Атлетиката е океан от хиляди човешки съдби, които се преплитат на стадиона. Много от топ-атлетите прехвърлят качествата, помогнали им да успеят в спорта, като упоритост, постоянство, самодисциплина и воля в житейските надпревари, които също изискват много усилия, за да вървиш нагоре.

Продължаваме рубриката „Успели атлети“ с Николай Николов един от най-успешните български атлети на големи първенства, и то в една от най-сложните дисциплини – овчарския скок.

Николов се състезава на най-високо ниво повече от десет години и постига впечатляващи успехи, които заслужават да се припомнят. Варненецът, който е роден на 15 октомври 1964 година, участва в две световни първенства на открито, световно първенство в зала, четири еврошампионата в зала и европейско първенство на открито, Универсиада, като в повечето от тези състезания е във финалната осмица. Личният му рекорд от 5.72 м – все още е пето постижение за всички времена в българската ранглиста на овчарския скок.

В историята на българската атлетика при мъжете едва трима атлети са достигали до почетната стълбичка на световни първенства на открито – Христо Марков (троен скок – световен шампион 1987), Ростислав Димитров (троен скок – сребърен медал 1999) и Атанас Търев (овчарски скок – бронзов медал – 1983). Николов постига пето място на световното първенство в Рим 1987-а година, което е сред топ-класиранията на български атлети на тези форуми в почти 38 годишната им история. Това класиране се нарежда веднага след трите медала по значимост в историята на българите на световни първенства.

По-рано през същата тази 1987-а година 22-годишният тогава българин побеждава най-добрият атлет в света по това време – Сергей Бубка. На силния турнир „Бислет геймс“, който се провежда в столицата на Норвегия – Осло, Николов преодолява отново височина 5.70, с което прекъсва четиригодишната серия от победи на Бубка и става сензация по света и у нас.

През зимата на 1988-а година Николай е вицешампион на Европа в зала в Будапеща, Унгария отново с 5.70.

Във визитката на Николай са и балканските титли за мъже през 1986-а година в Любляна, Югославия и през 1989-а в Серес, Гърция, както и четвърто място на Универсиадата в Загреб, Югославия през 1987-а.

Статистиката на скоковете на Николов също е впечатляваща. В периода 1983-1992 постига 5.50 в над 55 състезания, а официални скокове над 5.20 регистрира в над 100 състезания в десетки градове в три континента.

Николов се отказва от атлетиката ненавършил 28 години, но успехите в сектора се пренасят в сферите, в които започва да работи бившия вече атлет. Днес Николай и дъщеря му Рената управляват голяма компания за рециклиране, която работи с партньори от целия свят.

За успехите в спорта и времето посветено на овчарския скок Николов си припомня пред списание „Атлетика“.

Началото в атлетиката

В началото на седемдесетте години на миналия век почти всяко дете в България спортува. Николай също се занимава активно със спорт в началните класове, кандидатства в спортното училище на Варна и влиза с профил лека атлетика в пети клас. Започва с многобой от пети до осми клас, където се запознава с основите на всички видове дисциплини, както е стандартната методика на всички спортни училища тогава.

„Първата ми треньорка в спортно училище бе Мария Бейска. – спомня си първите стъпки в атлетиката Николов. – Тя бе великолепен педагог и винаги ни ангажираше физически без да ни натоварва излишно. Под нейно ръководство спортът за нас беше игра, а не задължение. Още тогава ми допаднаха техническите дисциплини – скоковете и 60 м с препятствия. Така специалистът на скоковете в клуб „Черно море“ – Варна – Стоян Джинов,  по-късно стана мой треньор по овчарски скок.

Спомням си и първата титла на България, която спечелих в зала „Фестивална“ при юношите младша възраст с 4.20. Това беше и емоцията, която запали искрата, за да продължа с овчарския скок и за в бъдеще.

Точно по това време в края на седемдесетте години овчарския скок прави бум в България. Атанас Търев, Иво Янчев и Антон Паскалев подобряват рекорд след рекорд и довеждат върховото постижение до 5.45 през 1981-а, а след това Търев се утвърждава като лидер сред плеядата от добри овчарски скачачи. Резултатите на българите достигат до 5.60-5.70 в следващата година, когато Николов все още е на 18 години. За да влезе сред националите при мъжете следва труден път.

Елитната атлетика

Николай развива таланта си в овчарския скок и още като юноша постига 5.30 през 1983-а година. На европейското първенство за юноши в град Швехат, Австрия постига пето място на финала с резултат 5.20. Продължава в спортна рота във Варна, а след завършването й се мести в София, където преминава в клуб „Академик“ при легендарния Димитър Хлебаров, който има 19 поправки на националния рекорд на овчарски скок. Хлебаров е първия българин покорил 4 метра през 1954-а, а последният му рекорд от 4.96 се задържа 10 години. 

В столицата Николов започва да учи във ВИФ „Георги Димитров“ (сега Национална спортна академия „Васил Левски“) и завършва успешно със специалност „Треньор по лека атлетика“. Междувременно става един от най-добрите овчарски скачачи в света. Под ръководството на Хлебаров Николай Николов постига 5.70 през 1985-а, когато е едва на 21 години и в невероятната конкуренция в България намира място в националния отбор. Следват участия в европейски и световни шампионати, победи над най-добрите скачачи в света, престижни класирания на турнири и международни форуми.

„Другият забежителен момент в кариерата ми бе сребърния медал от европейското първенство в зала в Будапеща през 1988-а.

В следващите години от клуб „Академик“ се преместих в клуб ЦСКА, а Хлебаров остана мой треньор. Последните ми години в сектора 1991-1992 се върнах при първия ми треньор Стоян Джинов. Тогава скочих 5.72 (1991) участвах на световното първенство в Токио, а през 1992-а имам 5.65 и участие на европейското в зала в Генуа. Тази година ми бе последната в атлетиката. Радвам се, че се състезавах в най-силните години на българската атлетика, защото вътрешната конкуренция беше много силна и това те кара да вървиш нагоре.“

След атлетиката

Николов се отказва от спорта точно преди олимпийските игри и преди да навърши 28 години през 1992-а. Политическата система в страната се променя главоломно в тези години, а спортът е най-потърпевшия сектор, който е засегнат сериозно. Николай веднага се заема с бизнес инициативи.

„Следя развитието на атлетиката и най-вече на овчарския скок в света. Сега измеренията са други. Атлет номер едно на света за 2020-а е Арманд „Мондо“ Дупландис, който подобри два пъти световния рекорд в зала с 6.17 и 6.18, а на открито взе рекорда на Бубка с 6.15. Той е едва на 21-години, а постиженията са му извънземни.“

Николай Николов също започва една успешна кариера на 21-години преди три десетилетия с опити над 5.50. После изгражда и управлява сериозен бизнес с много отговорности и всекидневна работа, която не му е чужда след годините прекарани в гонене на височините в дисциплина, която би уплашила обикновен човек.

Но ето какво казва Николай Николов по този случай: „В спорта и в живота няма невъзможни неща. Просто трябва да поискаш да направиш нещо с цялото си сърце и то ще се случи. Това трябва да знаят и младите български атлети.

Повече в новия брой на списание „Атлетика“