Индиецът се превърна в една от сензациите на Игрите в Токио 2020, като спечели надпреварата в хвърлянето на копие.

Спортът е пълен с вдъхновяващи истории. Някои от тях са толкова невероятни, че ни изглеждат даже нереални. Други за пореден път ни показват, че няма невъзможни неща и ако наистина желаеш нещо силно, ако вървиш целенасочено към него, няма как да не го постигнеш.

Подобна е историята на индийския копиехвъргач Нийрадж Чопра, който донесе първо злато в леката атлетика за своята страна.

Първа олимпийска титла в леката атлетика за Индия

Чопра парализира съперниците си на олимпийския стадион в Токио с много силен втори опит, в който запрати копието на 87.58 м. Преди това в първия индиецът бе постигнал 87.03 м. Последва слабичък трети опит – 76.79 м, а после и два фала. Последният опит отново бе добър – 84.24 м. Междувременно предварително соченият за безспорен фаворит Йоханес Фетер (Германия), който преди Игрите на състезания си играеше с 90-те метра и има втори резултат за всички времена, не издържа на напрежението и с постигнати 82.52 м в първия опит, остана извън челната осмица – 9-и.

Между другото, именно Фетер беше човекът, който през 2018 година в интервю предсказа блестящо бъдеще на индийския талант. И ето, че три години по-късно предсказанието се сбъдна по доста неприятен за германеца начин. При това с германско участие…

Но нека караме поред.

В крайна сметка тези 87.58 м се оказаха достатъчни за Нийрадж Чопра за олимпийската титла – първа в леката атлетика за тази голяма като население и територия страна.

Невероятно, но е факт. Индия е втората по население държава в света и гони 1,5 милиарда души. Въпреки това успехите й в спорта не отговарят на броя на населението. Не че ги няма. Индийците обичат да спортуват. Тежкият климат ли е причината, манталитетът ли… Не знам. Но през последните години държавата се е взела в ръце и инвестира много в организирания спорт. В Индия се опитват да провеждат силни маратони, да направят звездна футболна, волейболна лига и т.н., имат шампиони от различни състезания. Средствата за спорт драстично се увеличават: през 2019 година държавата е осигурила 297,7 млн. долара, а за сравнение през олимпийската 2016 година са били около 90,7 млн. долара. Лично аз съм участвал на Европейско железничарско първенство (открито и за състезатели извън Европа) и съм виждал колко силно могат да бягат индийските бегачи и как обират всички отличия. Но както и да е, на олимпийски игри досега Индия имаше спечелени златни медали само в два спорта: осем титли в хокея на трева и една (единствената досега индивидуална) в стрелбата – Абхинав Биндра на 10 м въздушна пушка през 2008 в Пекин. В Токио индийските спортисти спечелиха рекордните седем медала, от които един от най-благороден метал им бе „връчен“ от Царицата на спортовете.

Някои специалисти казват, че това е и първият медал въобще в леката атлетика за Индия. Становището на други (включително и на Международния олимпийски комитет) е, че преди това Норман Причард през далечната 1900 г. на Игрите в Париж печели два сребърни медала на 200 м и 200 м с пр. Причард е от английско потекло, макар и роден в Калкута. В различни периоди той бяга и за Индия, и за Великобритания, а тогава Индия е Британска колония. После Пичард (вече със сценичното име Норман Тревор) заминава за САЩ и става актьор – участва в неми филми. Но това е вече съвсем друга история.

Така че Нийрадж Чопра е вторият медалист в леката атлетика за Индия и първият олимпийски шампион.

Пълничко момче от малкото селце

Нийрадж е роден на 24 декември 1997 г. в малкото селце Кхандра, в северната част на Индия. Родителите му са земеделци. Бъдещият шампион има две сестри. Като малък расте пълничък за годините си и затова често става обект на присмех от връстниците си. Тогава баща му решава да го изпрати на стадиона, за да подобри формата си. Момчето било привлечено от хвърлячите и скоро започнало само да си тренира. Един от треньорите обърнал внимание на самородния талант и го накарал да покаже на какво е способен. И така, без всякаква техника и подготовка младокът изпратил копието на 40 м. Треньорът веднага го взел в групата си и не след дълго момчето печели и първия си медал – бронзов от регионален шампионат. Сякаш пътят е предопределен…

Бегач или копиехвъргач?

Когато е на 13 години Нийрадж заминава да учи в спортен интернат, намиращ се на четири часа път от родното селце. Но първоначално нещата не тръгват така, както си представя той. В интерната го поема треньор на бегачи на средни и дълги разстояния, който иска да направи от него „шишарка“, ако използваме популярния у нас атлетически жаргон. Не се получава. Нийрадж страда, бяга без особено желание и тайно си тренира копие, гледайки в ютуб клипчета от състезания на своя идол – световния рекордьор Ян Железни. Каква ирония е понякога животът: именно двама чехи – Якуб Вайдлех и Витеслав Весели, които са възпитаници на Железни, бяха изпреварени за първото място на Игрите в Токио от индиеца.

Но до олимпийските игри е все още далеч. На националния шампионат през 2012 година Нийрадж все пак успява да се примоли да участва и на хвърляне на копие. Осъзнавайки, че това е шансът му, той дава всичко от себе си и подобрява личния си резултат с цели 15 метра – ако дотогава хвърля около 55 м, то сега запраща копието на 68.40 м, което означава победа с нов национален рекорд!

Вече никой и не смее да си помисли да подготвя Нийрадж Чопра за бягания на дълги разстояния…

А пълничкото момче постепенно се превръща в силен, висок 1.82 м атлет. По-голямата част от тренировките си прави сам, копирайки стила и методите на Ян Железни.

И ето, че от Индия започват да долитат вести за силни резултати. През 2015 година Чопра чупи световния рекорд за юноши в своята възрастова група, като постига 81.04 м. Младият талант е поканен на базата на индийския национален отбор. Това означава много за Нийрадж: стипендия, хубава храна и нормални условия за подготовка. Тук за първи път бъдещият шампион започва да тренира специализирано. За кратко негов треньор става Кашинат Найк, бронзов медалист от Игрите на Британската общност през 2010 г., но на Чопра методиката не му допада и след месец и половина отново започва да гледа клипчетата с Ян Железни.

Световен шампион за юноши

Още на следващата година Чопра постига и първия си голям международен успех, като на първенството в Бидгошч става световен шампион за юноши под 20 години с нов световен рекорд – 86.48 м. Младият талант изпреварва втория с цели 6 метра и става първият индиец – световен рекордьор в атлетиката.

След този успех Нийрадж Чопра постъпва в армията, където почти веднага получава званието младши офицер. Премества се да живее в Бангалор – 10-милионен мегаполис. Това не го разсейва, а напротив – още повече го амбицира. Индиецът печели златни медали на Азиатското първенство през 2017 година (с 85.23 м) и на Игрите на Британската общност през 2018 година (с 86.47 м). През същата 2018 година подобрява на два пъти националния рекорд на Индия: на Диамантената лига в Доха – 87.43 м, и на Азиатските игри, където става шампион с 88.06 м. Първоначално през този период той се готви при Гари Калверт, а впоследствие и при Вернер Даниелс.

Контузията

Чопра пропуска световното първенство в Доха 2019 заради тежка контузия в лакътя и последвалата операция. След възстановяването, отнело 16 месеца, погледите са насочени изцяло към германската школа. През 2017 година лекоатлетическата федерация на Индия сключва договор с един от големите атлети и треньори в хвърлянето на копие – германеца Уве Хон. А през ноември 2019 Чопра заминава за Южна Африка на лагер при германския специалист по биомеханика Клаус Бартонец.

Така през януари 2020 индийският талант се завръща в сектора с 87.86 м, което означава покрит норматив за Игрите в Токио. Младежът има амбиции за участия в много състезания, но пандемията слага край на тях и през 2020 година бъдещият олимпийски шампион се готви в Индия. През март 2021 година той показва, че не си е губил времето напразно, като подобрява личното си постижение – 88.07 м. Следват няколко турнира в Европа след трудно изкарани визи заради пандемията. Но голямата цел си остават олимпийските игри в Токио.

Да тренираш с Уве Хон

Стана вече дума, че за тях подготовката е поверена на легендарния Уве Хон. За тези, които не знаят: Уве Хон е единственият човек, преминавал границата от 100 м на копие. Европейски шампион от Атина 1982, носител на световната купа от Канбера 1985. През 1984 година той изпраща уреда на страховитите 104.80 м! След това, заради реалната опасност някой да пострада, моделът на копието е променен и този световен рекорд остава вечен. Германецът още през 2018 г. се захваща да промени техниката на своя възпитаник, която, по неговите думи, била прекалено „дива“. Така екипът, довел Чопра до олимпийското злато, включва: треньора Уве Хон, специалиста по биомеханика Клаус Бартонец и физиотерапевта Ишан Марваха.

Блясъкът на славата

След феноменалния успех на олимпийските игри в Токио Нийрадж Чопра се превръща в национален герой. И, разбира се, мнозина искат да вкусят от неговата слава. Спортните школи, през които е преминал, спорят коя от тях има най-голяма роля за неговото развитите. Не омаловажавам тяхната роля, но все се сещам за несъстоялия се бегач на дълги разстояния, клипчета в ютуб и онова магическо трио с преобладаващ немски акцент.

Да, златната ръка на Нийрадж Чопра му донесе блясъка на славата и го превърна в златното момче на Индия. Дано не се главозамае, защото има още много резерви и още много да даде на световния спорт. Популярността му е съизмерима с тази на звездите от Боливуд – меката на индийските филми. И със сигурност след някоя и друга година студията ще пусне филм за него. Само за няколко дни от няколкостотин неговите последователи в социалните мрежи са увеличили на няколко милиона. Сега той е представител на поне пет световни марки. Различни фирми и организации са му обещали такива премии, че сигурно Чопра би се объркал в сметките – все пак не е завършил счетоводство, а е бакалавър по изкуствата от Професионалния университет Ловли в Джаландхар.

Така за няколко години пълничкото момче от малкото провинциално село се превърна в герой не за милиони, а за милиарди (казахме вече, че толкова е населението на тази страна). И за тях той е пример как с много упоритост и воля можеш да направиш собствен път от нищетата до славата и да постигнеш живота, мечтан от мнозина. Положителен пример, по който да вървят други момчета и момичета.

Боян Ив. БОЙЧЕВ