В серия материали ще ви представим любопитни факти за европейските шампиони от Мюнхен 2022.

Муджинга Камбунджи (Швейцария)

Муджинга Камбунджи спечели бягането на 200 м с 22.32 сек.

Родена е на 17 юни 1992 година в Берн, Швейцария. Бронзова медалистка на 200 м от световното в Доха 2019. Световна шампионка в зала на 60 м от Белград 2022, бронзова медалистка на 60 м от Бирмингам 2018. Европейска шампионка на 200 м и сребърна медалистка на 100 м от Мюнхен 2022; бронзова медалистка на 100 м от Амстердам 2016. Бронзова медалистка на 60 м в зала от европейското в Белград 2017. Шампионка от европейския олимпийски фестивал в Тампере 2009 на 4 х 100 м и сребърна медалистка на 100 м. Лични резултати: 100 м – 10.89 сек; 200 м – 22.05 сек; 60 м (зала) – 6.96 сек.

Баща й Сафуки Камбунджи е емигрант от Конго, а майка й Рут е швейцарка. Бащата се премества в Швейцария няколко години преди раждането на бъдещата шампионка. Муджинга започва да тренира лека атлетика, когато е на 10 години, заедно със своята по-голяма сестра Калуанда.

Родителите са спортували, но никога не са били професионални атлети. Самата Муджинга от малка се отличава с бързината си и често изпреварва момчетата.

През 2009 година участва успешно на Европейския юношески фестивал в Тампере, където печели златото с щафетата на Швейцария 4 х 100 м и сребро на 100 м. Малко по-късно става и национална шампионка на Швейцария на 100 и 200 м.

Дебютира при жените, когато е на 18 години. За първи път участва на олимпийски игри в Лондон 2012, когато е част от щафетата на своята страна, която обаче отпада в сериите.

През 2013 година започва да тренира в Майнхайм при германския специалист Валери Бауер.

През 2014 година, на европейското първенство в Цюрих, тя изпитва едно от най-големите разочарования в живота си. Трябва да бяга първи пост в щафетата 4 х 100 м във финала,

Първият й голям успех при жените е на европейското първенство в Амстердам 2016, когато стига до бронзовия медал на 100 м. На олимпийските игри в Рио 2016 силите й стигат до полуфиналите на 100 и 200 м.

Зарнел Хюз (Великобритания)

Зарнел Хюз спечели бягането на 200 м с 20.07 сек.

Роден е на 13 юли 1995 година във Валей, столицата на остров Ангуила, който е част от Карибите и британска отвъдморска територия. Сребърен медалист от световното в Доха 2019 на 4 х 100 м, бронзов медалист от Юджийн 2022 на 4 х 100 м. Четирикратен европейски шампион: на 200 м и на 4 х 100 м от Мюнхен 2022; на 100 м и на 4 х 100 м от Берлин 2018; сребърен медалист на 100 м от Мюнхен 2022. Висок е 1.90 м, тежи 79 кг. Лични резултати: 100 м – 9.91 сек; 200 м – 20.02 сек; 400 м – 46.58 сек.

Майка му е икономка, от ямайски произход, а баща му – таксиметров шофьор. Някои от неговите роднини по майчина линия са били спринтьори, но не са били елитни спортисти. За първи път талантът на Зарнел блясва, когато е на 10 години. По време на спортен ден печели няколко състезания за своето училище. Дебютът му на международни състезания е за Ангуила през 2010 на Карибските игри за юноши, където завършва осми във финала на 100 м. През 2011 година стига до финала на Игрите на Британската общност за юноши, където бяга за първи път под 11 секунди.

През 2012 година получава стипендия и отива да учи в Кингстънския колеж в Ямайка, където има възможност да тренира заедно дори със самия Юсейн Болт. Дебютът му в международно състезание за възрастни е през 2013 година на първенството на Централна Америка и Карибите, където стига до финала с личен рекорд в сериите – 10.23 сек. През 2014 година на училищния шампионат той е предизвикан от Йохан Блейк, че не може да счупи рекорда на състезанието. Зарнел обаче бяга 10.12 сек и го прави, а на 200 м записва 20.32 сек.

Около участието му на международни състезания с екипа на Великобритания обаче се получава скандал. Той не може да бяга на олимпийските игри в Рио 2016 за Ангуила, защото държавата не е призната от Международния олимпийски комитет. Единствената възможност е да бяга за Великобритания – той има това право, тъй като Ангуила е британска отвъдморска територия. И Зарнел Хюз през 2015 година обявява, че вече ще бяга за Великобритания на големи международни първенства. Това обаче предизвиква негативна реакция у някои членове на националния отбор, защото означава, че конкуренцията се увеличава. Други пък подкрепят Хюз, като казват, че Великобритания е родина на всички жители на нейните колонии.

През 2015 година Хюз става национален шампион, което му гарантира участие на световното първенство в Пекин през същата година. Там той завършва на престижното пето място във финала на 200 м с 20.02 сек.

През 2016 година не успява да направи дебют на олимпийски игри. При падане по време на тренировка разкъсва връзка на дясното коляно. Въпреки лекарската забрана участва на националния шампионат, но се класира четвърти. След това се пробва и на европейското първенство в Амстердам, но отпада още в сериите.

Проблемите с контузията продължават и през 2017 година. На световното първенство в Лондон силите му стигат за седмо място в полуфинала.

На Игрите на Британската общност през 2018 на 200 м Хюз печели, но след това е дисквалифициран за възпрепятстване на втория. Все пак спечели златото с щафетата 4 х 100 м. През този сезон той се доказа и като един от най-добрите и на 100 м. Първоначално бяга 10.01 сек през февруари, а през лятото – 9.91 сек. Логично спечели европейската титла на 100 м в Берлин, взе и златото с щафетата 4 х 100 м.

Драмите за Зарнел Хюз не спират обаче съвсем не са свършили. През 2021 на олимпийските игри в Токио 2020 той стига до финала на 100 м, но е дисквалифициран заради фалстарт. Спечели обаче сребърния медал с щафетата 4 х 100 м, но след това… отново бе дисквалифициран, защото неговият съотборник Си Джей Уда бе уличен в употреба на допинг.

Може би всички проблеми вече са останали назад. защото тази година, след бронза с щафетата 4 х 100 м от световното в Юджийн, Зарнел Хюз триумфира в Мюнхен 2022 със злато на 200 м и с щафетата 4 х 100 м, спечели сребро и на 100 м.

Зарнел Хюз тренира при Глен Милс, който може да се похвали с успехите на своите възпитаници, като Юсейн Болт, Йохан Блейк, Делано Уилямс.