Новият брой на списание „Атлетика“ вече е готов, а един от героите в него е Саша Зоя – сензацията в препятствените бягания, който подобри световния рекорд на 110 м с хърдели.

Освен материал за Зоя подготвен от Рая Иванова има и негов плакат.

Саша Зоя е различен. Изглежда като шлифован диамант, който е взел най-добрите гени на родителите си и извлича най-доброто от своите треньори от Франция и Австралия. Неслучайно защитаващият цветовете на Франция хърделист спечели световната титла за юноши под 20 години в Найроби (Кения) със световен рекорд за възрастта от 12.72 секунди.

Неговата житейска история е изключително пъстра – обвързана с балет, родители музиканти, смесица от националности от три различни континента. Всички тези фактори образуват богата и сложна идентичност.

Той е най-бързият за юноши под 18 години в историята в бягането на 110 метра с препятствия (12.87 сек) и с най-силния резултат в овчарския скок за същата възраст – 5.56 м. Освен това дели върховото постижение в света за всички времена за юноши под 18 години на 60 м/пр м зала с Ладжи Докуре (Фр), който в момента е един от неговите треньори. Зоя е също така и световен рекордьор за юноши под 20 години на 60 м/пр със 7.34 сек.

Зоя е толкова добър, толкова бърз, че в последните няколко години се стигна почти до война за неговия талант, докато вземе решение коя страна да представлява – Австралия, където е протекла по-голямата част от живота му. Или Франция. Младокът избра Франция и в момента жъне успехи за европейската държава.

“Баща ми е от Зимбабве, майка ми е от Фрация и е отгледана от майка французойка. Много от нещата, които бях учил като по-малък, бяха от френската култура. Виждайки баба си и дядо си във Франция и прекарвайки време с френското ми семейство, ме караше да се чувствам много, много французин, както австралиец и зимбабвиец. Тъй като с майка ми сме толкова близки, имаше част от мен, която е по-френска, така че решението ми беше малко по-лесно”, разказва пред сайта на Световната атлетика Зоя как е избрал да се състезава за Франция.

Зоя категорично се очертава като една от надеждите на Франция за нещо голямо в атлетиката на Олимпийските игри в Париж през 2024 г.

Как започва всъщност неговият атлетически път?

Началото с атлетиката е поставено, когато той е на осем или девет години. Неговата по-голяма сестра Мунша тренира в предградие в Пърт (Австралия) и той започва да ходи с нея на тренировки.

Като дете практикува различни спортове – футбол, баскетбол, конна езда, пързаляне с кънки, хокей на лед, плуване, но най-големият му потенциал е в леката атлетика. Майка му го е тренирала в ранните години, но родителите му са имали малък опит в спорта – и двамата са музиканти, специализирали в африканската и зимбабвийската музика.

“Музиката е огромна част от живота ми“, казва Саша. „Израснах винаги на концерти, когато родителите ми свиреха.“

Той е бил добър атлет в детството си, но в никакъв случай не и доминиращ. Отново и отново, той завършва втори на местните шампионати: “Мисля, че тук имах желание и глад да стана шампион. Винаги идвах за второто място и това е чудесно място, но завършвайки втори в дълга част от живота си, дойде желанието да стана първи и то остана у мен.”

Вечно второто място от тийнейджърските му години може би бързо ще остане в историята. На 14 Зоя вече има 4.92 метра в овчарския скок, а на 15 постига 13.34 секунди на 110 м/пр (91.4 см). В последните години неговият живот и кариера са разделени между Франция и Австралия. Обикновено Зоя прекарва по шест месеца в двете страни всяка година. В Австралия негови треньори са Линдзи Бън и Джейсън Мойл. Във Франция той се готви под ръководството на Ладжи Докуре и Димитри Демониер – четиримата са в постоянна връзка помежду си чрез телефонни обаждания, имейли и споделяне на видео анализи. 

В момента той е базиран в “Националния институт за спорт, експертиза и постижения”, който се намира в покрайнините на Париж. До миналата година той е изучавал съвременни танци и балет, но заради многото време, което посвещава на атлетиката, му се налага да отложи завършването си и продължава обучението си дистанционно.

Според Зоя танците категорично му помагат за технична дисциплина, каквото са препятствията. “Това е тренировка, която не е много обичайна, но нещо, върху което може да се работи за други спортисти. Тя работи върху ловкостта, гъвкавостта, която много помага при препятствията. Голяма част от успеха ми идва от танците. Обичам изкуствата – всичко на сцена”, разказва още Зоя.

И той демонстрира тази своя страст към танца след финала на Световното първенство в Найроби, когато позира пред тв камерите с танцови стъпки.

В Найроби Зоя се състезава на юношеските препятствия (99.1 см) за последен път в кариерата си. И постигна нещо наистина впечатляващо – 12.93 секунди в сериите – световен рекорд и 12.72 секунди във финала нов фантастичен световен рекорд. Това всъщност е и най-бързото бягане в историята на 110 м/пр. Но тепърва му предстои да се сблъсква редовно с мъжките хърдели. Дали невероятните му постижения като юноша ще продължат и при мъжете?

Повече за Саша Зоя и още много интересни материали за Царицата на спортовете може да манерите в новия брой на списание „Атлетика“.