Новият брой на списание „Атлетика“ е посветен на зимните шампионати от 2022-а. Предлагаме ви материал на Александър Вангeлов за световните рекорди в зала за мъже и овчарски скок.

Макар СА (Световната атлетика) или ИААФ, както се наричаше доскоро, да регистрира официални световни рекорди в зала едва от 01 януари 1987 г., състезанията под покрив датират още от последните години на 19-и век. Нека направим кратко връщане във времето назад и да разкажем за върховите постижения в две мъжки дисциплини, в които през зимата на 2022 г. бяха поставени световни рекорди…..

60 м препятствено бягане

Началото на отчитане на резултати на 60 м преп.бягане води още от далечната 1911 г., когато в Берлин Рихард Рау (Герм) записва 8.5 сек. Този резултат е повторен три години по-късно от сънародника на Рау Хайнер Тросбах – пак в Берлин. Впрочем Тросбах се състезава доста интензивно през годините и през 1929-ва в Мюнстер даже „сваля” най-доброто постижение до 8.0 сек. Тези 8.0 сек. са повторени през годините цели седем (!) пъти. А първият, който се осмелява да „смъкне” рекорда под осемте секунди, е французинът Марсел Дюриез – 7.9 сек. в Париж на 17 февруари 1962 г. Седмица по-късно, на 24 февруари 1962 Дюриез на два пъти изравнява тези 7.9 – все в Щутгарт. После Клаус Нюске (ФРГ) на четири пъти засича хронометрите на същите 7.9, преди да „свали” една десета (7.8) в Щутгарт година по-късно – на 23 март 1963 г. Девет пъти тези 7.8 са изравнявани, преди да настъпи ерата на италианеца Еди Отоц – 7.7 сек. на европейското в зала в Мадрид през 1968 г. Отоц печели три поредни европейски титли на 50 и 60 м преп.

Отвъд Океана не остават по-назад в гоненето на рекордите. Макар да се състезават на нестандартните (за нас в Европа) 50 м преп. и 60 ярда (54.86 м) с преп. американците също имат своя герой в лицето на Хейс Джонс (6.7 на 60 ярда преп. през 1958 г.).

Първите електронно измерени резултати се появяват на европейското в зала във Виена през 1970 г. На финала на 60 м преп. Гюнтер Никел (ФРГ) 7.76, Франк Зибек (ГР) 7.78 и едва 19-годишният (тогава) Ги Дрю (Франция) 7.79 са разделени само според снимката на фотофиниша.

През 70-е години продължават да преобладават ръчно измерените резултати – Ървил Хол (САЩ) и Гюнтер Никел – по 7.6, Никел и Томас Хол (САЩ) по 7.5, Том Уайт (САЩ) 7.4, после Томас Хол, както и съветските атлети Мясников и Черванев – все по 7.3. Последните „рекорди”, измерени ръчно, са постиженията на латвиеца Игорс Казановс – 7.3 и 7.2 секунди.

В Европа вече постепенно навлиза само електронно измерване на постиженията на големите шампионати. Манфред Шуман (ФРГ) със 7.84  „повежда” хорото, преди Франк Зибек (ГДР) да подобри три пъти (7.80, 7.69 и 7.66) рекордния връх. Последните 7.66 впрочем са регистрирани първо от грузинеца Мошиашвили на ЕП в Гьотеборг през 1974 г. Томас Мункелт (ГДР) на три пъти (7.62, 7.59 и 7.48 – през 1983 г. на ЕП в Будапеща) се вписва в таблицата с най-добрите постижения в зала (а талантният Риналдо Ниемая (САЩ) веднъж (1979) изравнява онези 7.62).

Последният „неофициален” световен рекорд е на канадеца Марк Маккой (7.47) от 1986 г. Вездесъщият и величествен Грег Фостър (САЩ) (трикратен пореден световен шампион на 110 м преп.) сваля цели 11 стотни от постижението на Маккой – 7.36 сек. в Лос Анджелис на 16 януари 1987 г. Цели седем години никой не се осмелява да се присегне към рекорда на Фостър. Съвсем логично и закономерно това прави британецът Колин Джексън – 7.36 в Глазгоу на 12 февруари 1994 г. Три седмици по-късно – на 6 март 1994 г. в зала „Гласпаст” в Зинделфинген (ФРГ) Джексън просто прелита над петте хърдела и записва невероятните 7.30 сек. – рекорд, престоял на върха почти 28 (!) години.

Ала ето че дойде редът и на рекорда на Джексън да бъде заличен. След като през зимата на 2021 г. на два пъти “великанът” (висок 1.88 и тежащ 82 кг) Грант Холоуей (САЩ) остана само на 3 стотни от него (7.32), дойде и неговият час. На 24 февруари 2022 г. в Мадрид Грант направи показно бягане и засече уредбата на 7.29 секунди – със стотна по-добро от постижението на Джексън. На световното в зала „Щарк Арена” в Белград във втория полуфинал Холоуей с лекота изравни собствения си световен рекорд. Тогава, преди самия финал много от специалистите очакваха нова поправка – дори резултат около 7.25 сек. Уви, на финала Грант “закачи”, макар и съвсем леко, три от петте препятствия и отложи амбициите за нов рекорд може би за следващия зимен сезон.

Овчарски скок

Летоброенето на рекордните постижения на овчарския скок в зала датира много преди това на 60 м преп. Още в края на 19-ти век се появяват сведения за състезания на овчарски скок под покрив – на 11 декември 1886 г. във Филаделфия някой си Хю Бакстър се справя с височината от …. 3.28 м. Общо 19 състезатели от САЩ цели 30 години (от 1886 до 1926 г.) властват в сектора, довеждайки рекорда от 3.28 до 3.98 м. Тогава на сцената се появява норвежецът Чарлз Хоф с 11 поправки (от 3.985 до 4.17 м). Американците обаче не оставят друг „да им се меси” и до 1962 са неизменно на върха. Сабин Кар (от 4.195 до 4.29), Кийт Браун ( 4.31 § 4.37), Ърл Медоуз (4.425, 4.44, 4.45) и знаменитият Корнелиъс Уордърдам (с шест поправки – от 4.485 до 4.79), после Дон Брег („Тарзан”) 4.81 през 1959 г., Джон Юелсис (от 4.83 до 4.89) – списъкът е твърде дълъг. През 1963 г. хегемонията им е прекъсната от финландеца Пенти Никула (с четири поправки)! Никула е и първият скачач, преминал над 5.00 метра в зала (в Паюланти на 02 февруари 1963 г.). През 1966 г. Джон Пенъл с 5.12 и 5.13 възвръща върховенството на „янките”, а олимпийският шампион Боб Сийгрен записва осем поправки (от 5.19 до 5.33). По това време нисичкият (1.72 м) швед Кийл Исаксон се разписва с 4 поправки (5.34, 5.38, 5.41 и 5.45). Между тези „шведски” рекорди Волфганг Нордвиг (ГДР) на европейското в София през 1971 г. преминава пръв 5.40 м (в зала). После Стив Смит (5.46 § 5.49) и Даниъл Рипли (5.51, 5.52 и 5.54, 5.58 и накрая 5.63 (1976) „поддържат огъня”, преди спокойствието им да бъде нарушено от поляците – Тадеуш Случарски 5.56 (1979) и Владислав Козакевич 5.57 (1976). След Майк Тъли (5.59 § 5.62), в олимпийската 1980 г. Константин Волков (СССР) с 5.64 и 5.70 на два пъти коригира „върха”. А през зимата на 1981 г. французинът Тиери Виньерон на два пъти изравнява тези 5.70 на Волков. През 1984 г. на ЕП в Гьотеборг с 5.85 Виньерон за кратко пак е рекордьор. А в началото на 80-е (1982-1983) Уилям „Бил” Олсън седем пъти (а иначе общо 11 пъти) се разправя с „рекорда” – от 5.71 до 5.80 м и през 1985 и 1986, пак за кратко, поема лидерството (5.86, 5.88, 5.89 и 5.93)! И Джо Дайъл (САЩ) държи за кратко „върха” – 5.91 м през 1986-а.

От 15 януари 1984 г. във Вилнюс (5.81) настъпва пълното владичество на украинеца Сергей Бубка в сектора за овчарски скок. Общото количество на световните му рекорди (само в зала) е 18! (от тях 10 се водят за официални, след 1 януари 1987 г.). От 5.81 м, та чак до 6.15 м в Донецк на 21 февруари 1993 г., Бубка не оставя съперниците си да помечтаят дори за кратко! Само за един сезон руснакът Радион Гатаулин чупи рекорда два пъти (6.00 и 6.02 през 1989 г.).

Че в живота и природата няма нищо вечно се убедиха всички – французинът Рено Лавилени именно в Донецк на 15.02.2014 г. (и пред очите на самия Бубка) добави един сантиметър към рекорда на украинеца – 6.16 м.

Напоследък (всички знаем!) настъпи владичеството на изключителния талант Арманд Дюплантис (Швеция). През 2020 г. той на два пъти (6.17 и 6.18) коригира световния рекорд в зала, а през зима’2022 – все в Белград (в „Щарк Арена” на 7 март и на 20 март по време на световното) добавяше по сантиметър към собствения си рекорд – 6.19 м и 6.20 м. Дюплантис още не е навършил 23 години и просто може да се гадае докъде може да доведе върховото постижение в зала (а и на открито) любимецът на пубиката…..

                                                                               Александър Вангелов

Снимки: Световна атлетика

Повече може да намерите в брой 127 на списание „Атлетика“