В серия материали ще ви представим любопитни факти за европейските шампиони от Мюнхен 2022.

Ламонт Марсел Джейкъбс (Италия)

Ламонт Марсел Джейкъбс спечели спринта на 100 м с 9.95 сек. Роден е на 26 септември 1994 година в Ел Пасо, Тексас, САЩ. Висок е 1.86 м, тежи 84 кг. Олимпийски шампион на 100 м и на 4х100 м от Токио 2020. Световен шампион на 60 м в зала от Белград 2022. Европейски шампион на 100 м от Мюнхен 2022. Европейски шампион в зала на 60 м от Торун 2021. Лични резултати: 100 м – 9.80 сек; 200 м – 20.61 сек; скок дължина – 7.95 м; 60 м (зала) – 6.41 сек; 200 м (зала) – 22.45 сек; скок дължина (зала) – 8.07 м.

Родителите на Ламонт Марсел Джейкъбс се срещат, когато баща му Марсел Джейкъбс, войник в американската армия, служи в базата във Виченца. Тогава майката му, италианката Вивиана Мазини е на 16 години, а бащата Марсел Джейкъбс – на 18 години. Двамата се женят и се преместват да живеят в Ел Пасо, САЩ, където три години по-късно е роден Ламонт. По всичко личи, че малкото момче ще отрасне в САЩ, но животът му се преобръща изцяло. Баща му е изпратен на служба в Южна Корея, когато бебето е едва на 3 седмици. А когато Ламонт е на 6 месеца, родителите му се разделят окончателно и майка му се връща в Италия. Ламонт заживява с майка си в малкото градче Десенцано дел Гарда в северна Италия. Затова шампионът казва, че се чувства само италианец и дори не знае добре английски език. Макар роден в САЩ, през 2010 година той се отказва от американското си гражданство и става пълноправен италианец. Дълги години Ламонт не поддържа контакт с баща, но през 2020, по съвет на психолога си, търси връзка с него. Двамата не са се виждали никога след раздялата, но в момента поддържат връзка по телефона. Именно помирението дава допълнителни сили на Ламонт, за да спечели олимпийската титла.

Бъдещият шампион като малък първоначално тренира баскетбол и футбол. Именно треньорът му по футбол забелязва неговата феноменална бързина и го насочва към спринта. Така, когато е 10 години, Ламонт започва да тренира лека атлетика, но не е впечатлен от спринтовите дисциплини, а предпочита скоковете. Първите му успехи са на скок дължина. През 2016 става шампион на Италия с 8.07 м, а по-късно дори записва скок от 8.48 м, макар и с попътен вятър от 2.8 м/сек На европейското първенство в Амстердам 2016 той се класира за финала със 7.80 м, където остава на 11-о място със 7.59 м.

Не успява да скача на олимпийските игри в Рио 2016 обаче заради травма. Лечението й продължава твърде дълго и Ламонт решава да се прехвърли отново в спринта. И успешно. През 2019 година записва 10.03 сек на 100 м, което го прави третия най-бърз италианец. През 2021 година в Торун става европейски шампион на 60 м в зала с 6.47 сек. През май същата година на турнир в Савона чупи италианския рекорд на 100 м – 9.95 сек.

Така стигаме до олимпийските игри в Токио 2020, когато Ламонт Марсел Джейкъбс не е сред фаворитите за олимпийската титла, но я печели по блестящ начин с нов италиански и европейски рекорд – 9.80 сек. Преди това в сериите бяга 9.94 сек, а в полуфинала – 9.84 сек. След триумфа на 100 м Ламонт прибавя още едно олимпийско злато в колекцията си като част от щафетата на Италия, спечелила олимпийската титла.

След края на олимпийските игри италианецът се отдаде на заслужена почивка със семейството си. Той е женен за модела Никол Даза. Двамата имат две деца – син Антъни и дъщеря Меган, родени съответно през 2019 и 2021 година. Спринтьорът има още един син – Джереми, роден през 2013 година от негова предишна връзка. Семейството живее в Рим, а сред близките семейни приятели е и футболната легенда на „Рома“ Франческо Тоти.

Тази година започна успешно за Ламонт Марсел Джейкъбс със световна титла на 60 м в зала от Белград 2022, където италианецът спечели с нов европейски рекорд – 6.41 сек.

След това нещата обаче не се развиха добре за Ламонт. Своя дебют на открито той трябваше да направи на турнир в Найроби, Кения, но пропусна старта заради стомашна инфекция. След това получи контузия, която му попречи да участва на етапи от Диамантената лига. Той се завърна на националния шампионат на Италия с победа, но на световното първенство в Юджийн, след като преодоля сериите, трябваше да пропусне полуфинала пак заради контузия. Изглежда, че лошото е останало назад, защото Ламонт спечели европейската титла. Сега амбициите му са насочени към световната, която му убегна това лято, но следващото световно първенство е само след година…

Джина Люкенкемпер (Германия)

Джина Люкенкемпер спечели европейската титла на 100 м с 10.99 сек. Родена е на 21 ноември 1996 година в Хам, Северен Рейн-Вестфалия, Германия. Висока е 1.68 м, тежи 57 кг. Бронзова медалистка от световното в Юджийн 2022 с щафетата на Германия 4х100 м. Сребърна медалистка от световното по щафети в Насау 2017 с щафетата на Германия 4х200 м. Европейска шампионка на 100 м от Мюнхен 2022; сребърна медалистка на 100 м от Берлин 2018 и бронзова на 4х100 м; бронзова медалистка на 200 м от Амстердам 2016 и бронзова на 4х100 м. Лични резултати: 100 м – 10.95 сек; 200 м – 22.67 сек; 60 м (зала) – 7.11 сек; 200 м (зала) – 23.69 сек; скок височина (зала) – 1.59 м.

Джина Люкенкемпер започва да тренира, когато е на 7 години. Любопитното е, че първоначално се подготвя за бяганията на средни разстояния, където дори бележи успехи. През 2009 година сменя своя клуб, треньор и дисциплина. Решава да се пробва в скока на височина. През 2011 година вече започва да тренира спринтови дисциплини.

През 2012 година за първи път се появява на международната сцена. На 15 години тя е най-младата участничка в световното първенство за юноши и девойки под 20 години и стига до полуфинал. Следват участия в световни и европейски първенства за юноши и девойки, като през 2015 година става европейска шампионка на 200 м. Основен „виновник“ за това е новият й треньор Ули Кунст, при когото се готви до 2019 година, когато решава да се присъедини към групата на Ланс Брауман в Клермонт, Флорида, САЩ.

През 2016 година се класира за олимпийските игри в Рио, където стига до полуфинал на 200 м. Преди това на европейското в Амстердам печели два бронзови медала на 200 м и с щафетата 4х100 м.

През 2017 година пробяга 100-те метра за 10.95 сек и стана седмата германска спринтьорка, слязла под 11 секунди (като шестте преди нея са още от времето на ГДР). За последно германка е бягала 100 м под 11 секунди в далечната 1991 година – Катрин Крабе за 10.99 сек при световната си титла.

През 2018 година на европейското първенство в Берлин стана сребърна медалистка на 100 м и бронзова с щафетата на 4х100 м.

На световното в Доха 2019 тя не можа да преодолее полуфиналите на 100 м. След това замина за САЩ, за да започне тренировки под ръководството на американския специалист Ланс Брауман.

Контузия в комбинация с ограниченията около коронавируса обаче нарушиха подготовката й и тя не успя да влезе във форма за олимпийските игри в Токио 2020.

За сметка на това успя да влезе във форма през лятото на 2022. Стигна само до полуфиналите на 100 м на световното в Юджийн, но пък бе част от германската щафета 4х100м, спечелила бронзовите медали. И ето, че в Мюнхен стана европейска шампионка на 100 м.

Джина Люкенкемпер успешно съчетава спорта с учението. Завършила е гимназията „Конрад“ в Зост. В момента е студентка в Рурския университет в Бохум, учи бизнес психология.