Успели атлети: Пламен Кръстев преодолява успешно високите препятствия в атлетиката и в живота

Атлетиката е океан от хиляди човешки съдби, които се преплитат на стадиона. Много от атлетите прехвърлят качествата, помогнали им да успеят в спорта, като упоритост, постоянство, самодисциплина и воля в житейските надпревари, които също изискват много усилия, за да вървиш нагоре.

Продължаваме рубриката „Успели атлети“ с един от най-силните българи на високите препятствия – Пламен Кръстев.

63-годишният бивш национален рекордьор на 110 м с препятствия и 60 м с препятствия в зала все още е номер 2 във вечната ранглиста на България в тези дисциплини. 34 години след като се е отказал от активна състезателна дейност, само сегашните национални рекорди на Живко Виденов са по-добри от неговите постижения. Кръстев става вицешампион на Европа на 60 м с препятствия в зала през 1982-а г. в Милано, Италия. Има още две 4-и места на еврошампионати в зала в тази дисциплина и участва на стотици състезания за националния отбор в най-силните години на българската лека атлетика. Състезава се с всички най-силни хърделисти на своето време. Дълбочината на състезанията му с качествени резултати също е удивителна със 132 бягания под 14 секунди на 110 м с препятствия.

От приключването на активната си състезателна дейност до днешни дни Пламен Кръстев не се е откъсвал от любимия спорт и изпълнява различни длъжности в спортни организации и медии. В днешни дни той е активен като член на борда на Българския олимпийски комитет, един от петимата членове на изпълнителното бюро на Балканската атлетика и основен атлетически анализатор на българския клон на специализирания телевизионен канал „Евроспорт“.

Успоредно с многобройните си обществени длъжности Кръстев повече от тридесет години управлява и успешен бизнес с хранителни добавки, който също се адаптира и оцелява в динамичната пазарна обстановка.

Препятствията в състезанията вече са минало, но препятствията в бизнеса и живота непрекъснато са пред Пламен, а той се справя с тях, както едно време е преодолявал високите 106.7 сантиметра бариери.

Кръстев отдели от времето си, за да припомни на читателите на списание „Атлетика“ за кариерата си и неизменна си връзка с Царицата на спортовете и част от житейските уроци, които атлетиката му е дала, за да стане успешен ръководител и предприемач.

Атлет още от ученическите години

Пламен Кръстев е роден на 18 ноември 1958 г. в с. Мирково, Софийска област. От първи до осми клас учи в 138 училище „Юрий Гагарин“ (сега „проф. Васил Златарски“), което завършва с пълно отличие.

В пети клас е картотекиран и играе един сезон в отбора по баскетбол на ЦСКА, но след това е насочен към атлетиката от учителя си по физическо възпитание Иван Евстатиев. Негов първи треньор става бъдещият професор по атлетика Иван Кадийски, който по това време води голяма група в Централната ученическа спортна школа на националния стадион „Васил Левски“ отново към школата на ЦСКА – клубът, в който Пламен ще прекара цялата си спортна кариера. Точно преди 50 години през 1972-а Кръстев започва сериозни тренировки в атлетиката, а първите му състезания са в началото на 1974-а. За това време Кръстев си връща лентата назад:

Иван Кадийски имаше голяма група с атлети във всички дисциплини и аз бях част от нея. Известният ни спринтьор Ивайло Караньотов също беше в тази група. Там се подготвяхме във всички дисциплини и впоследствие бяхме селектирани за най-подходящата. Кадийски правилно ме ориентира към препятствията и след няколко години бях вече един от водещите хърделисти в България. Поставих национални рекорди за юноши, спечелих балканска титла и участвах на финал на европейско първенство. При Кадийски достигнах до един сериозен резултат на 110 м с препятствия – 14.18 още като юноша, само няколко години след като започнах да тренирам.

Големите успехи в атлетиката

През есента на 1977-а година Пламен влиза в спортната школа на ЦСКА, за да отбие военна си служба и започва да се готви при Христо Гергов – треньор виртуоз в препятствените бягания и спринта. Този осем годишен период е звезден в спортния път на Кръстев. Тогава той става вицешампион на Европа на 60 м с препяствия, участва на олимпийските игри в Москва 1980 (достига полуфинал на 110 м с препятствия), поставя националните си рекорди за мъже (6 рекорда на 110 м с препятствия и 7 на 60 м с препяствия в зала) и така завинаги записва името си в историята на леката атлетика в България.

В първата си година при мъжете при Христо Гергов започнах с отлични резултати“ – спомня си Кръстев. – „Още през февруари 1978- доведох националния рекорд в зала на 60 м с препятствия до 7.81. Последваха финали и медали на европейски първенства. През 1980-а бях четвърти на 60 м с препятствия на европейското в зала в Зиделфинген. На следващата година – 1981-а станах отново четвърти на популярната тогава дисциплина 50 м с препятствия в зала в Гренобъл на европейски шампионат. Резултатът ми от първенството – 6.62 сек, все още е български рекорд.Най-доброто класиране в кариерата ми бе през зимата на 1982-а на еврошампионата в зала в Милано, където взех сребърния медал на 60 м с препятствия. За съжаление през същата година имах проблеми с ахилесите и се наложи операция в Хелзинки, Финландия. Бях първият български атлет с операция във Финландия, а веднага след мен там се лекуваха и част от нашите топ спортисти в атлетиката – Атанас Търев, Николина Щерева, Евгени Игнатов и др. Операцията бе успешна, но пропуснах европейското първенство в Атина през лятото същата година, а след това не можах да се класирам и за световното първенство през 1983-а.“

Пламен постепенно се възстановява от операцията, но не може да влезе във форма за сезон 1983-а, когато бяга на няколко състезания под 14 секунди с 13.75 най-добър резултат за годината.

Хърделистът не може да участва на европейското първенство в Атина 1982, но именно в гръцката столица довежда националния рекорд на 110 м с препятствия до 13.46 на международна среща през 1984-а година. Този рекорд стои начело на българската ранглиста цели 16 години, а в момента (януари 2022) все още е втори резултат в историята на атлетиката ни.

България и още няколко социалистически страни бойкотират олимпийските игри в Лос Анджелис, САЩ през 1984-а в ответ на бойкота на американците на олимпийските игри в Москва 1980. Този бойкот лишава Пламен и още десетки отлично подготвени български атлети от изява на най-големия спортен форум. Това е и една от най-силните години в кариерата на софийския атлет с националния рекорд на 110 м с препятствия в Атина и общо 15 резултата под 14 секунди (осем от тях под 13.75 – личното му постижение от 1983-а). Най-добрият му резултат – 13.46 сек е най-добро време в Европа и четвърто в света преди Олимпиадата в Лос Анжелис.

Последни години като състезател и преодоляване на нови препятствия

През 1985-а година треньорът на Пламен – Христо Гергов получава предложение за работа в несъществуващата вече държава Югославия и заминава за там. Кръстев продължава подготовката си при Димчо Ников и остава най-силният българин на високите препятствия в следващите години до края на кариерата си. През зимата на 1986-а той коригира собствения си рекорд на 60 м с препятствия в зала до 7.66 – резултат, който ще бъде подобрен чак през 2000-а година от Живко Виденов. В същата година 27-годишният Пламен най-после участва и в европейски шампионат на открито на 110 м с препятствия в Щутгарт, ФРГ, където записва две бягания по 13.81 в сериите и полуфинала, но не се класира за решителното бягане (получава контузия в бедрото преди европейското).

В следващите две години Пламен Кръстев поддържа високо ниво с резултати под 14 секунди на 110 м и под 7.90 на 60 м с препятствия, но не може да се класира за световното първенство в Рим 1987 и олимпийските игри в Сеул 1988. Така все още ненавършил 30 години слага точка на състезателната си кариера на 4 септември 1988-а с титла на България и резултат 13.99 на 110 м с препятствия на националния стадион „Васил Левски“.

Време е за преодоляване на нови препятствия, но този път извън пистата, на други фронтове. Междувременно успоредно с живота си на национален състезател повече от 10 години Пламен учи усилено.

„През 1977-а завърших с отличие техникума по електроника „Ленин“ (сегашната Софийска професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“) – припомня тази част от живота си атлета. – „Висшето си образование изкарах в периода 1980-1985 във Висшия икономически институт (сега Университет за национално и световно стопанство) със специалност „Организация и управление на промишлеността“. През 1989-а записах след дипломна преквалификация „Международни икономически отношения“ отново в УНСС. Всъщност бях един от малкото национали, които говореха английски език по това време и често бях в ролята на преводач по големи състезания. Много от моите съперници чужденци бяха и мои приятели, с които поддържахме връзки – особенно европейците.“

Квалификацията, образованието, културата и имиджа на младия мъж веднага го изстрелват на ръководни длъжности в спорта. Започва нова глава в живота на рекордьора и номер едно във високите препятствия у нас.

Пламен стартира работа в Международния отдел на обединения спортен клуб ЦСКА, а по-късно е икономически директор на цялото дружество до 1992-а година. От 1991 до 1997 преподава и в Национална спортна академия „Васил Левски“ по специалност „Икономика на спорта“.

Промените в политическата система в страната през 1989-а, след 45-годишно авторитарно комунистическо управление, създават предпоставки за нова система на спорта в България. Българският съюз за физическо възпитание и спорт е заменен с Комитет за младежта и спорта (КМС) през 1992-а. 34-годишният Пламен и още четирима души са основателите на тази нова структура. Кръстев става главен секретар и заместник-председател на КМС от края на 1992-а до май 1995 г. и от февруари 1997 до юни 1999-а.

В този период Пламен Кръстев оглавява и Българска федерация лека атлетика. През 1994-а за председател на БФЛА е избран проф. Георги Кабуров (19 рекорда на България на 110 м с препятствия в периода 1954-1958 от 15.6 до 14.4), а Пламен е негов вицепрезидент. В 1995-1996 Кръстев оглавява БФЛА като нейн председател на мястото на Кабуров.

Препятственикът има позиции и в Международната атлетическа федерация (ИААФ) като член на Комисията на атлетите (1995-1999). Пламен участва и в работата на Българския олимпийски комитет като член на изпълнителното бюро в периодите 1995-2000 и 2017 – до днешни дни. Бившият атлет има и решителната дума във фондация „Български спорт“, която се основава през 1991-а от покойните Цено Ценов и Славчо Тепавичаров и с негово участие, а до 2021-а всяка година отличава най-добрите български спортисти и подпомага благородни каузи в името на спорта в страната.

Пламен Кръстев, Добромир Карамаринов и Слободан Бранкович

Бизнес и спортна журналистика

Всички обществени и държавни длъжности на Пламен Кръстев се движат успоредно с грижата за семейството и частен бизнес.

През 1990-а година той и бизнес партньорът му Патрик Ангелов основават компания за хранителни добавки „Биогейм“, която започва активна работа в началото на 90-те години. Компанията е позиционирана в София, има собствена фабрика от 2000-а година и дава десетки работни места. Въпреки икономическите кризи, динамиката на пазара и нарастващата конкуренция в този бранш (над 420 фирми в България с подобен род дейност) „Биогейм“ извоюва място, като надежден и сигурен партньор. Изнася продукция и за чужбина. 

Всяка година компанията подпомага клубове, атлети и състезания. Пламен е и сред бившите атлети, които в края на 1998-а събират средства за основаването на списание „Атлетика“. „Биогейм“ издава списания „Олимп“ и  „Мускули и фитнес“ в този период, а екипът на тези издания подпомага предпечатната подготовка на първия брой на списание „Атлетика“, който излиза през януари 1999-а.

Компанията ни „Биогейм“ подпомага редовно различни видове спортни дейности и организации.“ – разказва за благотворителната си дейност Пламен. – „Даваме не големи суми и продукти за наградни фондове на турнири като „Академик“ и „Нови звезди“, на които и аз съм се състезавал преди години. Състезания по планинско бягане и крос кънтри също са били в нашите приоритети. Ивет Лалова и Живко Виденов – атлетът, който подобри моите рекорди, са били рекламни лица на компанията. Ивет в една от най-силните си години 2004-а. Помогнахме и в старта на списание „Атлетика“ през 1998-а. Когато събереш стойността на дадените средства за подпомагане на атлетиката се получава значителна сума. Това ще си и остане политика на фирмата според възможностите, които има.“

Едно от последните големи признания на Пламен Кръстев е избирането му като член на Изпълнителният борд на Балканската атлетика

През 2004-а година Пламен Кръстев получава покана от известния коментатор Асен Спиридонов, който го кани за анализатор и гост-коментатор на олимпийските игри в Атина в българската секция на „Евроспорт“. Кръстев се съгласява, утвържава се в екипа и вече има коментари на атлетиката на пет олимпийски игри – Атина 2004, Пекин 2008, Лондон 2012, Рио 2016 и Токио 2020. Той коментира и десетки други атлетически събития – европейски, световни шампионати и различен ранг турнири. От позицията на бивш топ атлет, който е бил на всички големи форуми той е един от ценните анализатори на „Евроспорт“ – България.

Така спортната журналистика го изправя лице в лице пред две от легендите в атлетиката. През 1986-а година Кръстев достига до полуфиналите на 110 м с препятствия на европейското първенство в Щутгарт, а двама от шампионите на Европа на същото състезание са британецът Себастиян Коу (800 м) и украинецът Сергей Бубка (овчарски скок), който представя СССР. 29 години по-късно Коу и Бубка (през 2015-а) пристигат в Стара Загора като кандидат президенти на Световната атлетика, а на пресконференцията Кръстев като представител на „Евроспорт“ – България разпитва бившите си колеги за визията им за развитието на олимпийски спорт номер едно. 

Кръстев се жени за Светлана (бивша художествена гимнастичка) през 1984-а, с която имат двама сина Петър (роден 1985) и Момчил (роден 1996). Светлана напълно подкрепя съпруга си в атлетическите му начинания и често го съпроводжа в пътувания по големи състезания.

Кръстев със съпругата си Светлана

Последни атлетически предизвикателства и съвети към младите атлети

Пламен Кръстев винаги е бил близо да атлетиката и вече половин век в качеството на класен атлет, ръководител, спонсор, журналист и анализатор участва активно в атлетическия живот в България. Много от най-близките му приятели са тези от годините прекарани по писти, стадиони и зали. С две думи атлетиката никога няма да бъде на заден план, а остава една от тръпките в живота му.

В края на 2021-а година пред него се открива ново атлетическо предзивикателство. Той бе избран за член на борда на Балканската атлетика, заедно с представители от Турция, Сърбия, Румъния и българката Галя Пухалева, която е генерален секретар на организацията АБАФ (Асоциация на балканските атлетически федерации). Президентът на АБАФ Добромир Карамаринов оглави Европейската атлетика, а Кръстев вече представя България в ръководството на АБАФ.

Двамата с Карамаринов (който също е препятственик на 400 м) са родени през 1958-а година и са тренирали при Христо Гергов. След като Карамаринов е избран за президент на Европейската атлетика Кръстев се обажда на Гергов, за да го поздрави, че негов възпитаник ръководи атлетиката на континента. Карамаринов пък се шегува, че ако Кръстев не го е поканил в БФЛА през 1993-а година, той никога нямаше да стане президент на Европейската атлетика.

Всъщност АБАФ е организация с 21 страни членки, някои от които са извън географските рамки на Балканския полуостров, така работата с толкова атлетически федерации ще бъде истинско предизвикателство, но може би, Пламен е най-опитният в борда на организацията.

Атлетиката, когато аз бях състезател, и тази в днешни дни няма нищо общо, особено в България.“ – обобщава Пламен Кръстев накрая на срещата със списание „Атлетика“. – „Конкуренцията днес е много голяма. Над 200 държави развиват атлетиката по света. Условията са различни. И едното, и другото време си имат преимущество. В България едно време бяхме супер подготвени, но на Запад от Калотина трудно се отиваше на състезание и нямахме достатъчно стартове да си реализираме резултати. Аз може да съм бягал над 130 пъти под 14 секунди, но ако можеше да се състезавам в чужбина сигурно щях да имам над 200 бягания с този резултат. Сега съвременната атлетика дава много възможности и дори да нямаш силен резултат може да участваш в различни турнири с различен ранг. Ако трябва да избирам, бих предпочел сега да съм състезател. Сега спортът може да ти отвори вратите към добро образование. Младите атлети с резултати над средното ниво имат шанс да заминат навсякъде по света и да се развиват в спорта и да получат конвертируемо образование. Този шанс ние го нямахме и затова ги съветвам да го използват.“

Повече за тази статия четете в новия брой на списание „Атлетика“

Share Button