В серия материали ще ви представим любопитни факти за европейските шампиони от Мюнхен 2022.

Фемке Бол (Нидерландия)

Фемке Бол спечели бягането на 400 м при жените с 49.44 сек.

Родена е на 23 февруари 2000 г. в Амерсфорт. Висока е 1.84 м, тежи 65 кг. Бронзова медалистка на 400 м с пр. от олимпийските игри в Токио 2020. Сребърна медалистка на 400 м с пр. от световното първенство в Юджийн 2022, сребърна медалистка на 4 х 400 м смесена щафета. Сребърна медалистка на 400 м от световното първенство в зала в Белград 2022, сребърна медалистка на 4 х 400 м от Белград 2022. Трикратна европейска шампионка от Мюнхен 2022 на 400 м, 400 м с пр. и 4 х 400 м. Двукратна европейска шампионка в зала от Торун 2021 на 400 м и 4 х 400 м. Европейска шампионка за девойки под 20 години на 400 м с пр. от Борас 2019. Лични рекорди: 100 м – 12.53 сек; 200 м – 23.00 сек; 400 м – 49.44 сек; 400 м с пр. – 52.03 сек; 60 м (зала) – 7.73 сек; 200 м (зала) – 23.37 сек; 400 м (зала) – 50.30 сек; 800 м (зала) – 2:19.51 мин.

Като малка първоначално тренира джудо, но когато е на 8 години се пренасочва към леката атлетика по примера на брат си, който също е лекоатлет. Завършила е Университета по комуникационни науки във Вагенинген.

Първоначално набляга на 400 м и като девойка печели титли в различни възрастови групи. През 2019 година, едва в третото си състезание на 400 м с пр., тя чупи националните рекорди за девойки под 20 и под 23 години. През същата година на световното в Доха 2019 стига до полуфиналите на 400 м.

През 2020 година на два пъти подобрява националния рекорд на Нидерландия на 400 м с пр. С 53.79 сек тя става четвъртата най-бърза в историята девойка под 23 години.

Първият й голям успех е на европейското първенство в зала в Торун 2021, където тя става шампионка на 400 м с 50.63 сек и извежда щафетата на Нидерландия 4 х 400 м до титлата.

На олимпийските игри в Токио 2020 през лятото на 2021 стига до бронзов медал на 400 м с пр. Въпреки че във финала подобрява европейския рекорд – 52.03 сек., това означава само трети място, след като американката Сидни Маклафлин става шампионка със световен рекорд (51.46 сек), а друга американка – Далайла Мухамад, с 51.58 сек завърши втора.

Тази година започна много успешно за Бол. Нидерландката спечели два сребърни медала на световното в зала в Белград 2022, като на 400 м бе изпреварена от Шона Милър – Уйбо, а след това изведе щафетата на Нидерландия 4 х 400 м до второто място.

На световното първенство в Юджийн 2022 Бол прибави още два сребърни медала в своята колекция. На 400 м с пр. тя бе победена само от Сидни Маклафлин, която го направи с нов феноменален световен рекорд – 50.68 сек. Бол записа 52.27 сек за второто място. Интересното е, че трето, четвърто и пето място в този финал заеха американки. Другото сребро бе със смесената щафета 4 х 400 м, докато в женската щафета 4 х 400 м нидерландките бяха дисквалифицирани в сериите.

През август на европейското първенство в Мюнхен 2022 Фемке Бол постигна нещо невероятно. Тя спечели три златни медала. Първо спечели златото на 400 м с нов национален рекорд – 49.44 сек, а два дни по-късно – и на 400 м с пр. с рекорд на европейските шампионати – 52.67 сек. Бол е и първата нидерландка, която печели европейските титли на тези дистанции. Третото злато Фемке спечели с щафетата 4 х 400 м, където бяга последен пост. Така тя стана втората нидерландка, която печели три златни медала на европейско първенство след легендарната Фани Бланкерс-Коен през 1950 година.

Когато започва да тренира, Фемке Бол дори и не си помисля да мечтае за олимпийска титла. В първите си дневници от това време тя е записала, че иска да попадне сред първите 12 на олимпийски игри. Едва през 2019, когато започва да набляга повече на 400 м с пр. си казала, че все пак може би може да спечели олимпийско злато. А започнала да бяга с препятствия, за да разнообрази малко тренировките. Пътя към големите успехи започва под ръководството на треньора Брем Питърс, а през 2019 година се прехвърля при швейцареца Лоран Мюли, като Питърс става негов помощник. През 2019 и 2020 година тя отбелязва голям прогрес в резултатите, въпреки пандемията от Ковид-19. Тя си спомня, че заради ограниченията през по-голямата част от 2020 година не е стъпвала на стадион, а е тренирала в гора, като акцентът е бил върху издръжливостта. Дори при това положение тя подобрява личния си резултат на 400 м с пр. до 53.79 сек.

Фемке Бол много обича да се състезава и когато треньорът й предлага да участва в някое състезание, отговорът винаги е „да“.

Матю Хъдсън-Смит (Великобритания)

Матю Хъдсън-Смит спечели бягането на 400 м при мъжете с 44.53 сек.

Роден е на 26 октомври 1994 година в Увърхамптън, Великобритания. Висок е 1.94 м, тежи 78 кг. Бронзов медалист на 400 м от световното в Юджийн 2022, бронзов медалист на 4 х 400 м от Лондон 2017. Четирикратен европейски шампион: на 400 и 4 х 400 м от Мюнхен 2022, на 400 м от Берлин 2018 и на 4 х 400 м от Цюрих 2014; сребърен медалист на 400 м от Цюрих 2014 и на 4 х 400 м от Берлин 2018; бронзов медалист на 4 х 400 м от Амстердам 2016. Шампион на 4 х 400 м от Игрите на Британската общност в Глазгоу 2014 и сребърен медалист от Бирмингам 2022. Лични резултати: 100 м – 11.13 сек; 200 м – 20.60 сек; 400 м – 44.35 сек; 60 м (зала) – 6.96 сек; 200 м (зала) – 21.33 сек; 400 м (зала) – 48.76 сек.

Завършил е колежа в Лофбъро, а в момента е студент по физическо възпитание и спорт в университета в Уорчестър.

Като малък се увлича по футбола и играе за юношеския отбор на Увърхамптън, първоначално като десен защитник, а след това – като нападател. Още тогава треньорите отбелязват неговата висока скорост. Когато е на 10 години, Матю Хъдсън решава да смени футбола с лека атлетика, като си казва, че ще може да се върне отново, когато поиска. Но така и никога повече не го прави.

Когато е на 16 години, спортната му кариера е под въпрос, защото страда от гангрена на левия крак, причинена от неизвестна инфекция. От този период му остава спомен – белег на крака.

За първи път обръща към себе си вниманието на специалистите, когато през 2011 година, когато завършва втори на 200 м на шампионата на Англия за ученици. Година по-късно повтаря успеха си, а през 2013 година печели два бронзови медала на европейското първенство за юноши – на 200 м и на 4 х 400 м.

През 2014 година се ориентира към 400-те метра. Става едва вторият британски атлет под 20-годишна възраст, бягал дистанцията под 45 сек. На Игрите на Британската общност е част от квартета, спечелил златните медали. Малко по-късно през годината на Европейското първенство в Цюрих 2014 завършва след своя сънародник Мартин Руни, а с щафетата 4 х 400 м стига до златото.

Пропуска цялата следваща 2015 година заради травма на гърба.

През олимпийската 2016-а става за първи път национален шампион. На европейското в Амстердам 2016 с квартета на своята страна печели бронз. На полуфинала на олимпийските игри в Рио 2016 поставя личен рекорд 44.48 сек и става единственият европеец, намерил място на финала. Там завършва на осмо място.

Следва бронз с щафетата 4 х 400 м от домакинското световно в Лондон 2017, но в индивидуалното бягане на 400 м не се класира за финала.

През 2018 година печели европейската титла в Берлин 2018 и завършва втори с щафетата 4 х 400 м. И когато всичко изглежда, че върви по план, нещата в живота на Матю Хъдсън се объркват тотално. През 2019 година къса ахилеса си, контузва и бедрото си. Изпада в огромни финансови дългове заради лечението им, понеже няма американска здравна осигуровка – по това време той тренира и живее там. Идва пандемията от Ковид-2019 и атлетът, останал съвсем сам в САЩ, изпада в депресия. По това време губи и двама от своите най-близки наставници: бившия треньор на Великобритания Нийл Блек и един от най-добрите си приятели – Лойд Коуън. Психическите проблеми дори подтикват Матю Хъдсън към опит за самоубийство. Успява да изплува обратно благодарение на усилията на близки и приятели. На път е да се откаже от леката атлетика и да стане електротехник. Майка му и приятелката му са плътно до него и го убеждават да остане в спорта за още една година. Намира си нов спонсор – „Пума“, и успява да изплати дълговете си. При това положение за олимпийските игри в Токио 2020 и дума не може да става. Но подготовката за следващите големи първенства продължава.

От значение е и една случайна среща с Томи Смит, олимпийски шампион на 200 м от Игрите в Мексико 1968 и борец за социална справедливост. Той наблюдава бягане на Хъдсън и му дава ценни съвети преди финала на световното в Юджийн 2022, където Матю печели бронза с 44.66 сек.

След това – и втора европейска титла на 400 м от Мюнхен 2022, както и злато с щафетата 4 х 400 м. Изглежда, че на 27 години тежките моменти за Матю Хъдсън – Смит са останали назад и блясъкът на медалите предстои.