От новия брой: Сидни – новата покорителка на препятствията
Новият брой на списание „Атлетика“ ще бъде наличен във втората половина на октомври и е посветен на летния атлетически сезон и олимпийските игри в Токио. Едно от лицата на корицата е Сидни Маклафлин новата владелка на препятствията.
Сидни Мишел Маклафлин е родена на 7 август 1999 г. в Ню Брунзуик, щат Ню Джърси. Висока е 175 см, тежи 60 кг. Баща й Уили е бивш спринтьор на 400 м (личен рекорд 45.30), шести на студентското първенство на САЩ през 1984-а, а на олимпийската квалификация за игрите в Лос Анжелис отпада в полуфиналите. Майка й Мери е била бегачка в гимназията с 2:12 на 800 м. По-големият й брат Тейлър (роден 1997) спечели сребърен медал на 400 м с пр. на световното първенство за юноши в Бидгошч-2016 и има лично постижение 48.85 от четвъртото си място на студентския национален шампионат през 2019-а. След олимпийския си дубъл в Токио, на 25 август 2021 г., Сидни се омъжи за Андре Леврон, състезател по американски футбол. Държи най-добрите постижения на 400 м с препятствия за възрастовите групи от 14 до 19-годишна възраст. Има и най-добрите времена за 14-годишни на 100 м с пр. (13.34), за 15-годишни на 60 м с пр. в зала (8.17) и за 18-годишни на 300 м в зала (36.12). Световна рекордьорка на 400 м с пр. за кадети (54.15), за девойки (52.75) и за жени (51.46). №14 в световната ранглиста за всички времена на 400 м в зала (50.36), №8 на 200 м и №9 на 400 м във вечните ранглисти за девойки (22.39-50.07). Треньори са й били: Майк Маккейб (2013-17), Едрик Флореал (2017-18), Джоана Хейс (2018-20), Боб Кърси (от 2020). Мениджър й е Уес Филикс, брат на Алисън Филикс.
Още на 14 години Сидни започна да привлича вниманието на специалистите. На първенството на гимназиите в щата Ню Джърси тя стана шампионка на двете препятствени бягания – на 100 и 400 м, съответно с 13.47 и 56.91. След месец завърши втора на първенството за САЩ за девойки с 55.63! Следващата година стана световна шампионка за кадети с 55.94 (по-рано през сезона 55.28), а през 2016-а се класира трета на олимпийската квалификация на САЩ с 54.15, световен рекорд за кадети и девойки. На 17 години Маклафлин участва на игрите в Рио де Жанейро, но отпадна в полуфиналите. Сидни пропусна световното първенство в Лондон-2017, след като остана шеста в националния шампионат, но през 2019-а в Доха спечели сребърен медал с 52.23, само на 7 стотни от секундата от Далила Мухамад, която подобри световния си рекорд. Двете бяха в победната щафета 4х400 м на САЩ като Маклафлин измина своя пост за 48.8. Тя нямаше официални стартове от 6 октомври 2019-а до 13 февруари 2021-а, когато направи едно бягане на 60 м с пр.
Олимпийската шампионка на 100 м с пр. Джоана Хейс (Атина-2004) беше треньор на Сидни в периода 2018-20, но после с подготовката на супер талантливата атлетка се зае легендарният Боб Кърси, съпруг и бивш наставник на Джеки Джойнър-Кърси. Цялата зима и през пролетта Маклафлин беше концентрирана върху 100 м с пр. „Хората не разбираха защо го правим, тъй като не виждаха как това се пренася в тренировките ни за 400 м с пр. От самото начало вярвах, че в това има смисъл. Започнах да изграждам сила, подобрих техниката си и предпоставките за световен рекорд бяха поставени. Боби категорично знае как да събере всички части от пъзела, когато е време за големия старт”, сподели Сидни, която в 5 седмици през април-май направи 5 бягания на 100 с пр. (13.03-12.92-12.86-12.90-12.65) и само едно на 400 м гладко (51.16). След месец „пауза” Маклафлин записа първия си старт за сезона на коронната си дисциплина и даде трето време в кариерата си – 52.83! Следващите й шест бягания бяха на първенството на САЩ (54.07-53.03-51.90) и на олимпиадата в Токио (54.65-53.03-51.46) и доведоха до два световни рекорда. Сидни приключи годината с отличен първи пост във финала на щафетата 4х400 м (50.2).
„Целта ми беше да премина първите 14 препятствия с по 14 крачки между тях, а след това да премина на 15 до края и успях да го постигна напълно”, сподели Маклафлин след първия си рекорд в Юджийн. А за олимпийския финал тя каза: „Видях Далила пред мен, но си помислих: направи твоето бягане. Битката в действителност не започва преди седмата бариера. Просто исках да дам всичко от себе си. А когато победих, ме връхлетяха толкова много емоции и не знаех как да се справиш с тях. Може да е изглеждало, че не показвам емоции, но всъщност в мен бушуваха хиляди. Още не мога да осъзная това което се случи, но съм благодарна, че бях на тази сцена и се възползвах от възможността. Трябва да вярваш в подготовката, в треньора и това може да те заведе далече”. 8-месечната работа с Боб Кърси наистина даде великолепни резултати.
Иван Чешанков