Първият българин бягал 400 м под 47 секунди Васил Касов чества 70-годишнина на 21 септември.

Той е и действащ национален рекордьор с щафетата на 4х400 м в зала.

Родом от Костенец – малкият град дал на българската лека атлетика и Валентина Димитрова (световна университетска шампионка на седмобой), Касов всъщност започва да тренира в Самоков. И както често се случва, „остро” око на учител по физическо възпитание открива най-талантливите спортисти. Васил пристига в Самоков през 1967 г., за да учи в Механотехникума. Буден от малък той се възползва от възможностите за спорт, който дава по-големия град. В първата година на обучението си започва да тренира гребане, но учителят по физическо възпитание Четвероженски бързо забелязва качествата му на бегач. Свързва го с Венчето (Невена Петкова) – тя е треньор по баскетбол, но и дава насоки на неколцината лекоатлети в града. Най-редовни на стадиона са Касов и съученикът му Димитър Бобораков, днес лекар в Самоков. По това време все още няма треньор по лека атлетика в рилския град. И без специалист в Царицата до себе си Касов бяга за местния Рилски атлет между 1967 и 1970 г. 

През 1969 г. постиженията му са 11.1 сек на 100 м, от двустранна среща в Москва и 23.8 сек на 200 м и те не убягват на методиста от ОС на БСФС София Христо Андреев (Байкала). И Касов е поканен да се премести да тренира в София. Последните две гимназиални години Васил се мести в ТМТ (Техникум по механотехника) в София и вече живее и тренира в Националното спортно училище „Олимпийски надежди”. Негов треньор в „Олимпийски надежди” е Румен Попов, в чиято група са Янко Братанов, Любомир Запрянов, Eмил Калоянов и много други.

Името на Васил Касов за първи път се появява в българските ранглисти през 1970 г. с резултатите си на 100 м (10.8 сек) и на 200 м (21.8 сек).

През 1971 г. Касов е шампион на 400 м (48.6 сек) за юноши старша възраст в София и със сребърен медал с щафетата на 4х400 м на „Левски Спартак”. Същата година е включен в националния отбор за мъже. Той става победител на срещата Гърция-България в Атина на 400 м (48.0 сек), а на 400 м с 47.7 сек е втори на срещата България-Полша (мъже) в София – само на 1 десета от юношеския рекорд на варненеца Александър Янев. Касов става и балкански шампион за юноши на щафетата 4х400 м с национален рекорд от 3:13.7 мин (Васил Касов, Нарцис Попов, Йордан Йорданов, Александър Янев).

През 1973 г. костенчанинът е шампион на България на щафетата 4х400 м с отбора на ЦСКА (3:16.8 мин) (Кръстьо Христов, Васил Касов, Янко Братанов, Нарцис Попов) и втори на 400 м (48.1 сек). На полуфинала за Купата на Европа в Атина Васил е втори на 400 м (47.4 сек), а на турнира „Хонвед” в Будапеща също финишира втори на 400 м – 48.2 сек.

Същата 73-а, след уволняването си от казармата в ЦСКА, Касов става студент във ВИММЕСС (днес Русенски университет), където по-късно се дипломира като машинен инженер. Негов треньор става Илия Тодоров. С новия треньор си „пасват” и следват най-успешните години за Касов на пистата, като се състезава с екипите на „Дунав”-Русе и „Локомотив“-Русе. В крайдунавския град Васил среща и голямата си любов – местната манекенка и също студентка във ВИММЕСС Ирена, с която стават и семейство през 1977 г. 

През зимата на 1974 г. Янко Братанов, Марин Данов, Васил Касов, Красимир Гутев поставят все още актуалния национален рекорд на 4х400 м в зала в София – 3:15.0 мин.

Васил е отново шампион на България за 1975 г. на 400 м с 47.45 сек. Записва второ място на полуфинала за Купата на Европа в Атина с щафетата 4х400 м (3:11.0 мин) – Марин Данов, Васил Касов, Нарцис Попов, Красимир Гутев. Четвърти е на 400 м на Балканиадата в Букурещ (47.67 сек) и със сребърен медал на щафета 4х400 м 3:09.18 мин – Красимир Гутев, Нарцис Попов, Васил Касов, Марин Данов). Печели и бронзов медал на 400 м на турнира „Народна Младеж” – 47.82 сек.

През 1976 г. Касов е сребърен медалист на националния шампионат на 400 м – 47.66 сек.

На срещата ЧССР-България в Банска Бистрица той е втори на 400 м, но става първият българин, слязъл под 47 сек в едната обиколка с ръчно измерване – с 46.8 (рекорд на България с ръчно измерване). Втори е на 400 м и на турнир „Народна младеж” – 47.49 сек. На срещата България-Гърция в София има нова поправка на националния рекорд на България на щафетата 4х400 м – Славчо Костов, Янко Братанов, Нарцис Попов, Васил Касов – 3:08.47 мин. Касов е четвърти на Балканиадата в Целье на 400 м – 47.12 сек – рекорд на България с електронно измерване. Сребърна е и щафетата 4х400 м (Нарцис Попов, Васил Касов, Славчо Костов, Янко Братанов с нов български рекорд – 3:07.29 мин).

Касов се закичва с бронза на 400 м на националния шампионат през 1977 г. – 47.60 сек.

1979 г. е последната състезателна година за Касов. Той става шести на 400 м на V-ата Републиканска Спартакиада на 400 м – 48.35 сек. Пето е мястото на щафетата 4х400 м с отбора на „Дунав” Русе с Касов – 3:18.7 мин.

След края на спортната си кариера Касов се завръща със семейството си да живее в родния Костенец, където започва да работи по специалността от висшето си образование – машинен инженер. Заедно със съпругата си Ирена имат две дъщери – Елица и Яна. По-малката Яна тръгна по спортния път на баща си, но избра друга дисциплина – 100 м с препятствия. Въпреки различните дистанции и Васил, и Яна са на позиция №4 във вечната ранглиста за страната ни на съответно 400 м с ръчно измерване (46.8 сек) и на 100 м с препятствия (12.75 сек).

Яна е бронзова медалистка от европейското първенство за мъже и жени в Мюнхен 2002 г. А спортният ген вече е предаден и на внука на Васил – Борис, който се роди през 2021 г. 

Въпреки че е вече пенсионер, Васил Касов продължава да работи като инженер. А страстта му по спорта не е намаляла никак и продължава да следи всички спортни събития, най-вече по телевизията. За всяка Лятна олимпиада задължително пък взима отпуск, за да се наслади 15 дни по 24-часово спортно шоу.

Екипът на списание „Атлетика“ и www.atletikabg.com желае много здраве, късмет и щастие на Васил Касов!

По материал на www.bgathletic.com