Олимпийските игри в Токио ще се проведат с година отлагане при извънредни мерки за сигурност поради пандемията от коронавирус. Новият брой на списание „Атлетика“ припомня шампионите на България в леката атлетика на най-значимия спортен форум.

Текстовете са от книгата на Владимир Памуков и Тодор Шабански – „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“. Днес ще ви представим атлетка номер едно за всички времена и настоящ председател на Българският олимпийски комитет Стефка Костадинова и трудния й път към олимпийската титла.

Стефка Костадинова – Най-високата дама

Хилядолетната цивилизация е достигнала до 2 пределни коти в способностите на хората да скачат на високо – 209 см при жените и 245 см при мъжете. При дамите границата на човешките възможности е фиксирана от феноменалната Стефка Костадинова. Нейният световен рекорд в скока на височина е недостижим повече от 30 години. Магнетична атлетка, призната за абсолютен хегемон в дисциплината за всички времена. И за една от най-великите в световната спортна история.

Гранд дамата на българския спорт прави засилването за бляскавата си кариера без… твърда почва под краката си. Като малка в Пловдив тя започва да се занимава с плуване във втори клас. Буйната чаровница не се задържа дълго във водата, защото нейната майка решава да насочи неизчерпаемата й енергия към други дисциплини. Но на приемния изпит в пети клас на славното спортно училище „Васил Левски“ в Пловдив се появява неочакван проблем. Абсолютно всички треньори по лека атлетика искат да вземат Стефка в своята група. В коя дисциплина да се развива талантът на бъдещата шампионка? Възелът на този спор се разсича от майката природа – само за година Костадинова израства с 16 см и това до голяма степен предопределя нейното поприще. Печели секторът за скок на височина, откъдето Стефка се изстрелва към рекордите.

Звучи невероятно, но е факт. Тя поставя първия си световен рекорд, макар и неофициално, още като дете – през февруари 1978-а. „На 13 години и 11 месеца Стефка скочи 166 см – върхово постижение на планетата за тази възраст“, спомня си нейният първи треньор Добри Иванов. В седми клас атлетката вече е „майстор на спорта“, а на 15 години преодолява удивителните за възрастта си 190 см. Първи  наставник на изгряващата звезда в „Тракия“ (Пловдив) е Еньо Тодоров. В подножието на „гросмайсторската граница“ той я предава в ръцете на смятания за най-перспективен сред младите специалисти в атлетиката – Николай Петров, също негов възпитаник.

Костадинова  прогресира светкавично. За първи път прелетява над 2 метра на 25 август 1984 г. в София. С това си постижение българската прима щеше да спечели медал, ако бе участвала на бойкотираната тогава от Източния блок олимпиада Лос Анджелос 1984. Уви – световната политика отложи първия й голям успех. Той идва в дебютния шампионат на планетата в зала – Париж 1985, където към нейното име се добавя етикета „златна“.  Идва ред и на първата поправка на световния рекорд. Постига го едва  на 21 години, като тогава, през 1986-а, два пъти подобрява върховото постижение в рамките на 7 дни.

Поставя вечен рекорд във Вечния град

Паметния си скок Костадинова прави пред 80 хиляди зрители на световното Рим 1987. Тогава тя дори не предполага, че във Вечния град поставя „вечен“ рекорд. Титла със скок в небесата – 209 см! Българката стъпва на покрива на света, който е в краката й. Уникалният и недостижим над 3 десетилетия рекорд е увековечен в музея на МОК в Лозана, където летвата от този полет в бъдещето е изложена от края на миналия век.

След фурора в италианската столица Костадинова излиза на олимпиадата Сеул 1988 като световен шампион, рекордьор и абсолютен фаворит. Всички предричат нейна титла. В квалификациите българката прави само един неуспешен опит и лесно си осигурява място сред най-добрите със 192 см. Два дни по-късно американката Луиза Ритър неочаквано оказва силна съпротива на Стефка във финала. Двете минават без грешка всички височини до 201 см, после не успяват три пъти на 203 см.

Драмата е пълна – налага се дуел с надскачане при постепенно смъкване на  летвата и той започва от същите тези 203 см. Ритър ги преодолява от първия опит и подобрява американския рекорд. Българската звезда не успява и това се превръща в една от глобалните сензации на игрите в Южна Корея.

„Преживях го тежко – връща се към болезнения спомен Костадинова. – Знаех, че ще е трудно състезание, но сякаш бързах да си взема златото. Очаквах само победа, среброто не ме задоволяваше. Но – всяко зло за добро. Може би точно случилото се в Сеул ме запази дълго в елитния спорт, амбицира ме допълнително и продължих да гоня целта си. Докато не я постигнах…“.

Стъпването на Олимп съвсем не се случва така бързо и лесно. Налага се Стефка да се бори години наред със зъби и нокти за своята мечта. Преди следващата олимпиада – Барселона 1992, преживява много тежка контузия – фрактура на пета метатарзална костица на петата. Операция в Саарбрюкен налага подсилването на ходилото със специална пластина, която е премахната няколко години по-късно.

Контузията обърква подготовката й за игрите в каталунската столица, където като настояща световна и европейска шампионка пристига германката Хайке Хенкел. Със 192 см Стефка се справя без проблеми с квалификацията. Във финала стартира с успех от 188 см, след това прелита над 191 и 194, но на 197 см прави три фаула. Така остава извън зоната на медалите, които си разпределят Хенкел с 202 см, румънката Астафай с 200 см и кубинката Йоамнет Кинтеро със 197 см.

Голямата цел пред Стефка остава и тя решава – ще си върне доминацията в сектора, каквото й да и коства… Година по-късно, все още невъзстановена, дори не влиза във финала на световното в Щутгарт. На онези, които не познават нейния боен характер, им минава мисълта за края на една легенда. Може би защото това е едва второто състезание, в което Стефка не е шампионка или вицешампионка от всичките си 20 участия на големи първенства в цялата кариера.

Не! Събитията се развиват в противоположна посока. Една легенда се завръща! Българката шокира планетата със световната си титла в Гьотеборг през 1995-а, завоювана само 6 месеца, след като ражда сина си Николай. Има и екстра – златото на станалата преди точно 205 дни майка идва отново със скок над 2 метра.

За игрите Атланта 1996 Костадинова  заминава с ясното разбиране, че това е нейният последен шанс за олимпийска титла. Отново е абсолютен хегемон – пристига в Щатите, след като 20 пъти преодолява 205 см, докато всички останали за всички времена са го правили само 5 пъти. Въпреки превъзходството в последните 11 години, тя вече знае неписаните закони и рискове, които носи една олимпиада.  Наясно е, че няма да е лесно. Така и се оказва… Но този път българката е абсолютно готова на всичко, за да прегърне мечтата си.

Квалификациите са преминати гладко с първо място в групата и нито един фаул. Във финала обаче съдбата й поднася поредното неочаквано препятствие. Противно на прогнозите, атаката идва от гъркинята Ники Бакояни, която подобно на Ритър в Сеул 1988 прави състезанието на живота си. И отново, както преди 8 години, височината 203 см се оказва рубиконът. До 201 см Стефка, Бакояни и Инга Бабакова вървят в пакет, като българката и украинката водят защото са безгрешни. На 203 см Бабакова отпада, но Бакояни от третия опит подобрява гръцкия рекорд… Стефка също преодолява 203 от първи опит и все още е начело. Летвата се издига на 205 – тук гъркинята се предава, а Костадинова прелита с успех и вече никой не може да й отнеме златото. Шампионка!

Печели олимпийско злато в най-силното състезание в историята

Стефка печели титлата на игрите Атланта в най-силното олимпийско състезание в историята на дисциплината. Девет жени преминават над 196 см, пет скачат над 199 см, а за медал са нужни минимум 201 см – „най-високият бронз“ в историята. Сребърната Бакояни (Гърция) пък точно тогава преодолява уникалните за жените 33 см над собствения си ръст. Костадинова трябва да се справи с всичко това, плюс да подобри олимпийския рекорд с 205 см, за да триумфира със златото. И го прави с типичната си класа и очарование.

Най-накрая – олимпийски шампион! На върха след толкова години преследване на единственото отличие, които й липсва. На награждаването една сълза се отронва по бузата на Стефка, докато звучи българският химн и родното знаме се вее най-високо на „Сентениъл Стейдиум“… Вълнуващ миг за историята и щастлив край на една от най-хубавите приказки в световния спорт. 

През 1997-а са последните състезания преди официалното сбогуване на рекордьорката на планетата със сектора. Равносметката й е впечатляваща. Участвала е в 20 големи първенства, в които е отвоювала 16 златни и 2 сребърни медала, но нито един бронз. Общата дължина на всичките й официални скокове е над 3 км. Средният сбор от 10-те най-успешни опита на Стефка Костадинова е уникалните 207 см. Скача над гросмайсторските 2 метра рекордните 197 пъти в 130 състезания. Нейни са 10 от 15-те най-добри резултата в скока на височина за всички времена и 15 върхови постижения от вечната ранглиста на Топ 30. Четирикратна победителка в анкетата „Спортист на годината“ в България и 5 пъти коронясвана за „Номер 1 на Балканите“.

Две години след като прекратява състезателната си кариера, започва работа в управленските структури на спорта като вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика. От 1999 г. е зам.-председател на Държавната агенция за младежта и спорта, а след 1 август 2001 г. – зам.-министър на спорта. На 11 ноември 2005-а е избрана за президент на Българския олимпийски комитет, а впоследствие е преизбирана 3 пъти. Първата жена начело на БОК и първият олимпийски шампион оглавяващ олимпийското движение у нас. Като председател на БОК е с огромни заслуги за подобряване статута на олимпийските ни медалисти и тяхната следсъстезателната адаптация в обществото.

Единствената българка, удостоена със „Спортен Оскар“, което я нарежда редом до знаменитости като Пеле, Аертон Сена, Марадона, Борис Бекер, Сергей Бубка, Майк Тайсън и Карл Луис. Тя е сред първите приети в Залата на славата на световната атлетика. 

Стефка Костадинова –  феноменалната българка  със скок над покрива на света!

Текст: Владимир Памуков и Тодор Шабански, снимки: списание „Атлетика“, БОК, Бончук Андонов

Повече в новия брой на списание „Атлетика“