Олимпийските игри в Токио ще се проведат с година отлагане при извънредни мерки за сигурност поради пандемията от коронавирус. Новият брой на списание „Атлетика“ припомня шампионите на България в леката атлетика на най-значимия спортен форум.

Текстовете са от книгата на Владимир Памуков и Тодор Шабански – „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“.

Започваме със звездните мигове на първата ни олимпийска шампионка Иванка Христова, която печели титлата на олимпийските игри в Монреал, Канада през 1976-а година.

ИВАНКА ХРИСТОВА – Първата „златна” атлетка на България

Феноменално – 61 национални рекорда! Това е едно от българските постижения за Рекордите на Гинес и срещу него стои срещу името на Иванка Христова. Първата наша олимпийска шампионка в леката атлетика участва на 4 поредни летни игри, от които печели два медала на гюлле – бронз в Мюнхен 1972 и злато в Монреал 1976.

Хвърляне на диск, многобой, скок на височина – Иванка Христова се вихри в  различни дисциплини, преди да се спре за много дълго време в сектора за тласкане на гюлле. Бляскавата й кариера е предопределена от една невероятна случка, разказана от самата нея: „На републиканското за девойки през 1959 година неочаквано, дори и за мен, подобрих държавния рекорд на гюлле. Направих го някак на шега, без да искам, но това бе решаващо да се специализирам в тази дисциплина…“

Родената на 19 ноември 1941 г. в софийското село Осиковица спортистка завършва Селскостопанския техникум „Мичурин“ в Кюстендил, а през 1964-а се дипломира във Висшия институт по физкултура (ВИФ). Талантът й е забелязан рано от опитни  специалисти. Започва да тренира при Светослав Джумалиев. Продължава във ВИФ с доц. Йордан Кръстев, а за триумфа в зенита на нейната кариера я подготвя Васил Крумов.

„Бях много дисциплинирана и целеустремена – разказва Христова. –  И до днес съм убедена, че това стои в основата на големите успехи. Тренировките бяха много тежки, но друг път към върха няма. В подготовката работех непрекъснато с щанга от по 140-150 кг и правех 300 опита с 4-килограмово гюлле! И всичко това експресно в рамките само на два часа“.

Победите не закъсняват, но пътят до голямата мечта не е нито бърз, нито лесен. Иванка методично и хладнокръвно изкачва стълбичката на успеха. От кота на кота – до най-високата точка на Олимп. На дебютната си олимпиада Токио 1964 тя се класира 10-а. Четири лета по-късно в Мексико през 1968-а вече е с 4 позиции по-напред и заема престижното шесто място.

В Мюнхен печели бронз, разстроена от терористичния атентат

На третата си поредна олимпиада Христова вече е готова за медалите. В Мюнхен 1972 обаче е силно разстроена от терористичния акт, който взема невинни жертви сред спортистите в олимпийското село. Тя е твърде чувствителна натура и трагедията оказва влияние на представянето й. В квалификациите записва 19.20 метра още в първи опит и така влиза във финала с най-добър резултат. Там обаче прави два фаула и с 19.35 м остава трета, далеч след шампионката Надежда Чижова  (СССР).

„Докато ми връчваха бронзовия медал на Олимпийския стадион в Мюнхен, не престанах да плача на почетната стълбичка – доверява Христова. –  Жал ми беше за убитите при терористичния акт 11 израелски спортисти. Не можех да проумея как отиваш на олимпиада, а там те убиват. Дори тогава мислех да се откажа от спорта, но треньорът ми Васил Крумов и съпругът ми Любомир ме разубедиха. Много съм чувствителна, преживявам всичко… И до днес плача на българските успехи в спорта…“.

Голямата цел – мечтата за злато, се отлага с 4 години. Иванка и треньорът й са наясно, че Монреал 1976 е последен шанс за олимпийска титла, защото тогава атлетката ще на прага на своите 35 години. Междувременно Христова впечатлява с успехи в елита на своята дисциплина. Във времето, когато все още няма световни първенства, тя ликува на европейски шампионати – злато в Мюнхен, сребро в Прага и в Белград, бронз в Катовице.

С приближаването на заветната олимпиада Иванка смразява конкуренцията с два световни рекорда. Непосредствено преди игрите в Канада за 3 дни тя подобрява на високопланинската база в Белмекен два пъти върховото постижение: 21.87 метра на 3 юли и 21.89 метра на 5 юли. 

От Белмекен се „изстрелва“ към златото в Канада

В Монреал 1976 българската звезда пристига само 3 дни преди състезанието, в което 13-те участнички се включват направо във финала. Дори мнозина я подпитват на майтап защо изобщо бие толкова път… Тогава има много спорове за аклиматизацията в спорта и се дискутира колко продължителна трябва да е тя. Дебати бушуват и за ефекта от високопланинската подготовка, тъй като последните месеци тренировките на Христова преминават на Белмекен. Иванка обаче е силно мотивирана, отлично подготвена и с добре обмислена стратегия за титла.

Още на разгрявката прави опит над 22 метра и съперничките й остават като попарени. Така, още преди старта на състезанието, българката дава да се разбере, че е твърдо решена и  готова за триумф на тази олимпиада.

В битката обаче лидерството поема Чижова. Защитаващата своята титла и превърнала се в легенда през последните години в този спорт рускиня тласка гюлето на 20.84 метра още в първия си опит. Във втория  постига 20.96, а българката записва 20.88 м. Но „Шоуто на Христова“ тепърва предстои. Големият удар Иванка прави в петия си опит – 21.16 метра, с което взривява не само конкуренцията, но и олимпийския рекорд.

„Бях много силна, уверена – доверява тя. – Чувствах гюллето като перце в ръцете ми. Всички тласнаха под възможностите си. Освен това имах късмета да направя своя голям опит и веднага след това сякаш небето се разтвори – изля се страхотен дъжд, истински порой. Но аз вече бях подобрила олимпийския рекорд и за мое щастие това се оказа достатъчно за титлата“.

Последните опити реално са само за узаконяване на новия световен ред в сектора – на върха е Христова, а под нея са две атлетки с отдавна отвоюван статут на легенди: Надежда Чижова (СССР) и Хелена Фибингерова (Чехословакия). В класирането следват респектиращите представителки на ГДР – доскорошната световна рекордьорка Мариане Адам, Илона Слупянек и Маргита Дрьосе-Пуфе. Така трите велики школи в дисциплината са в краката на българката, подчинени от нейната класа и мощ.

След близо 20 години в спорта, на 34-годишна възраст, на четвъртата си олимпиада, Иванка Христова осъществява мечтата си и стъпва на олимпийския връх. Първата в историята на българската лека атлетика!

„Беше фантастично – връща се към еуфоричните моменти Христова. –  И до днес не мога да забравя какво е да ревнат и да те приветстват 70 000 зрители по трибуните на стадиона. Не се сдържах и пак заплаках – този път от щастие. После целунах медала. Моят 20-годишен труд бе възнаграден. Най-накрая бях на така мечтания връх. При това с олимпийски рекорд. Там, на почетната стълбичка, си спомних за всички… малки стълбици, които съм изкачила през годините. Не възрастта, а постоянството, усилените тренировки, силното желание и амбиции са тези, които определят резултата“.

Първата ни олимпийска шампионка в Царицата на спортовете е коронясана за „Спортист № 1 на България“ за 1976-а. Нейни  подгласници тогава са други славни победители от игрите в Монреал – двукратният олимпийски шампион Нораир Нурикян и златният ни екипаж в академичното гребане – Здравка Йорданова/Светла Оцетова.

Статистиците изчисляват, че със своите 61 поправки на държавните рекорди в тласкането на гюлле Иванка Христова е уникална в цял свят и с осигурено място в Книгата на Гинес. Атлетката си остава през годините все така земна, отзивчива и скромна. И до днес я свърза любовта към земята, към градината и растенията.

Иванка Христова – първата българка с олимпийско злато в двора на Царицата и рекордьорка за Гинес.

Текст: Владимир Памуков и Тодор Шабански, снимки: списание „Атлетика“, БОК, Бончук Андонов

Повече в новия брой на списание „Атлетика“