Вече няколко поколения Кения произвежда едни от най-великите бегачи на земята. Междувременно много спортисти от други места по света се надяват да се докоснат до тайните на кенийските успехи, като се опитват да играят на догонване – съвсем буквално – с източноафриканската нация, която продължава да бълва световни медалисти и световни рекордьори.

Истината е, че няма нито една причина, поради която Кения е толкова доминираща в бяганията на дълги разстояния. По-скоро всичко се свежда до комбинация от няколко фактора.

Начин на живот

Има малко страни, в които хората живеят и дишат с леката атлетика и където олимпийски спорт номер 1 може да претендира, че е по-популярен от футбола, запълвайки цели стадиони дори за първенства на различни възрастови групи.

И докато Кения не е единственото място, където децата бягат на дълги разстояния, за да стигнат до училище, бягането има съвсем различно значение за много хора в страната.

„Бягането е нещо, което е естествено за нас, тъй като е част от начина ни на живот, откакто сме се родили“, – казва трикратният световен шампион по полумаратон и двукратният шампион на маратона в Ню Йорк Джефри Камворор. „Като дете тичах от вкъщи до училището си три километра напред-назад всеки ден, така че в крайна сметка ти бягаш понякога по 12 километра на ден като тийнейджър, без дори да го осъзнаваш.”

Освен средство за постигане на цел, бягането се полза с искрена обич сред кенийското население.

„Като дете винаги ходех да гледам състезания по лека атлетика, когато не бях в училище, и ми беше приятно да виждам хора, които се състезават“, добавя Камворор. „Това събуди страстта ми към бягането, особено като виждах хората да пресичат финалната линия и да печелят трофей. В гимназията винаги беше момент на гордост да представиш класа си и да спечелиш купа. Намирах го за много окуражаващо.”

Това, че бягането е вградено в ежедневния живот, отличава Кения от много други нации. Но е само една от многото причини, поради които страната е известна като „домът на шампионите“.

Генетика

Тичането на училище всеки ден не превръща автоматично всеки в спортист от световна класа. Генетиката, както и за всеки друг елитен спортист, вероятно играе важна роля.

Много хора в долината Рифт, откъдето произхождат повечето от най-добрите бегачи на Кения, принадлежат към племето календжин. В сравнение с други кенийски племена, хората от календжин често се описват като притежаващи добри естествени качества за бягане: те имат стройни тела и дълги крака.

Кипчоге например не е особено висок (1,67 м), но мускулите на краката му са невероятно слаби, процентът на телесните му мазнини е нисък, а силата в краката му го кара да изглежда сякаш подскача по трева.

Но приписването на целия успех на кенийските бегачи само на тяхната генетика би било грубо и прекомерно опростяване на нещата.

Условия

Друг елемент, който помага на кенийските спортисти в обучението и подготовката им, е уникалният климат и околностите в тази част на страната. Това вероятно обяснява защо има толкова много тренировъчни лагери между Каптагат и Итен и защо някои хора наричат областта ​​„Холивуд на елитните бегачи“.

Този регион се намира на 2500 метра надморска височина, което, предвид липсата на кислород, помага на спортистите да произвеждат по-висока концентрация на червени кръвни телца и хемоглобин по време на тренировка. Това от своя страна дава предимство на бегачите, когато се върнат на по-ниска надморска височина, за да се състезават.

Елдорет е пълен също с безкрайни гори и черни пътища, които атлетите могат да използват при бягане, климатът е умерен с дневни температури, вариращи между 22-26 градуса през цялата година, падащи до 10-12 градуса през нощта. Това, съчетано с чистия въздух, прави района нещо като рай за бегачите на средни и дълги разстояния.

Но тъй като икономиката на Кения продължава да се развива, селата – също, което означава, че много от местните черни пътеки сега се превръщат в асфалтови пътища – което е чудесно за улесняване на транспорта и достъпа от други точки на страната, но не и за атлетите, които търсят мека и удобна за бягане повърхност.

Спортистите обаче се адаптират добре към тази развиваща се среда, като същевременно остават в близък контакт с природата. Общността на календжин, включително Кипчоге и Камворор, провежда много инициативи за засаждане на дървета. „Ние се развиваме в естествена среда, което е голямо предимство, когато става въпрос за подготовка,“ – казва Камворор.

Патрик Санг, сребърният олимпийски медалист по стипълчейз през 1992 г. и главен треньор в тренировъчния лагер в Каптагат, обяснява как новото поколение маратонки за бягане може да намали негативните ефекти от бягането по по-твърди пътища.

„Новите маратонки помагат, защото атлетите вече могат да тренират много повече на твърда повърхност и въпреки това да се възстановяват навреме, за да направят следващата си тежка тренировка“, казва Санг. „Като цяло можете да свършите повече качествена работа, за да постигнете по-високо ниво.“

Спете, яжте, тренирайте, повтаряйте

Повечето атлети от световна класа са изцяло отдадени на своя спорт, но при елитните бегачи в тренировъчния лагер в Каптагат става дума за съвсем друго ниво.

Много от тези спортисти – включително млади майки като двукратната олимпийска шампионка на 1500 метра Фейт Кипйегон – имат деца, които обаче са оставени у дома си през седмицата, така че атлетите да могат изцяло да се съсредоточат върху тренировките си в лагера.

„Разбира се, много е трудно, но е единственият начин да бъдеш изцяло посветен на това да бъдеш най-добрият спортист, който можеш, и да избегнеш каквото и да било разсейване“, казва Кипйегон.

Когато не бягат, атлетите в тренировъчния лагер на Каптагат са фокусирани изцяло върху други елементи от обучението си, като възстановяване и хранене.

„Когато сте в лагера, единственият ви фокус е върху бягането и не се разсейвате от нищо друго,“ – казва Камворор, баща на пет деца, включително малки тризнаци. – „Вие сте далеч от семейството, съпругата и децата си през цялата седмица и това ви кара да приемате обучението си много сериозно, тъй като правите жертви, за да постигнете целите си. Това е единственият начин да бъдете фокусирани 100% върху бягането и да дадете най-доброто от себе си.“

Както във всяка сфера на живота, упоритата работа и правилното мислене са ключът към успеха. Кипчоге може да е най-успешният спортист в лагера, но Санг казва, че това не се дължи само на таланта му. „Елиуд не е най-надареният спортист в тренировъчната си група, но със сигурност е най-отдаденият,“ – казва Санг за Кипчоге, който винаги е първият, готов за тренировка, и последният, който си тръгва.

Средно на седмица спортистите в лагера в Каптагат правят едно дълго бягане от около 30 км (веднъж месечно може да е и 40 км), което обикновено се провежда в четвъртък рано сутринта. През останалите дни се правят кросове и типични тренировки като 8x1600m (всяка отсечка е около 4:40) и 8x400m (средно 65 секунди) на местната 380-метрова писта.

„Виждали ли сте го?“ – казва Санг, докато наблюдава как Кипчоге тренира. – „Този човек е машина.“

Спортистите са маниакално точни и полагат максимум усилия в тренировките. Всеки местен атлет е добре дошъл да се присъедини към занятията на елитните състезатели при условие, че пристигне навреме за началото. Но и никой не закъснява – в края на краищата, кой иска да играе на гоненица с такива като Кипчоге и Камворор?

Общност

Тренировъчният лагер на Каптагат се управлява изцяло от 25-те спортисти, които живеят там в продължение на 11 месеца в годината от понеделник до събота сутринта, преди да се върнат, за да прекарат малко време със семейството си, често в големия град Елдорет.

Освен около 12-те тренировъчни бягания, които правят в една типична седмица, атлетите вършат сами всичко останало в лагера.

„Ако погледнете живота в лагера, този, който прави хляб, е спортист, почистването се извършва от спортистите, този, който пазарува за лагера, е спортист,“ – казва Санг. – „Атлетите не живеят на друг остров. Идеята е те да станат всестранно, а не едностранно развити хора. Не бих искал да помогна на някого да стане страхотен спортист, който обаче да няма социални умения или връзка с обществото.“

Кипчоге, чиято съпруга и три деца живеят само на 45 минути от тренировъчния лагер, може лесно да отиде и да прекара времето си със семейството си през свободното си време, но вместо това той избира да остане с другите от групата, монашески изолиран от останалата част от света. Това не значи, че се отегчава от еднообразието. Когато не тренира или почива, Кипчоге чете или работи в лагера.

Усещането за общност се простира и до грижата за околната среда. Всеки спортист в лагера засажда дърво до входа като жест за добре дошъл и символ на връзката с природата. Някои специални гости на лагера – включително етиопската легенда Хайле Гебрселасие – също имат засадено дърво в лагера в Каптагат.

Понякога спортистите в лагера си дават уроци един на друг или участват в реални дебати около сериозни проблеми, помагащи им да се развият като хора.

Простота (обикновеност) и естественост

Далеч от най-новите технологични иновации, за които често се чува и говори в други части на света, ежедневният живот в лагера е обикновен и естествен.

При влизане през портите на лагера в Каптагат, 380-метровата писта, покрита със сгурия, се намира вляво. Има лек наклон на първия завой и няколко крави като зрители, но отговаря на всичките нужди на бегачите.

„Не е необходима синтетична писта за това, което правим, и за начина, по който тренираме“, – казва Марк Ройг, бивш елитен състезател от Испания, който сега работи като фитнес треньор, физиотерапевт, бегач, ментор и пейсмейкър. „Ако нашите атлети се нуждаят от синтетична писта, те могат да отидат на тази в Елдорет на час път. Всъщност има само четири синтетични писти в цяла Кения, но това очевидно не е пречка за създаването на най-добрите бегачи на планетата“.

Спортистите в лагера рядко вдигат тежести или прекарват време в разтягане, но два пъти седмично правят основни тренировки за сила. Вместо вода сутрин пият мурсик – питателно подсладено ферментирало мляко, а следобед – кенийски чай. И нито една капка вода по време на 30-километровото им бягане. „Те не се нуждаят от това,“ – смята Санг.

В самия лагер има телевизионна зала с малък библиотечен кът с книги за спортистите, всекидневна за храненето им, общежитие (едно за жени и друго за мъже), основна фитнес зала с велосипед, бягаща пътека, някои еластични ленти и лека щанга за вдигане на тежести (с налични максимум 40 кг), както и голям син пластмасов бидон отвън, използван за ледени бани.

Всичко е доста елементарно, но най-добрите бегачи в света не се нуждаят от повече и изглежда това работи.

Единственият видим „лукс“, освен екологичните слънчеви панели за получаване на топла вода, е, че Кипчоге има собствена спалня. Но дори кралят на маратона върши своята част от задълженията. Той приготвя чай за други спортисти и има строг график за почистване, който спазва, както го правят и всички останали атлети.

„Мисля, че когато спрете да водите обикновен начин на живот, вашето мислене губи контакт с външния свят и фокусът върху действителните цели се размества,“ – казва Кипчоге. – „В този момент рискувате да забравите за наистина важните неща в живота.“

Животът в лагера е минималистичен, но никой не се оплаква. Всъщност тази простота е това, което позволява на атлетите да запазят фокуса си и да останат скромни и да помнят кои са, откъде идват и за какво са тук.

Холивуд на бягането

За да бъдеш най-добрият, трябва да се обградиш с най-добрите – което е още една причина, поради която долината Рифт продължава да произвежда шампиони спортисти.

Да, Кипчоге, Камворор и Кипйегон са истински звезди, но в селцето Каптагат е пълно с талантливи атлети, които са се качвали на подиума на големи първенства и силни маратони.

Ройг, който има личен резултат 2:18:05 маратон, се мести да живее в Кения преди няколко години. „Когато водя децата си на училище, се срамувам да кажа, че съм бегач, тъй като много от татковците там имат 2:05 лично на маратон,“ – шегува се Ройг, който сега е спортен директор на маратона на Валенсия. – „В училището дори има майка, която има личен рекорд, подобен на моя!“

Но лагерът в Каптагат не е единственото водещо място за обучение в района. Итен, малък град на 2400 метра надморска височина и на около час северно от Каптагат, често е наричан „домът на шампионите“ или „Холивуд на бягането на дълги разстояния“.

Няма нищо чудно в това шофьорът ти да е бивш бегач с 1:06 ч на полумаратон, а съпругата му да има 2:21 ч на маратон и второ място в Ротердам преди няколко години. Негов съсед да е Емануел Корир, олимпийски шампион на 800 м и да е добър приятел с Джойселин Джепкосгей, многократната световна рекордьорка и победителка на Лондонския маратон през 2021 г. Тук се мярка и Абди Нагий, сребърният медалист от олимпийския маратон. Бензиностанция носи странното за тези ширини име „Осло“, защото е една от фирмите, собственост на Вивиан Черуйот – олимпийската шампионка на 5000 м от 2016 г., която откри станцията след победата си на Диамантената лига в Осло.

Едно от най-големите места за подготовка на атлети в Итен е тренировъчният център на висока надморска височина, основан от многократна световна шампионка по полумаратон Лорна Киплагат, която е част от изключително успешно семейство бегачи, сред които Силвия Кибет, Хилда Кибет и Сюзън Сирма. Много международни спортисти, включително Мо Фара и Пола Радклиф, преди това са идвали да тренират там. А бившият състезател на стипълчейз Боб Тари от Франция отвори собствен тренировъчен център в Итен преди няколко години.

Долината Рифт – в частност Итен и Каптагат –  е място като никъде другаде на земята. Всеки познава шампион, който е приятел с друг шампион, който е съсед на друг шампион.

Това е още един начин – и един от многото – да станеш страхотен бегач.

По материал на World Athletics

Снимки: World Athletics

Превод: сп. „Атлетика“ и www.atletikabg.com