Новият брой на списание „Атлетика“ ще бъде наличен във втората половина на октомври и е посветен на летния атлетически сезон и олимпийските игри в Токио.

Много от героите на игрите ще бъдат представени в „Атлетика“, а днес ще припомним биографията на Якоб Ингебригтсен – олимпийският шампион на 1500 м.

          Не знам дали в Норвегия шедьовърът на Александър Дюма „Тримата мускетари“ е сред най-известните романи, но прословутият девиз на свитата на краля напълно подхожда на едно семейство, което донесе много повод за радост и гордост на своите сънародници в последните години. И ако Хенрик и Филип като своите прадеди, викингите, са напуснали Скандинавския полуостров, за да покорят Европа, то малкият брат от звездното трио на фамилия Ингебригтсен – Якоб направи немислимото, след като изкачи Олимп. Както зад всеки успех и тук стои сериозен труд и отдаденост, но ако в повечето случаи са замесени малцина, тук зад олимпийската победа на Якоб на 1500 м стои цял отбор – този на  семейство Ингебригтсен.

Как всъщност започва всичко? За разлика от много други спортни семейства, в които родители тренират децата си, в най-известната фамилия в Норвегия съвсем не е така. Поради простата причина, че нито бащата Йерт, нито майката Тоне Ева някога са били спортисти. Това обаче съвсем не пречи на амбициозния глава на семейство Ингебригтсен освен да създаде пълнен с деца дом, част от тях да бъдат ангажирани с осъществяването на мечтата да бъдат големи спортисти. Първородният син в семейството – Кристоф идва на бял свят, когато Йерт е на 22, а Тоне е още на 17 години. Той обаче не поема по пътя на голямата атлетика.  3 години по-късно се появява Хенрик, а след още 2 – Филип. И за да не изпуснат ритъма в семейството 2 години след Филип се ражда Мартин. Следва относително по-голяма пауза, докато през септември  2000 година се ражда петият син – Якоб. Семейство Ингебригтсен обаче не се отказват от мечтата си за момиче и тя, Ингрид идва като подарък от съдбата през 2006-та. 25 години след раждането на Кристоф в болницата изплаква и последното седмо попълнение на Ингебригтсенови – Уилиам. Семейството живее през цялото време в 80-хилядното градче Санднес, което се намира в непосредствена близост до четвъртия по големина град в Норвегия Ставангер.

Счетоводителят Йерт още от детските години методично подготвя трима от синовете си – Хенрик, Филип и Якоб  да бъдат бегачи. Под строгия му и суров поглед те израстват като професионалисти още от съвсем ранна възраст. Бащата, а и майката Тоне, която работи иначе като фризьорка, се опитват да наваксат пропуските си в областта на спорта с много четене на специализирана литература, която да помогне на Йерт да стане адекватен треньор за своите синове. Той е изискващ и неотстъпчив, натоварванията на децата му не го смекчават нито за миг. Йерт, а впоследствие и синовете му са фокусирани в една цел – победата и печеленето на все повече и все по-престижни победи.

За първи път фамилия Ингебригтсен става позната на широката общественост през 2012 година. Тогава едва на 21,  Хенрик успява да завоюва европейската титла в Хелзинки в едно тактическо бягане с резултат, който не впечатлява по никакъв начин – 3:46.20 мин. Месец след това бърза да докаже, че титлата му не е случайна, като завършва пети на Олимпийските игри в Лондон с национален рекорд 3:35.42. През същата година Филип е финалист на световното първенство за юноши, а едва 11-годишният Якоб пробягва 1500-те метра за 4:21.98 мин. На следващата година Хенрик става европейски шампион за младежи на 5000 м, а Якоб прави качествен скок, като едва на 12 години регистрира 2:04.48 на 800 м. На еврошампионата в Цюрих големият брат не успява да защити титлата си, като я отстъпва на французина Махедин Мехиси-Бенабад, но 2 години по-късно в Амстердам тя отново се връща в Норвегия благодарение на Филип Ингебригтсен.

Междувременно роденият в самия край на 20-ти век Якоб показва значимо израстване, а специалистите виждат у него огромен талант. На 14 той прави качествен скок, като подобрява личните си постижения на 800 м с 13 секунди и на 1500 м със 17 секунди. В края на 2016 г той печели първата си титла – на еврошампионата по крос срещу 3 години по-големи юноши /това е първият му от общо 4 поредни златни медала/. През месец май на следващата година той става най-младият атлет преминал границата на 1 миля под 4 минути. През същия сезон подобрява юношеския рекорд на Европа на 3000 м с препятствия при дебюта си в тази дисциплина – 8:26.81 мин., а малко по-късно печели и титлите на Стария континент при юношите на стипълчейз и на 5 хиляди метра. Кариерата му се развива толкова добре, че семейният съвет Ингебригтсен е категоричен – през следващия сезон Якоб ще участва на европейското първенство за мъже и жени в Берлин, макар и само на 17 години.

В германската столица той прави истински фурор. Първо застава на старта на 1500 м заедно с двамата си братя. Не без тяхна помощ и с типичния си остър и мощен финален спринт Якоб печели златния медал. Ден по-късно дублира успеха си и на 5000 м, където е плътно следван от брат си Хенри. Ясно е – на европейската атлетическа сцена е изгряла нова звезда. Но Йерт няма намерение талантът на Якоб да остава само в пределите на Европа. Вече и тримата му синове са европейски шампиони, но защо да не се помисли и за лидерство в света. Той вижда потенциал у Якоб да се пребори с лъвовете в тези дисциплини – африканските бегачи. А и с него се е работило най-целенасочено. Както самият Якоб казва: „Аз съм работил от 8-, 9-, 10-годишна възраст като професионалист“.

През 2019-та малкият брат Ингебригтсен прибавя към титлите си на открито и евротитла в зала на 3000 м, гарнирана със сребро на 1500 м. През сезона подобрява континенталните рекорди за юноши в двете си дисциплини – 1500 и 5000 м. Големият тест е световното първенство в Доха. Там Якоб Ингебригтсен остава на крачка от медалите – четвърти на по-късата дистанция и пети на 5-те километра.

Следващата година за целия свят е белязана от пандемията от коронавирус. Но за Якоб и за отбора Ингебригтсен това е добре дошло. Тъкмо младият норвежец ще има време да натрупа сили, изгради тактика, да добие увереност в себе си и се настрои ментално, че той може да се бори с най-добрите.

Голямата цел е Токио. По пътя към нея Ингебригтсен подобрява европейския рекорд на 5000 м, като го довежда до 12:48.45 мин. На самите Игри задачата на Якоб е да не изпуска инициативата да отиде у световния шампион Тимъти Черуйот /Кения/. Норвежецът е максимално сигурен в себе си. Когато Черуйот в интервю след полуфинала на 1500 м казва, че е използвал само 90% от възможностите си, минути по-късно Ингебригтсен  отвръща, че той е дал само 2% от физическия си запас.

Във финала той знае, че бързото темпо би било отлично за него и изтощаващо за съперниците, затова излиза начело още от самото начало. След което Черуйот взима нещата в свои ръце. Но всичко това продължава само до финалната права, когато норвежецът безапелационно взима лидерството, за да триумфира като олимпийски шампион. Той подобрява олимпийския и европейския рекорд с 3:28.32 мин. Самият Якоб казва, че се чувства все едно това е искал целия си живот, а баща му Йерт твърди, че малкият му син достига дотук, защото е продукт на акумулираното от него знание за бяганията. На едва 20 години Якоб Ингебригтсен става втория най-млад олимпийски шампион в дисциплината. И дава надежди, че при добра работа на отбора Ингебригтсен можем в следващите години на видим много индивидуални победи. А тимът на най-известната норвежка фамилия продължава да се развива. На пистата вече е 15-годишната дъщеря на Йерт Ингебригтсен – Ингрид.

Евгени Николов