продължаваме рубриката „Успели атлети“ с Илиян Чамов – бивш национален състезател в хоризонталните скокове, който реализира успешна треньорска кариера в Съединените Американски Щати и е един от водещите специалисти по скокове в Университета на Мисури в град Колумбия в едноименния щат, където минава най-голямата река в Севeрна Америка, носеща същото име. Илиян работи с атлети от цял свят – САЩ, Бразилия, Мексико, Германия, Франция, Тринидат и Тобейгоу, Ямайка, Естония и др., но в момента е наставник и на двама българи, които са участвали многократно в националния отбор на България – Георги Начев и Изабела Соколова. В същия университет учи и рекордьорът на България на 1500 м и 1 миля – Мартин Проданов.

Как се постига американската мечта? Пътят не е лесен, а за него ще прочетете в следващите редове с историята на Илиян.

ЯМБОЛ

Майката и бащата на Илиян са атлети и живеят Ямбол. Петрана Чамова е състезателка в бяганията на средни разстояния, а Димитър Чамов е спринтьор. Логично е синът им Илиян, който се ражда на 18 декември 1983-а, да тръгне по пътя на родителите си.

„Противно на логиката не исках да се занимавам с лека атлетика като дете.“  – припомня Илиян първите си спортни предпочитания. – „Започнах с плуване, но единственият треньор по този спорт в града замина за чужбина. Басейнът беше в училището в което учех – Езиковата гимназия, но без треньор трябваше да се прехвърля в друг спорт. Плуване тренирах от първи до четвърти клас, а след това започнах да се занимавам с борба, баскетбол и футбол. Беше голяма мечта на баща ми Димитър да ме направи футболист. Той самият е бивш спринтьор, но прекара много време с футбола като съдия, треньор и дори собственик на малък клуб в града. Занимавах се с футбол почти две години. Не ми допадна на сърце този спорт. Отборните спортове не ми харесваха и накрая в седми клас започнах с леката атлетика. За първи път участвах на състезание по атлетика през 1997-а в зала „Фестивална“ (сега – Асикс арена) в София. Първите ми стартове бяха в многобоя. Израстнах на стадиона в Ямбол с атлетите. Един от първите ми спомени е, че си играя със световния шампион на диск за юноши от Пловдив 1990 – Илиян Илиев.

Започнах да тренирам атлетика при майка ми Петрана, която се опита да ме насочи към бяганията на средни и дълги разстояния. Аз обаче не обичах да бягам и я попитах, коя е дисциплината с най-късия разбег и тя започна да ме тренира в скока на височина. И до ден днешен в моята тренировъчна система бягането е сведено до минимум.

През 1999-а се състезавах на първия си международен турнир в София, а през 2002-а заслужих място в националния отбор на България и участвах на балканския шампионат за юноши и девойки под 20 години в Турция.“

РУСЕ

През 2002-а 18-годишният Чамов завършва училище в Ямбол и вече е студент по кинезитерапия в Русе.

„Причината, поради която избрах Русе беше треньора Марин Дончев.“ – споделя Чамов. – „Тогава той беше треньор на Ростислав Димитров (вицешампион на света на троен скок от 1999-а), Николай Атанасов-Джоко и помагаше на Николай Раев. Групата беше от елитни скачачи, а аз живеех в една стая с известният сега треньор и състезател в бяганията на дълги разстояния Йоло Николов, който тренираше с групата на Дончо Димитров.

Учих и тренирах четири години в Русе. Завърших кинезитерапия и оттам реших да ходя в Америка. Треньорът Марин Дончев ме подкрепи в това мое решение. Аз съм много доволен от неговата работа като треньор. Той има голям принос към това което съм аз като треньор. Дончев е в основата на моите знания за тройния скок. Майка ми даде основите на леката атлетика, а Дончев ме научи на тънкостите на скока.“

СЕЙНТ ЛУИС

Американският път на Илиян започва през 2006-а година, когато той заминава да учи в щата Мисури в Сейнт Чарлс – предградие на град Сейнт Луис, град, който е бил домакин на третите съвременни олимпийски игри през 1904-а година. Българинът е приет в университета Линдънууд в Сейнт Чарлс, където вече има български атлети.

„Жулиета Мечкарска – атлетка от Сливен направи връзката с университета и ми писа, че мога да уча и тренирам там.“ – разказва как е пристигнал в САЩ Илиян. – „Заминахме заедно с бегачът Ивайло Игнатов от Русе. Заедно си оправихме документите, заедно пътувахме и заедно живяхме там. Станах четири пъти национален шампион на троен скок във втората университетска дивизия и бях избран в залата на славата на университета.

Състезавах се само две години – 2006 и 2007, а после станах треньор в университета, докато все още бях студент. Грижех се за местните атлети. В САЩ няма нужда от треньорски лиценз, когато имаш показани високи резултати. Така веднага се посветих на треньорската професия и вече не бях състезател. Знанията ми от кинезитерапията също ми помогнаха в новата професия. Две години и половина се занимавах с атлетите на Линдънууд и направих 9 национални шампиони, а Франсин Симпсън влезе в националния отбор на Ямайка на скок дължина.

През 2012-а година бях треньор на свободна практика и живеех в Сейнт Луис с бъдещата си съпруга Силия, която е от Франция. Времето ми беше разделено между САЩ и Франция, защото пътувахме много между двете страни. Същата година направих шампионка на Франция на троен скок за девойки. На следващата 2013-а бях треньор в Саутърн Илинойс Юниверсити Едуардсвил, който също е близо до Сейнт Луис. Голям университет в първа дивизия известен с образованието си в областта на правото. С този атлетически отбор бях до 2015-а г., като имах финалисти на колежанското първенство на САЩ и националното първенство на страната. Там вече тренирах скачачи с лични рекорди над 8 метра.

• 

• 

КОЛУМБИЯ, МИСУРИ

Илиян започва да пише и публикува статии на тема скокове в научни списания свързани със спорта. Така е забелязан от треньора Брет Хауърд (наставник на Крисчън Кантуел – световен шампион на гюле от Берлин 2009 и вицешампион на олимпийските игри в Пекин 2008, трикратен световен шампион в зала). Хауърд вижда, че българинът е активен и търсещ треньор, който иска да се усъвършенства и му предлага работа в Университета на Мисури, който се намира в град Колумбия, не много далеч от Сейнт Луис. Илиян се съгласява и започва работа в Мизу (както е известен отбора на Университета на Мисури).

Университетът на Мисури впечатлява със спортната си база и мащаби. Над 60 000 студенти учат в него, има собствена атомна електроцентрала, собствена университетска болница, стадион за американски футбол за 75 000 хиляди зрители, стадиони за бейзбол, футбол и лека атлетика, огромни зали за баскетбол, волейбол и лека атлетика, няколко басейна, фитнеси и възстановителни бази. Годишният бюджет за 12-те спорта, които се развиват там е около 140 милиона долара, а девет милиона от тях са за атлетиката.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

„Първият ми работен ден в Мизу започна с полет до Швеция.“ – разказва Чамов. – „Пътувах за европейското първенство за юноши и девойки под 20 години в Ескилстюна. И така вече осем години работя за атлетическия отбор на университета. Имам много добри условия за работа и пълна свобода на действие. Занимавам се с атлети от цял свят. Един от най-сериозните ми атлети бе Джамари Уард – шампион на САЩ с личен рекорд на скок дължина – 8.13. При мен са тренирали Роберто Вилчес (Мексико) – 2.27 в скока на височина, Мириели Сантош (Бразилия) – 13.81 в тройния скок, Ариана Фишер (САЩ) – 13.63 в тройния скок, Валерия Костюк (Украйна) – 1.85 в скока на височина, Айле Геркен-Борас (Германия) – 6.48 на скок дължина, Мара Хаузър (Германия) – 13.56 на троен скок и, разбира се, български атлети. Георги Начев участва в националните отбори на България на европейски шампионати при юношите под 18 г., юношите под 20 г., младежите под 23 г. и сега при мъжете в Мюнхен 2022 и Истанбул 2023. Изабела Соколова е при мен отскоро (2021-а година), но през 2022-а постигна над 5000 точки на седмобой – най-добро постижение на българка в тази дисциплина за последните 27 години. В отбора по атлетика е Мартин Проданов, но той се подготвя при друг треньор, защото аз не съм специалист на бяганията на средни и дълги разстояния.“

СЕМЕЙСТВОТО И БЪДЕЩЕТО

В Америка Илиян Чамов свързва живота си с французойката Силия, която е атлетка от Париж. Запознават се през 2007-а година в Университета Линдънууд, където тя тренира неговата дисциплина – троен скок. Силия има личен рекорд в тази дисциплина – 13.37.

„Със Силия бяхме в една тренировъчна група през 2007-а.“ – връща се 15 години назад Илиян. – „Тя беше пет пъти шампионка в колежанската втора лига. Живеем заедно вече 15 години, а през 2014-а се оженихме. Официалната церемония със сватба бе през 2019-а г. в голф комплекс в Балчик. Тогава вече бяхме станали и родители на момиченце, което кръстихме Наоми. Тя вече е на четири години, а в началото на 2023-а участва на първото си състезание в атлетиката.

Семейството ни живее в къща близо до университета, където Силия също работи, а Наоми расте заедно с нас на стадиона. В дома ни често отсядат роднини и приятели от България или Франция, а ние също ходим в България и Франция. Най-добрият ресторант в град Колумбия, където е университета на Мисури, се държи от бившата национална състезателка в бяганията на средни и дълги разстояния – Евелина Данаилова и съпруга й Николай Слатински. Те са там от 25 години, а ние сме редовни гости в ресторанта. Има и българска общност в щата, а в Сейнт Луис работи български супер маркет от който често пазаруваме.“

Какви са плановете за бъдещето? На този въпрос Илиян Чамов отговаря така: „Имам мечта да изведа български атлет до олимпийските игри. Това може да се случи след по-малко от две години. Георги Начев върви много добре и трябва още малко да подобри личния си рекорд т. е. да доближи или постигне 17 метра на троен скок. Изабела Соколова има невероятни качества. Само за един ден през януари 2023-а подобри три пъти личния си рекорд на 60 м с препятствия в зала. И двамата могат да се класират за игрите в Париж 2024.“

Илиян Чамов работи като треньор в САЩ при невероятни условия и без да се замисля за проблеми, които има в България – финансиране, екипировка, тренировъчни бази или участия в състезания. Да те оценят в Америка не е лесно, но пък ако имаш кураж, воля и постоянство, качествата, на които възпитава спорта, това е възможно и бившият национален състезател от Ямбол го доказва с личен пример.  

Повече вижте в новия брой на списание „Атлетика“.