Известният спортен журналист Иван Нанков представи книга за живота и кариерата на Николай Антонов – Таланта.

Изданието, котето носи името „По виража“, бе представено на 9 септември в литературния кът на алеята на книгата в София от издателство „Тип-Топ прес“.

В книгата са припомнени световните върхове и нашенските бездни на един от най-бързите мъже на планетата през 90-те години на ХХ век, който стана световен и европейски шампион на 200 м в зала.

Част от снимките са предоставени с помощта на спсиание „Атлетика“ и Българска федерация лека атлетика.

Ето и защо бе необходимо да се появи книга за Николай Антонов-Таланта, според Иван Нанков:

Защото:

– не е добра атестация за един народ да забравя някои от най-ярките си  представители в спорта от недалечното минало.

– не е добра атестация за /особено по-младата/ част на този народ да знае малко /или да не знае почти нищо/ за доста от тези, достигнали световните върхове, спортисти.

Николай Антонов, неслучайно наричан Таланта, не бива да бъде забравян.

Защото той е:

– световен шампион на 200 м в зала /1991 г./,

– европейски шампион на 200 м в зала /1992 г./,

– двукратен сребърен медалист на 200 м на европейски първенства в зала /1988 и 1990 г./,

– два пъти пети на 200 м – на световно първенство в зала /1993 г./, и на европейско първенство на открито /1990 г./,

– седми на 200 м на световно първенство на открито /пред него са само тъмнокожи спринтьори/ – 1991 г., 

– шести в скока на дължина на световен шампионат на открито /1993 г./.

– с 26 победи на финали на 200 м в зала и на открито с резултат под 21 сек /мерило за световно качество/ на състезания в 16 държави на 4 континента. Седем пъти е втори, пет пъти – трети и т. н., 

– поставил 13 републикански рекорда на 200 м за мъже /пет на открито и осем в зала/, като последните му върхови постижения са ненадминати и до днес и са съответно на 31 години /на открито/ и на 32 в зала.

– побеждавал на пистата спринтьори колоси като Карл Люис, Бен Джонсън, Линфорд Кристи, Бруно Мари-Роз, Лирой Бърел и други олимпийски, световни и европейски шампиони и рекордьори. /В книгата са представени и със снимки тези „светкавици“, на които Таланта бе достоен опонент, а за победата си над многократния олимпийски шампион Люис, получи специална статуетка/.

И всичко това за десетилетие активна състезателна дейност – Таланта се отказва от спорта едва на 28 години.

И още нещо.

Книгата, в която Николай споделя съкровени неща от драматичния си /а на моменти и трагичен/ живот, неслучайно се казва „По виража“. Животът му е низ от остри и опасни виражи /като онези на пистата /, след които той – за всеобща почуда – оцелява.

Оцелява, но плаща за това „солено“ – с разбито здраве, с няколко операции, с тежки депресии след залитане по алкохола, наркотиците, хазарта; след бандитски изпълнения, разбити семейства, финансови разточителства, които в края на краищата го докарват дори до опит за самоубийство.

Така се случи, че журналистическата ми практика ме сблъска с бляскавата спортна кариера на Таланта – бил съм на 11 /единайсет/ световни и европейски първенства и една олимпиада, в които той е участвал. И това обстоятелство ме задължава в известна степен още повече…

Участвах /и участвам/ в опитите за „възкръсване“ на Николай, за появяването му на по-светлия бряг на реката на живота, като белег за това е и тази изповедна книга, която е и нещо като катарзиз за автора-лирически герой. Който просто иска да живее…

Опитват се да му помагат за това и от Центъра за борба със зависимостите „Жива“, влизат му в положението от Федерацията по лека атлетика, обичат си го в родния му Разград, не го изоставят и верни приятели от спортното минало – Янко Братанов, Николай Николов, Атанас Търев и др.

И Ники, вярваме, ще възкръсне. Таланта ще бъде полезен и за младите таланти, още повече, че възнамерява да продължи образованието си в Спортната академия. Нищо, че сега живее скромно с пенсията си по инвалидност, той си остава незаобиколим, а с появата на тази книга с благородното сътрудничество на издателство „Тип-топ прес“ – и по-разпознаваем. Като пример за блясък-падение и отново блясък /или поне нормалност/ и като една голяма поука за млади и нетолкова млади хора.