Новият брой на списание „Атлетика“ излезе в края на 2020-а година с материали за Атлет и Атлетка на света. Представяме ви Атлет на света Арманд „Мондо“ Дупландис.

Шведът, който е явление в света на атлетиката през последните сезони, бе обявен за най-добрият сред колегите си в света за 2020-а година. 21-годишният Арманд „Мондо“ Дупландис стана най-младият носител на приза „Атлет на годината“ след един перфектен сезон в най-техничната атлетическа дисциплина овчарския скок: 16 победи от 16 състезания (или 17 ако броим и виртуалното градинско състезание); два абсолютни световни рекорда; най-добро постижение в света за всички времена на открито.

Кое според него е най-значимото му постижение в този шеметен сезон?

„Това е първият ми световен рекорд.“ – отговоря Арманд имайки предвид успешния му опит на 6.17 в Торун, Полша през зимата, с което подобри световния рекорд на Рено Лавийени (Фр), а седмица по-късно скочи и 6.18 в Глазгоу. – „Този рекорд ме промени“.

Детето чудо на овчарския скок е подобрявал върховите постижения почти във всяка възраст, но когато подобрява рекорда при мъжете това му се струва малко сюрреално.

„Сега всеки се обръща към мен като световен рекордьор и това ми се струва малко странно.“ – казва младия Дупландис. – „Винаги съм искал да бъда световен рекордьор и винаги съм мислил, че съм способен на това. Все още ми е трудно да повярвам, но вече свиквам с тази мисъл.“

Това е добре, защото единственият, който може да подобри извънземните му рекорди, е самият той. 

През 2020-а година кръговратът на живота доведе Арманд до родната му къща, където прави първите си крачки в овчарския скок. Пандемията и свързаните с нея мерки затвориха Арманд в Лафайет, САЩ, където в задния двор той се е учил да скача на старо скочище за тази специфична дисциплина. През пролетта кивадата в задния двор на семейство Дупландис става основна тренировъчна база за „Мондо“ и дори арена на виртуално „Градинско състезание“ между него, Лавийени (който също тренира в двора на къщата си) и Сам Кендрикс (двукратен световен шампион – 2017 и 2019).

„Нямах друг вариант, освен да тренирам в двора на къщата на родителите ми и да скачам в задния двор.“ – припомня си Арманд. – „Беше много свежо и имаше нотка сантимент. Не бях скачал там от 2015-а година.“

Баща му Грег е бивш елитен атлет от САЩ в овчарския скок с личен рекорд 5.80, а майка му Хелена е шведка – бивша състезателка на многобой в атлетиката и волейболистка.

Притежател на два паспорта – шведски и американски Арманд избира да представя в атлетиката родината на майка си.

Използвайки метла в хола на къщата бъдещата звезда на атлетиката започва да се учи на овчарски скок още от малко дете и така завладява най-добрите резултати в света от седем до 12 години, всички от които все още са валидни.

През 2015-а година достига до 5.30 на световното първенство за юноши под 18 години в Кали, Колумбия и печели титлата на 16 години. Три лета по-късно (2018) вече е европейски шампион за мъже със световен рекорд за юноши под 20 години – 6.05, като побеждава идола си Рено Лавийени (Фр).

„Растейки се учех от Рено.“ – признава Мондо. – „Взимах пример от него и исках да съм като него.“

По време на пандемията Арманд и Рено скачат по 36 пъти на 5 метра за 30 минути в градинско състезание предвано по интернет. Целта е да се запази до някаква степен интереса към атлетиката в най-мрачните дни на карантината, която силно засегна спортистите и отмени олимпийските игри и европейския шампионат, където двамата щаха да бъдат основни действащи лица.

„Пандемията и карантината бяха ужас, но аз не се оплаквам, защото още по ужасни неща се случиха на други хора. Аз използвах времето да бъда близо до семейството си. Обичам да се състезавам, не само да тренирам и ми е трудно, когато не знам кога ще бъдат следващите стартове.“ – споделя шведът.

Когато състезанията се възобновиха Дупландис победи в Осло, Гьотеборг и Карлстад преди да триумфира с 6.00 в Монако.

Той възвърна формата си записа 6.01 в Стокхолм и 6.07 в Лозана преди да регистрира най-високия скок в историята на дисциплината – 6.15 в Рим. Родителите на Арманд не бяха в италианската столица и той получаваше наставления от съперниците си, но и големи приятели – Лавийени и Бен Броудърс (Хол).

Баща му Грег получи наградата за треньор на годината заедно с майка му Хелена. Грег разкрива, че една от тайните на успехите на сина му е в специално изработените прътове, с които той е скачал през годините. Бързината на Арманд също е изумителна. На състезание в края  на април той постигна 10.57 (2.1) на 100 м.

Когато височините се покачват става опасно, тръпката от скока се повишава и трябва да си смел, за да атакуваш коти насд 6 метра.

„Да. Ние овчарските скачачи трябва да бъдем безстрашни и малко откачени. Винаги има някои малко по-луд в сектора. Рено е такъв. Той опита да скача и на 6.21, когато подобри рекорда на Бубка преди години с 6.16 и тогава се контузи. Не знам дали съм „адреналинов наркоман“, но знам, че определено обичам трилъра на скоковете.“ – споделя още от кухнята на „овчарите“ Арманд.

Неговите постижения му дават право да е уверен, но в никакъв случай той не е арогантен.

„Опитвам се да бъда себе си.“ – казва атлет номер едно на света за 2020-а година – „Опитвам се да излеза на сектора и да се представя добре. В светлините на прожекторите просто се опитвам да бъда себе си.“

Той знае, че когато се състезава предтавя не само себе си, семейството си, двете си националности, но и дисциплината си.

„Това, което направиха Рено и Сам (Кендрикс) през 2017-а и 2018-а бе наистина добре за овчарския скок участвайки в едни вълнуващи състезания и достигайки до много сериозни височини. Това даде тласък на овчарския скок, а жените в лицето на Кат Стефаниди и Санди Морис също има добро представяне. Аз също просто се опитвам да се състезавам и да се получи добро състезание, да направим шоу и да зарадваме феновете.“

Дупландис бе предпочен за Атлет на света пред супер звезди като Джошуа Чептегей (световни рекорди на 5000 м и 10 000 м), Карстен Вархолм (без загуба на 400 м с препятствия с втория резултат в дисциплината за всички времена), Райън Краузър (близо до световния рекорд на гюле) и Йоханес Фетер (втори резултат за всички времена на копие).

„Знам какво мога да очаквам, когато става въпрос за овчарски скок, но щом те сравняват с най-добрият на гюле или на 10 000 м е готино да видиш името си заедно с тях. А да спечелиш е наистина голяма чест.“ – с умивка казва Арманд.

Рено Лавийени спечели вота на Световната атлетика (ИААФ – тогава) за Атлет на света през 2014-а година, а Арманд „Мондо“ Дупландис е начело на тази класация само на 21 години – най-младият победител в досегашната история. Въпросът е не дали ще подобри постиженията си в бъдеще, а колко ще ги подобри?

„Мисля, че винаги има начин да подобря своя скок.“ – казва Мондо. – „Определено мога да бъда по-бърз, мога да стана по-силен и психологически винаги можеш да станеш по-стабилен. Това е игра на сантиметри и аз сега играя колкото се може по-дълго, за да подобря сантиметрите нагоре.“

Игра, която никой не може да играе по-добре от него!

Повече в новия брой на списание „Атлетика“.