Един от най-известните възпитаници на Артур Лидярд напусна този свят на 89-годишна възраст.

Сър Мюрей Халберг, олимпийски шампион на 5000 м от Рим 1960, почина на 30 ноември. Той бе от онова златно поколение новозеландски бегачи, с които изгря треньорската звезда на Артур Лидярд и неговата революционна методика в бяганията на дълги разстояния.

Мюрей Халберг е роден на 7 юли 1933 година в Екетахуна, Нова Зеландия. Малко по-късно семейството му се премества в Оукланд, където бъдещият шампион завършва колежа „Авондейл“. Като дете тренира крикет и ръгби. Именно по време на състезание по ръгби се контузва тежко и въпреки продължителното лечение, едната му ръка остава парализирана.

Въпреки своята инвалидност, Халберг не оставя спорта. Увлича се от бягането. През 1951 година той се запознава с начинаещия тогава треньор Артур Лидярд. По това време Лидярд още се състезава и подрежда своята тренировъчна система, която малко по-късно ще предизвика истинска революция в бяганията на средни и дълги разстояния.

През 1954 година Халберг печели първата си национална титла при мъжете. През същата тази година на Игрите на Британската общност той подобрява рекорда на състезанието, побеждавайки бъдещия шампион Роджър Банистър. Вярно, рекордът оцелява само един ден, като на следващия Халберг подобрява личното си постижение с 2 десети, което му стига за петото място.

На олимпийските игри в Мелбърн 1956 Мюрей Халберг участва във финала на 1500 м, където прави опит да се откъсне от самото начало и води 700 м. В крайна сметка завършва 11-и.

Само няколко дни по-късно, заедно със своя сънародник Невил Скот, британеца Ян Бойд и австралиеца Джон Ленди подобряват световния рекорд на щафетата 4 х 1 миля. Рекордът обаче не е зачетен официално, тъй като състезателите са от различни страни.

През 1958 година Мюрей Халберг печели златния медал в бягането на 3 мили на Игрите на Британската общност. Става първият новозеландец, пробягал милята под 4 минути. Обявен е за Спортист на годината на Нова Зеландия.

Идва и върховият момент в неговата кариера. На олимпийските игри в Рим 1960 година Мюрей Халберг печели златния медал в бягането на 5000 м. Право го по блестящ начин, с мощна атака 3 обиколки преди края, на която останалите състезатели не успяват да отговорят. Времето му е 13:43.76 мин. Това става малко след като неговият сънародник и тренировъчен партньор Питър Снел е спечелил златото на 800 м. Триумфът на новата методика на Лидярд е пълен. Халберг участва и на 10 000 м, където завършва пети.

През следващата година новозеландецът е неудържим. Той подобрява четири световни рекорда на дистанции над 1 миля, три от които само в рамките на 19 дни. И още един рекорд официално не е регистриран.

През 1962 година на Игрите на Британската общност е избран да носи флага на своята страна по време на церемонията на откриването. Защитава успешно титлата си на 3 мили.

Последното голямо състезание на Мюрей Халберг са олимпийските игри в Токио 1964 година. Там той участва в сериите на 5000 м и завършва седми във финала на 10 000 м.

След оттеглянето си от активна състезателна дейност той се занимава активно с благотворителност. Основава фонд за подпомагане на деца инвалиди, който през 2012 година става фондация.

Посветен е в рицар през 1988 година за заслуги към спорта и децата с увреждания. Получава и Ордена на Нова Зеландия за службата си в леката атлетика и благотворителната си дейност. Носител на Ордена на Британската империя за заслуги в леката атлетика.

Мюрей Халберг постига невероятно много в спорта за човек, който е инвалид и се състезава наравно със здрави мъже. Но и след края на кариерата той посвещава целия си живот на спорта.

Личните му резултати като лекоатлет са впечатляващи не само за времето си – преди 60 години, но и днес. Мюрей Халберг има: 1 миля – 3:57.5 (1958 г.); 2 мили – 8:30.0 – световен рекорд (1961 година); 3 мили – 13:10.0 – световен рекорд (1961 г.); 5000 м – 13:35.2 (1961 г.); 10 000 м – 28:33.0 (1964 г.); 4 х 1 миля – 16:23.8 – световен рекорд (1961 г.) – заедно с Гари Филпот, Бари Меги и Питър Снел .

Олимпийски шампион на 5000 м от Рим 1960. Двукратен шампион от Игрите на Британската общност на 3 мили – Кардиф 1958 и Пърт 1962.