От новия брой: Лъчезар Вълчев

Един от най-големите успехи в българската лека атлетика за 2022-а година бе европейската титла на Лъчезар Вълчев на троен скок при юношите под 18 години.

Атлетът от Разград печели титли и медали, поставя рекорди в няколко дисциплини в различни възрасти и се цели само във високи цели.

Брой номер 128 на списание ни среща с Лъчезар в обстоен материал на Александър Вангелов, който прави подробна хронология на досегашната кариера на таланта.

Златният медал на Лъчезар Вълчев – продължение на традициите?

Денят 7-ми юли 2022 г. несъмнено е (и ще остане) знаменателен за българската лека атлетика. На него младите ни атлети само за 10 часа извоюваха три медала (един златен и два бронзови) на третото европейско първенство за кадети (под 18 години) в Йерусалим. Златният медал дойде в една знакова за родния спорт дисциплина – тройният скок. Спечели го в една душна и знойна еврейска вечер разградчанинът Лъчезар Вълчев и доказа, че „където е текло, пак ще тече”…. Но кой е Лъчезар и каква е спортната му кариера до момента?

Роден на 26 май 2005 г. в… София, Лъчо е третото дете в семейството (има две по-големи сестри). Съвсем невръстен, Лъчко се установява в Гърция, където израства до 2013 г. После се завръща в… Русе, а през 2014 г., та и досега живее в Разград.

Иначе Лъчезар произхожда от спортен сой – майка му е била лекоатлетка, баща му – футболист, а чичо му – боксьор. През пролетта на 2017 г. на едно градско ученическо състезание треньорът  Красен Цонев няма как да не забележи поизбуялото за възрастта си 12-годишно момче. Веднага му е предложено да започне да тренира и Лъчезар изобщо не се колебае. Нека по години заедно да проследим атлетическото развитие на младия ни шампион:

 2018 година

 Първото официално състезание на Вълчев е шампионатът по трибой в зала за момчета под 14 години в зала „Асикс Арена”. Състезанието започва за Лъчезар с… фаулстарт на 60 м! Е, юнак без рана не може, но Цонев твърдо настоява Лъчезар да завърши многобоя. Само с две дисциплини –  1.52 м на скок височина и 2:24.42 мин. на 800 м разградчанинът остава на 22-ро място от 90 участници.

Реваншът за Лъчезар идва съвсем скоро – на първенството по четирибой (на открито) в София Вълчев започва с трети резултат на 60 м – 7.85. После в скока на дължина с 5.67 м е далеч пред останалите (с 52 см пред Боян Хаджитодоров). На 60 м с преп. пък с 9.29 сек. Вълчев е с 13 стотни пред сливналията Христо Илиев, а на 800 м с 2:23.02 мин. добавя достатъчно точки, за да установи ново най-добро постижение за всички времена за момчета под 14 години – 320 точки!

От май 2018 г. Лъчезар поема пътя и във веригата “А1 Атлетика за младежи”. Побеждавайки убедително в четири от шестте турнира – в София, Луковит, Плевен и пак в София, Вълчев печели крайната победа за 2018 с убедителна преднина пред най-опасния си конкурент – самоковецът Георги Ганджулов. В Плевен Лъчко осъществява и една от мечтите си – за първи път скача над шестте метра на скок дължина – 6.04 м (и това само на 13 години!). А в Луковит пък засича хронометрите на 800 м на… 2:15.8 мин!

Чудесно се представя Вълчев и на традиционните Европейски детски игри в Бърно през септември 2018 г. В Чехия Лъчезар завоюва два златни и един сребърен медал – най-много отличия от индивидиални дисциплини от всичките повече от 600 учасници. В скока на дължина с 5.89 м и в скока на височина с 1.65 м разградчанинът се преборва за победите, а на 800 м с 2:21.47 мин. изпуска победата за няколко стотни.

„Най-трудно ми беше на 800 м – чувствах се уморен и не успях да реагирам (както аз си знам) на финалния спринт! Но като цяло съм доволен – това ми беше първото международно състезание в живота. По принцип не се страхувам от съперниците ми, съумявам винаги да се мобилизирам и да дам почти винаги максимума във всеки старт!”

 2019 година

Още по-ударно започна за Лъчезар зимният сезон 2019 под покрив. На шампионата за момчета под 16 години той е първи на скок дължина с 6.10 м и на 60 м с преп. 8.71 сек., а на щафетата 4х200 м на последния пост само за 12 стотни не успява да настигне трикратния шампион Павел Шияков (КЛАСА) и тимът му от Лудогорец-Разград се окичва със сребърните медали. На първенството за юноши под 18 години Цонев решава да „пусне” Лъчо на… троен скок. С 13.12 м (ненавършил още 14 години!) Вълчев е пети – сред състезатели, по-големи от него с цели 3 години. А на 60 м с преп. във финала финишира пак пети – вече на високите (91 см) хърдели.

Лъчезар Вълчев води многобойна подготовка в тренировките си. Той сякаш може и обича всичко. „Е, най ми допадат скокът на дължина, тройният скок и препятствията!” Лъчо участва и в седмобоя за юноши под 18 години в зала. „Постигнах лични рекорди във всяка една от седемте дисциплини – 60 м 7.80 сек., скок дължина 6.14 м, гюле 11.16 м, скок височина 1.76 м, 60 м преп. 8.90 сек., овчарски скок 2.30 м и 1000 м 3:04.93 сек. Успях да изтръгна златния медал с 3969 т. с пет точки повече от панагюреца Иван Минков Иванов. Надявам се да не ми се сърди!”

За жалост, сезон 2019 в зала за Лъчезар не приключва както трябва. Буквално ден преди шампионата по петобой за момчета под 16 години Вълчев контузва неприятно коляното си. И така отлага за следващата зима амбициите си не само за шампионска титла при момчетата, но и за нов рекорд на петобоя.

През лятото на 2019 на първенството за момчета под 16 г. Вълчев на два пъти губи златните медали: от Ангел Димитров на 100 м преп. (14.32 срещу 14.04) и на скок дължина (6.23 м срещу 6.28 м за Никола Караманолов)….. Каква беше причината? ”Легнах си късно, станах късно и смятам че това ми попречи да се концентрирам.Оттогава желязно правило ми е да спазвам стриктно режим преди всяко състезание!”

Но нa ученическите игри в Сливен (юни 2019 г.) Лъчо е първи с 6.55 м на скок дължина:  „Да, за мен беше много силен резултат – бях едва на 14 години тогава!” ….. А на вторите си поред Европейски детски игри в Бърно Вълчев се раздава докрай и сътворява истински многобой: Първи на 100 м преп. 14.32 сек., първи на скок дължина 6.28 м (6.40 м в квалификацията), втори на гюлле 13.28 м, пети на скок височина 1.76 м; седми на 300 м 39.06 сек.; трети с щафетата ни 4х60 м. „С треньора заедно взехме това решение (да участвам в толкова много дисциплини!). Все пак състезанието винаги е най-добрата тренировка и където можехме да вземем медал, пробвахме. Пък и бях много добре подготвен!”

2020 година

Лъчо резонно е троен шампион в зала за момчета под 16 год. на скок дължина (6.67 м, само на 6 см от рекорда) и на 60 м преп. (8.53 сек.) и на щафетата 4х200 м. На шампионата за юноши под 18 г. Цонев пак го „пуска” на троен скок (14.04) – сребърен медал! В този твърде интензивен откъм стартове сезон под покрив следват златни медали от седмобоя за юноши под 18 г. (4281 т.) и от петобоя за момчета под 16 г. (с рекорд 475 т.).  „Много тежък сезон беше. Изморително си се получи, но пък си бях достатъчно добре подготвен. А и обичам предизвикателствата!”

С треньора Красен Цонев в Бърно

Лятото на 2020 г. започва късно откъм състезания. Локдаунът заради КОВИД пандемията е изнервил всички – и състезатели, и треньори. .. „Няма да си кривя душата, рестрикциите не ми се отразиха кой знае колко зле. Защото аз съм човек, който предпочита да си остане у дома…. Но иначе си тренирах. Опитахме с треньора пак троен скок – 14.43 м! Започна да ми се удава все повече. А и Цонев бе много доволен и щастлив – сравнително бързо усвоявах детайлите в техниката!”

На шестобоя за момчета под 16 години Вълчев печели съкрушителна победа над съотборника му Христофор Божанов с 545 точки (най-добро постижение за 16-годишни за всички времена в България!). „ Много исках да направя 600 точки, но се оказа, че тогава това беше доста голяма цел за мен. Все пак и тези 545 точки ми бяха достатъчни за победата!”

После на индивидуалния шампионат за момчета под 16 години следват злато на 100 м преп. (13.77 сек.) и на скок дължина (6.65 м) и с щафетата 4х100 м на „Лудогорец” Разград….”Заедно със съотборника ми Христофор Божанов взехме по 3 златни медала. Той на 400 м, 800 м и на щафетата 4х100м. И за двама ни се получи много силно състезание.”  Победите на Вълчев не секват никак даже – на първенството за юноши под 18 г.- злато на 110 м преп. (15.10 сек.) и на троен скок (14.05 м) „Тук предимно се подготвях повече за хърделите, отколкото за скока.”

През септември 2020 г. Лъчезар заминава за трета поредна година за Европейските детски игри в Бърно. И отново воюва по шампионски за челните места – златен медал на скок дължина (личен рекорд 6.82 м), сребърен на 100 м преп. (13.64 сек. след 13.53 сек. на полуфинала) и бронзов на скок височина с 1.82 м. Все лични резултати! „Спомени много и все хубави пазя от тези стартове! Най-хубав беше, когато получих голямата награда за най-силния резултат на шампионата. Имах за цел националните рекорди и на двете дисциплини (хърделите (13.36) и скокът дължина (6.93). На скока последният опит ми беше с косъм фаул, помолихме съдиите да го измерят… беше 7.04 м и това щеше да е и рекорд на шампионата. На финала на хърделите, стартът ми беше добър, но атакувах с една идея по-късно третото препятствие и го ударих.. ..загубих много баланс, но не паднах и успях да продължа, макар че от лидер да останах последен. След четвъртия хърдел успях да си възвърна ритъма и завърших втори.”

2021 година

Състезанията през зимата на 2021-ва преминават без Лъчезар. „Пробвах се няколко пъти да участвам на шампионатите, но контузия ме спря. Травмата продължи да ме мъчи даже до началото на април 2021.”

През лятото на 2021 г. Вълчев вече е балкански шампион на троен скок за юноши по 18 години в Кралево (14.96). „Там ми беше доста интересно, все пак това ми беше първата Балканиада. Бях много развълнуван и още с първия скок направих победния опит. Майка ми и сестра ми дойдоха да ме гледат и подкрепят, което допълнително ме мотивира.

На първенството на България за кадети е шампион за юноши под 18 години със същия резултат, като в Кралево (14.96). Цонев изобщо не го „жали” – на шампионата на десетобой за юноши под 18 години Лъчезар (само на 16!) приключва със сребърен медал (5673 т.), само след две години по-големия шампион Божидар Саръбоюков (5991 т.). „На този десетобой участвах само с един месец и половина тренировки заради контузията от зимата. Не си бяхме поставили конкретна цел с треньора, но за мен беше много по-важно, че успях да го завърша (десетобоя), дори и без да съм имал предварително необходимата специализирана подготовка.”

2022 година

Зимата на 2022-ра за Лъчезар започва повече от добре – най-после над седемте метра на скок дължина (шампион за кадети със 7.03 м) и над 15 метра на троен скок (15.11 м – втори за мъже след Димитър Ташев). „На скока на дължина направих много силни скокове, последният ми опит беше близо до 7.20 м, но с много малък фаул. След скока бягах и щафета, но за там нямах вече сила. На втория ден от шампионата за юноши под 18 скачах на коронната ми дисциплина (тройният скок). Направих два много добри опита (все около 15.40-15.50 м), но и двата опита бяха с минимални фаулове. На третия опит за беда скъсах мускулни влакна на задното бедро точно при стъпването ми на дъската. Така останах с три фаула. За щастие успях да се възстановя бързо благодарение на д-р Димитров (лекар на нац. отбор по лека атлетика) и неговата съпруга  д-р Кръстева и така през март месец скочих за първи път над 15 м.” Накрая на сезона в зала на шампионата по седмобой за юноши под 18 години Вълчев грабва убедително златния медал с 4285 т., на повече от 250 точки пред втория. В хода на надпреварата, в края на първия ден Лъчо бележи личен рекорд на скок височина (1.97) и е „на косъм” да се справи и с двата метра!. Обаче в последната дисциплина – 1000 м – петте обиколки в залата му идват множко и …. „само” 3:13.64 мин. „За жалост отново контузия ми попречи да се подготвя за многобоя. Този път разтегнах коремницата, две седмици не можех да тренирам…. направих първото си ускорение и сериозна тренировка буквално ден преди шампионата. Още се чудя как успях да си направя личен резултат на 60-те метра с препятствия. И на скок височина също. Нашата цел с г-н Цонев беше националният рекорд, но не реализирах личния ми рекорд на дългия скок и 6.30 м изобщо не бяха достатъчни.”

Сезонът на открито започва още на 7-ми май с победата на турнира „Младост” в Русе  (15.25 м на тройния скок). Веднага след приключване на състезанието групата на Красен Цонев се качва на колата и поема по шосето към…. Пловдив. Още на следващия ден (8-ми май) Вълчев повтаря „на йота” резултат си – отново 15.25 м. На 21 и 22 май на стадиона на НСА следва шампионската титла на десетобой за юноши под 18 години с национален рекорд (6149 т.). „Със сигурност имах значителен резерв в повечето от дисциплините, а и тези 100 м (12.11) много ме разочароваха. На гюлето също можех поне с 1-2 м повече, а копието не го бях тренирал изобщо и за пръв път го хванах от миналия десетобой през 2021г. А за 400-те метра – официалният ми личен резултат е 52.58 сек. Макар треньорът ми да ми е „хващал” 51.2 по време на щафетата 4х400 м!”

Двата златни медала на Лъчо от шампионата за юноши под 18 години са неоспорими и безпрекословни. И двата са с лични рекорди – скок дължина (7.08 м) и троен скок (15.53 м). В Бар (Черна гора) на 5-и юни на Балканиадата за юноши под 18 години Вълчев за втори пореден път е шампион (15.57 м с вятър) и четвърти на скок дължина със 7.14 м (+2.9), и то само в рамките на по-малко от три часа?…. „Честно казано, на шампионата ми беше по-тежко заради щафетата 4х400м, но аз съм свикнал от малък с толкова много стартове и понякога не ми правят голямо впечатление! И пак да повторя – обичам предизвикателствата!”

На дневен ред следва европейското в Йерусалим в началото на юли – най-важният „изпит” за Лъчо за годината … Вълчев „акостира” на Божи гроб като фаворит с най-добър резултат в Европа за юноши под 18 години.  „Честно казано, не се заинтерсувах много за опасните ми конкуренти. Беше ми много по-интересно да разгледам града и да опозная малко повече  еврейската култура и начин на живот. Дали знаех предварително за чернокожия французин Томас Мартинес? Да, той се отказа да участва на троен скок, а стартира само на скок дължина.. . Говорихме си с него и ми сподели, че няма да скача на тройния, защото от френския отбор не му позволили да участва на две дисциплини.” Двамата (Лъчо и вторият българин Васил Русенов) са в приповдигнато настроение. Сутринта на 7-ми юли тяхната колежка Пламена Чакърова вече се е окичила с бронза в скока на дължина. Инерцията на доброто представяне трябва да продължи! Обаче състезанието някак не потръгва за Вълчев. Още в първия си опит италианецът Николо Канавале си прави лично (15.45 м) и е начело дори след четвъртия кръг. Лъчо е втори (15.42) дори след този четвърти опит. Е, в последните два кръга с 15.53 и 15.76 м Вълчев най-после поставя нещата по местата им и закономерността е възстановена. „До третия опит даже не знаех, че Канавале ми води…. Чак след като направиха осмицата, разбрах, че ме е повел – изобщо не съм обръщал внимание на чуждите резултати. А и по време на състезанието с треньора Цонев се разбирахме много добре. Обясняваше ми къде бъркам и как да си оправя грешките. Той беше повече от мен притеснен, че италианецът ме води.. а аз му се усмихвах и го бъзиках. Бях много уверен в себе си, без никакво притеснение!  Дали можех в онзи момент да се приземя на повече от победните 15.76 м, дори да доближа 16-те метра? Да, сигурен съм, че ако бях стъпил на дъската както трябва, щях да „отида” поне на 15.90 м!”

Още по-радостното е, че на стълбичката за награждаване има още един българин – пловдивчанинът Васил Русенов е трети с лично постижение (15.18 м). „Много се зарадвах когато Васко успя да скочи 15.18 м (ако не се лъжа)… Скочих от пейката и се затичах към него да го прегърна!”.  „Дали съм очаквал златен медал? Аз го знаех, че ще спечеля – още преди да заминем в Йерусалим. Единствената ми цел беше златото. Няма да ви лъжа, ако бях останал втори, щях да бъда много разочарован.”

Серията от победи за Лъчезар продължава. Току слезли от самолета от Израел, Цонев и Вълчев се отправят към националния стадион „Васил Левски” в София и…. зрителите по трибуните с почуда и вълнение съзират в сектора за троен скок съвсем „пресния” европейски шампион Лъчезар Вълчев. По-малко от 48 часа след триумфа в Йерусалим Лъчо завоюва и златния медал на троен скок от първенството на България за юноши под 20 години! След още една седмица, на Балканиадата за юноши под 20 години в Денизли (Турция) Вълчев за сетен път не оставя никакви надежди за съперниците си – нова победа и злато с 15.71 м…. „Дали се чувствах възстановен след златния медал в Израел? Теоретично можех ли да скоча в Турция повече от победните тогава 15.71 м? Всъщност, чувствах се добре. Помня, че беше много горещо и доста често ми причерняваше! Даже ми се налагаше след всеки опит да сядам до пясъчника, за да ми мине. Добре, че треньорът час по час ми носеше вода! Не, не мисля, че можех повече (от тези 15.71) тогава в Денизли.”

Световното в Кали за юноши под 20 години е насрочено за началото на август. При дъждовно време и насрещен вятър Вълчев преодолява квалификацията (15.30 м). На финала климатичните условия отново са неблагоприятни – дъжд, хлъзгава писта и променлив вятър. Лъчо започва с 15.34 м, но в третия кръг американецът Уошингтън с 15.55 м се „закача” за последното място в осмицата, а след малко и германецът Паскал Боден (15.37) го изпреварва с 3 см….” Много ми попречи дъжда, защото ни задържаха в call room-а малко повече от цял един час. Пък и имах лека контузия по време на подготовката след Денизли… е, отшумя бързо. Като изключим това, аз се чувствах много добре, направих много хубави опити по време на загрявката. Причината за тези „скромни” 15.34 м беше, че на всеки опит бях с една стъпка зад дъската (не зад фаула). Със сигурност, ако бях стъпил на дъската, щях да скоча повече от 15.55 м.. Дори смело мога да кажа, че в оня момент даже и личен резултат можех да си направя. А за последния опит – не, за жалост не беше над 15.55 м.. нарочно го „дадох” фаул, защото беше под 15м. Пък и, в крайна сметка, сезонът се оказа необичайно дълъг за мен (12 състезания за два месеца и половина!)….”.

„Групата, с която тренирам?  Владислав Димитров (шампион на гюлле и диск), Христофор Божанов (шампион на 400 м и 800 м), Християн Карчев (шампион на щафетата), Момчил Янков (шампион на щафетата), Димана Йорданова (шампионка на троен скок), Василена Накова, Виктория Руменова, по-малките Каролина Иванчовска и Натали Колева… Атмосферата при нас е прекрасна. Разбираме се много добре всички, винаги ни е забавно, дори когато имаме тежки тренировки. Те са ми второто семейство.”

„За спонсора ни – „Лудогорското пиле” и Любомир Лозанов ми помогнаха изключително много, най-вече със сектора за скокове.. аз никога не съм вярвал (дори и в най-мселите си мечти), че някога ще имаме такъв прекрасен сектор и съм изключително благодарен на тези хора. Също така те ми помогнаха изключително много, в оня тежък момент, когато се контузих през зимата (2022). Да, съпричасността на спонсора със сигурност ми помогна по много начини за големите успехи! И, да, искам да кажа едно голямо „благодаря” на тях, на семейството ми и на всички, които бяха до мен – и в добрите, и в лошите моменти! Но на първо място и над всичко поставям ролята на треньора ми Красен Цонев – без него не бих постигнал нищо в атлетиката до момента!”

Съвсем наскоро Лъчезар Вълчев бе обявен в анкетата за спортист No 1 на Разград за 2022-ра. „Макар Разград да е малко градче, не ми се е случвало (засега) да ме разпознаят. Но мисля, че все пак ме знаят, поне от спортните новини.”

Плановете и целите за 2023 г.  на тандема Вълчев-Цонев са вероятно и логично) достатъчно високи. Планират участие на състезания още в зала! А европейското за юноши под 20 години е отново в Йерусалим, на същия стадион, на който Вълчев завоюва златния медал при кадетите. Дали има известна символика в това съвпадение? А и шестнайстият метър – постижима цел и реална прогноза? На всички тези въпроси европейският шампион ще трябва да отговаря по шампионски!

Лъчезар Вълчев със сигурност продължи (и тепърва, надяваме се, ще продължава!) традициите на България в тройния скок при юношите. Нека накратко припомним хронологично досегашните наши успехи на световни (СП) и европейски (ЕП) първенства САМО СРЕД ЮНОШИТЕ И КАДЕТИТЕ: Христо Марков европейски шампион (1983), Здравко Димитров – сребърен медал от СП (1986), Галин Георгиев – сребърен медал от СП (1988), Николай Раев – бронзов медал (1990), Ярослав Иванов – бронзов медал от ЕП (1991), Ростислав Димитров – сребърен медал от ЕП (1993), Ивайло Русенов – сребърен медал от СП (1998), Живко Петков – сребърен медал от ЕП (2005), Живко Петков – бронзов медал от СП (кадети) (2005), Георги Цонов – бронзов медал от ЕП (2011), Димитър Ташев – сребърен медал от ЕП (2021), Лъчезар Вълчев – златен медал от ЕП за кадети (2022), Васил Русенов – бронзов медал от ЕП за кадети (2022).

Ето и ранглистата на троен скок на най-добрите български юноши под 18 години (кадети) за всички времена:

16.401.6Галин Колев Георгиев23 03 19702Хавана23 08 1987
16.231.8Живко Петков28 01 19881София28 05 2005
15.911.2Георги Стойков Цонов02 05 19934София26 06 2010
15.77Даниел Йорданов Йосифов19716Плевен09 07 1988
15.761.2Лъчезар Вълчев26 05 20051Йерусалим07 07 2022
15.721.4Христо Ганчев Марков27 01 19653Лодз08 08 1982
15.671.7Петър Йорданов Иванов05 09 1985София18 05 2002
15.650.5Николай Раев29 01 19714София02 07 1988
15.52Здравко Димитров21 01 19675Дебрецен19 08 1984
15.50зГеорги Димитров 223 06 19951Добрич11 02 2012
15.49Ростислав Богом.Димитров26 12 19741Пловдив06 07 1991
15.45Георги Димитров 124 04 19672Русе06 05 1984
15.40Данчо Бошнаков14 02 1968Ст.Загора29 06 1985
15.40Димитър Костадинов02 07 19731Ст.Загора09 06 1989
15.361.6Пламен Ивайлов Петков29 10 19971Серес06 07 2014
15.35Ярослав Горанов Иванов19 08 19731Пловдив21 07 1990
15.351.4Ивайло Русенов09 09 1979регСофия15 06 1996
15.33Цецо Драгнев05 03 19573Дрезден03 08 1974
15.33Никола Тупаров28 06 19646Плевен26 07 1981
15.291.3Георги Начев04 08 19992София18 06 2016
15.28Радослав Обретенчев24 08 19652Пловдив15 08 1982
15.19Альоша Велков24 10 19552София30 07 1972
15.19Иван Г.Иванов19692Русе07 06 1986
15.181.1Васил Русенов18 05 20053Йерусалим07 07 2022
15.171.6Стилиян Патарински19671София30 06 1984
15.10Ивайло Младенов09 10 19732Плевен23 06 1990
15.101.3Филип Митев26 05 1988София07 06 2005

АЛЕКСАНДЪР ВАНГЕЛОВ

Share Button