Токио 2020: Осем любопитни факта за българските олимпийци през годините
Часове ни делят от първите стартове на атлетиката на олимпийските игри в Токио. Пет са българските атлети в японската столица, а статистиката на българските атлети на олимпийските игри е богата и интересна. Предлагаме ви осем факта за българските успехи.
1 – Костадинова печели от третия път
Стефка Костадинова стига до олимпийската титла едва в третите си олимпийски игри. Пловдивчанката е абсолютна фаворитка през 1988-а година в Сеул, когато изненадващо губи от американката Луиза Ритър. През 1992-а година в Барселона не успява да вземе медал, но през 1996-а в Атланта е безпощадна, въпреки съпротивата на гъркинята Ники Бакогияни и печели желаното злато с 2.05 м, за да стане най-успешната атлетка в историята на България. Стефка Костадинова оглавява Българския олимпийски комитет от 2005-а година до сега.
Тя трябваше да води делегацията ни за четвърти път след Пекин 2008-а, Лондон 2012-а и Рио 2016-а, но контузия по време на крос я спря от пътуване до Токио.
2 – Иванка Христова – 10-6-3-1
Иванка Христова преминава през четири олимпийски игри, за да стане първата българка – олимпийска шампионка в „Царицата на спортовете“.
Христова е 10-а на игрите в Токио, влиза в призовата шестица в Мексико 1968-а, взима първия си медал (бронз) в Мюнхен 1972-а и изкачва Олимп през 1976-а година в Монреал. Преди игрите в Монреал силната българка поставя и два световни рекорда на Белмекен.
3 – Най-бързият българин Петър Петров има медал от игрите, но и два финала на 100 м
Колко са европейците с два финала и медал на 100 м от олимпийски игри. Не много, а един от тях е Петър Петров. Бързакът от Свищов достига в два финала на 100 м в сериозна конкуренция и печели бронзов медал на игрите в Москва през 1980-а година.
Четири години по-рано в Монреал 1976-а е осми на финала, където участват най-бързите хора на планетата. На олмпийските игри в Москва заедно с Павел Павлов, Владимир Иванов и Ивайло Караньотов поставят национален рекорд на 4х100 м – 38.99 сек., който също не е подобрен и до ден днешен. Двата рекорда на Петров са на повече от 40 години.
4 – Марков и Петров са единствените с медали
Само двама мъже българи са печелили медали на олимпийски игри за България – Христо Марков с олимпийска титла през 1988-а г. в Сеул и Петър Петров на 100 м на игрите в Москва през 1980-а.
Двамата имат участие на две олимпийски игри – Марков (1988 и 1992), а Петров (1976 и 1980).
5 – Семейство Демиреви на олимпийски игри
Мирела Демирева е най-успешната българска спортиска на олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016-а година със сребърния си медал на скок височина. 28 години по-рано в Сеул, Южна Корея през 1988-а година майка й Валя Демирева е пета с националната щафета 4х100 м.
На игрите в Токио двете са заедно. Мирела, за да участва в скока на височина, а Валя като треньорка на Инна Ефтимова. Бащата на Мирела и съпруг на Валя – Красимир Демирев е европейски шампион за юноши на 400 м с препятствия, но участва на олимпийски игри.
6 – Игнатов бяга пет пъти в Сеул, Лалова осем пъти в Атина
Най-добрият български бегач за всички времена Евгени Игнатов участва на олимпийските игри в Сеул 1988 и регистрира пет бягания (серии и финал на 10 000 м и серии, полуфинали и финал на 5000 м). На 5000 м Игнатов се класира на осмо място на, като това е петото му бягане на игрите. Евгени става 12-и на 10 000 м с 28:09.32 мин. и осми на 5000 м с 13:26.41 мин.
В първите си олимпийски игри в Атина 2004-а Ивет Лалова достига до финалите на 100 м и 200 м, като прави общо осем спринта – сериите, четвъртфинали, полуфинали и финал.
Ивет в Атина 2004 – 100 м (11.16-11.09-11.04-11.00)/200 м (22.90-22.81-22.56-22.57)
7 – Съдбата си играе с Христо и Тереза
Христо Марков става олимпийски шампион на троен скок на 24 септември 1988-а в Сеул, Южна Корея.
Точно 12 години по-късно на 24 септември 2000-а година в Сидни, Австралия Марков е треньор на Тереза Маринова, която грабва олимпийската титла на троен скок за жени.
8 – Мултимедалисти
Шест са българските атлети, които имат повече от два медала от олимпийски игри.
Ето кои са те:
– Стефка Костадинова скок височина (злато 1996 и сребро 1988),
– Иванка Христова – гюле (злато 1976 и бронз 1972),
– Йорданка Донкова – 100 м с препятствия (злато 1988 и бронз 1992),
– Мария Вергова-Петкова – диск (сребро – 1976 и 1980),
– Йорданка Благоева – скок височина (сребро 1972 и бронз 1976),
– Цветанка Христова – диск (сребро 1992 и бронз 1988)