От новия брой: Олимпийски шампиони – ТЕРЕЗА МАРИНОВА
Олимпийските игри в Токио ще се проведат с година отлагане при извънредни мерки за сигурност поради пандемията от коронавирус. Новият брой на списание „Атлетика“ припомня шампионите на България в леката атлетика на най-значимия спортен форум.
Текстовете са от книгата на Владимир Памуков и Тодор Шабански – „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“. Днес ще ви представим Тереза Маринова, която донесе титла на България в тройния скок през 2000-ата година в Сидни, Австралия.
„Златната птица“ на България кацна на върха в Сидни
Тайно и страстно – като в драматичен сериал, още от детска възраст започва нейната бурна любов със спорта. И историята ескалира, но не на филмова лента, а в реалния живот и завършва с хепиенд – олимпийски триумф в Сидни 2000! Там, на другия край на света, една българска красавица на име Тереза Маринова изживява най-щастливите си мигове. 45-ото олимпийско злато за българския спорт е белязано от уникално съвпадение на цифри и факти в живота на състезателката и нейния треньор Христо Марков, също велик шампион от летни игри.
Околните знаят, че тя ходи на училищната занималня, а всъщност краката я отвеждат на … стадиона да тренира. Буйната кръв на Тереза Маринова ври и кипи още в детските й години, прекарани в Плевен. Бъдещата шампионка е родена в спортно семейство с 4 деца. Нейният баща Мончо Маринов е рекордьор на България в бягането на 800 метра, а по-големият й брат Цветомир подобрява юношеския рекорд на 400 м. Животът налага таткото по-често да се грижи за децата и покрай многото задължения той е против те да спортуват усилено. Тереза обаче е на друго мнение.
Започва да се занимава тайно с атлетика
Началото е при Ваня Костова и е конспиративно. Всеки ден Тереза казва, че отива на занималня, а всъщност е на стадиона. В един момент обаче истината излиза наяве, но дъщерята успява да убеди баща си да продължи с атлетиката. А конкретно към скоковете по-късно я насочва Светослав Топузов.
Когато талантът, трудолюбието и страстта вървят в комплект, резултатите не закъсняват. Тереза става държавна шампионка, после взима злато на балканско първенство и поставя рекорди при девойките. Първият й голям международен успех е на европейското за тази възраст в Недерхаза (Унгария), където грабва златото в тройния скок, подобрявайки два пъти национален рекорд. Година по-късно отнася конкуренцията и в глобален мащаб, печелейки световната титла в дисциплината на шампионата в Сидни. Там с 14.62 метра подобрява и планетарния рекорд в своята възраст. Втората тогава остава на цели 98 см след българката.
Формира шампионски тандем с Христо Марков
Тереза тренира при Светослав Топузов, но през есента на 1996-а една среща дава нов импулс в нейното развитие. Тя започва да се подготвя под ръководството на олимпийския, световен и европейски шампион на троен скок – легендарния Христо Марков. Двамата оформят страхотен тандем, в който здравата основа се надгражда с опита и знанията на един от най-великите състезатели в историята на дисциплината.
Дуетът насочва всички усилия към олимпийските игри на вододела с новия век. Променят доста неща в разбега, скоростта, отскока… Прогресът не идва лесно и бързо, но в крайна сметка важна е голямата цел: олимпийското злато.
Тереза пристига в Сидни 2000 след преживени две операции и счупване на костица на ходилото предната година. На олимпийския стадион преодолява квалификациите за място във финала с лекота, фиксирайки 14.73 м. Два дни по-късно решаващото състезание се провежда при трудни метеорологични условия – дъжд и силен вятър. Всички специалисти с основание сочат за фаворит Татяна Лебедева (Русия), която доминира в дисциплината с 13 победи в последните си 14 старта.
Ситуацията допада на Маринова, защото й дава нужното спокойствие за изненадващ удар. И тя го нанася още с първия си опит в сектора – зашеметява конкуренцията с 15.20 м. Междувременно дъждът и вятърът се усилват и правят условията за всички още по-тежки. Лебедева и другата с голям потенциал в сектора – Олена Говорова, нямат отговор на хвърлената от Маринова ръкавица. Украинката скача 14.96 м също в първия си опит, което я поставя на втора позиция. В последния си скок обаче Лебедева се приземява на 15.00 м и я измества за среброто. От другите фаворитки Олга Васдеки (Гърция) остава чак седма, а Шарка Кашпаркова (Чехия) така и не записва резултат във финала.
Развоя на събитията дава възможност на Тереза да рискува до края с 5 скока „ва банк“. Прави фаулове във всички от тези опити, но може да си го позволи, защото държи лидерската позиция. По-късно става ясна и тактиката на тандема Маринова – Марков. Двамата са планирали силен първи опит за титлата и след това… световен рекорд. За малко не се получава, просто дъждът не позволява. В крайна сметка никой не скача повече от тези 15.20 м и българката гордо развява националния трибагреник. Една изстрадана победа в турбулентно състезание, подложило участничките на силни изпитания.
Съдбата си играе с дати и цифри
Куп невероятни, дори странни обстоятелства подрежда съдбата в златния тандем на България. Тереза става шампионка на същата дата, на която и нейният треньор Христо Марков. Неговият олимпийски триумф се случва 12 години по-рано в Сеул 1988. Разликата в годините им също е 12. Има и още намигвания на съдбата – печелят титлата в една и съща дисциплина на 23-годишна възраст. И двамата грабват златото с първия си опит. Да, кажете, че няма съвпадения…
Връщането в България е като приказка. Тържества, посрещания, награди… Тереза се радва на всенародна обич. Нейната слънчева усмивка е навсякъде, а хората я приемат безрезервно за национален герой. Година по-късно родната прима печели злато на световното в зала в Лисабон, а от първенството на планетата в Едмънтън се връща с бронз. През 2002 година ликува и с европейска титла в зала.
За жалост това се явява и последният голям успех на талантливата атлетка, която след това е преследвана от множество травми. „В нашия спорт трябва да си готов за подобни несгоди – гледа философски на живота Тереза. – Тройният скок е изключително тежка дисциплина. Краката на състезателите са подложени на тежки изпитания. Голямата скорост води до огромно натоварване върху целия костно-ставен апарат, достигащо тонове моментно усилие, а съприкосновението е… само на едно стъпало“.
Междувременно Маринова е изкушавана с две примамливи оферти да се състезава за чужди държави. Тя обаче отказва на Австралия и на Австрия. За нея е абсурдно да се слага цена на родина, на любов и патриотизъм. Във времето преживява безброй травми и съответно операции по краката като проблемите са най-вече със сухожилия и връзки.
„Тереза бе уникална състезателка, една от най-добрите в историята на тройния скок – категоричен е Христо Марков. – Имаше перфектни данни! Още когато я видях за първи път усетих, че това момиче може да направи нещо голямо. Години наред надграждахме, като в този тежък процес тя бе дисциплинирана и силно мотивирана. Всичко това в комбинация с нейния талант, здрава психика и физика помагаше в преследването на успехите. Тя просто летеше в сектора и то с лекота и финес. Направо като птица. Щастлив съм, че съдбата ми даде шанс да работя с Тереза и да й предам не само своя опит, но и въобще тънкости в дисциплината. Да дам своя дан, за да изкачи олимпийския връх. А така и аз изживях отново тази неописуема радост. И ще ви призная – като треньор бе още по-напрегнато по време на състезанието, но пък и удоволствието след победата си заслужаваше всички мъки на света“.
Шампионката никога не е спестявала добри думи за своя треньор:„За мен Христо е като втори баща. Човек, на когото изключително много дължа и държа. На него мога да му се обадя в тежък момент и знам – той винаги ще ми помогне.“
Тереза Маринова окачва шпайковете на стената преди олимпиадата в Пекин 2008. След това се отдава на преподавателска дейност в Катедра „Лека атлетика“ към Национална спортна академия. Сърцето й остава в сектора и тя създава своя детска школа. Паралелно с това организира и традиционния вече детски атлетически турнир „Тереза Маринова и приятели“. Състезанията събират стотици малчугани всяка пролет и са сред най-популярните в България.
През годините Тереза се пробва с успех и в телевизионния бизнес. Изявява се като един от най-компетентните и атрактивни водещи и коментатори на Българската национална телевизия. Нейното обаяние и експертно мнение са сред най-ценените от зрителите по време на олимпийски игри и големи първенства. Чаровницата е лице на редица благотворителни каузи, най-вече сред деца и хора със специални нужди. Определена е за „Спортист № 1 на България“ за 2000-ата година.
Тереза Маринова – „златната птица“ от Сидни, копирала успеха на своя знаменит треньор и учител.
Текст: Владимир Памуков и Тодор Шабански, снимки: списание „Атлетика“, БОК, Бончук Андонов
Повече в новия брой на списание „Атлетика“
Вижте тук историите на олимпийските титли на:
