Михаил Желев заслужи “Златен шпайк”
Припомняме част от славната кариера на Желев в актуализирания материл на Иван Чешанков отброй 31 на списание „Атлетика“, който излезе през 2004-а година и бе посветен на 80-годишнината на българската атлетика.
1969 е годината на Михаил Желев. Сливналията завършва сезона без поражение в 14 състезания на коронната си дисциплина 3000 м с препятствия, европейска титла в Атина и национален рекорд, който е подобрен след 45 години чак през 2014-а от Митко Ценов.
Съвсем закономерно Желев е избран за спортист №1 на България, а вестник “Чехословашки спорт” го награждава с приза “Златен шпайк” за най-добър бегач в Европа. Изданието организира анкетата сред 51 специалисти и журналисти от 14 страни за втори път. Първият победител е световният рекордьор и олимпийски шампион на 400 м с пр. от Мексико-1968 Дейвид Хемъри (Великобритания). Анкетата става традиционна, но нито един роден атлет не е повторил постижението на Желев.
Михаил, който е роден на 15 юли 1943 г., започва сравнително късно спортната си кариера. Първите му по-сериозни успехи идват през 1966 г. Желев печели на 3000 м с препятствия в срещата Югославия-Италия-България, след като се доближава на 2,6 сек. до националния рекорд на Георги Тихов. Въпрос на време е кога упоритият и трудолюбив атлет ще превземе върха. Това става следващата година (1967) в Дуисбург в спор със сребърния медалист от олимпийските игри в Токио – Морис Хериът (Великобритания) и две други звезди в дисциплината – Ищван Йони (Унгария) и Манфред Лецерих (ФРГ).
Желев (висок – 175 см, състезателно тегло – 62 кг) поставя първия си рекорд на стипълчейз с 8:37.8. През сезона обаче той вече има три върхови постижения: на 2000 м с 5:17.9; на 5000 м с 14:01.0 и на 10 000 м – 29:28.4. Преди олимпийската 1968 година само осем атлети имат резултати под 8:30 на 3000 м с пр. От тях четирима са представители на СССР, а другите са световният рекордьор Гастон Ролантс (Белгия) с 8:26,4, Юко Куха (Финландия), Кери О’Брайън (Австралия) и Питър Уелш (Нова Зеландия). Кенийците намекват за амбициите си в дисциплината с 8:31.6 на Бенджамин Кого през 1967 г.
Игрите в Мексико 1968 се провеждат на висока надморска височина – неблагоприятен фактор за бягания на дълги разстояния. Допълнително изпитание за атлетите е необичайното късно време (средата на октомври), поради което те трябва да планират много прецизно подготовката си. Желев подобрява националния си рекорд с 8:36.8 на състезания в Ленинград (СССР) на 21 юни. През август той прави поправка и на постижението си на 10 000 м – 29:14.4. Междувременно Куха поставя световен рекорд в Стокхолм през юли – 8:24.2, а в ранглистата след него са европейският шампион Виктор Кудински и Лазар Народитски от СССР. В Мексико Сити обаче героите са други. Кенийците Бивот (8:51.0) и Кого завършват първи-втори, а бронзовия медал е за Джордж Йънг (САЩ). Морозов (СССР) е най-добре представилият се европеец (5-ти), а Желев е веднага след него на 6-то място с 8:58.4. Ръководителите на нашия отбор му казали преди финала: “Ти си свърши работата. Ако влезеш в шестицата е много добре”. Според съпругата на Михаил – Райна (шампионка по крос), той е имал сили за отличия, но по време на бягането постоянно е следял да е в заветната шестица. Така Желев става първият ни атлет с призово класиране на олимпийски игри.
През 1969 г. той доказва невероятните си качества с победи над олимпийския шампион Бивот в Хелзинки, над О’Брайън в Осло, а на срещата Европа-Америка в Щутгарт печели с нов рекорд на България – 8:33.2. 19 дни по-късно обаче Владимир Дудин (СССР) поставя световен рекорд в Киев с 8:22.2, а Морозов също слиза под старото върхово постижение с 8:23.4. За европейското на стадион “Караискакис” в Атина те са определяни за фаворити, но Мишо пък ”им е взел страха” на загрявката, когато отклонил поканата да бягат заедно и лежал спокойно на скочището. Руснаците се обръщали по време на финала да следят позицията му и според Желев психически са били обременени, което му помогнало да спечели титлата. Резултатът му е 8:25.0 – нов рекорд на европейските шампионати и 4-то място в световната ранглиста за всички времена. Морозов остава втори с 8:25.6, Дудин е трети с 8:26.6, а вторият българин – Георги Тихов завършва 4-ти с 8:27.2, което му отрежда 9-та позиция в историческата класация. Реномираното американско списание “Трек ънд Фийлд Нюз”, наричано още “Библията на атлетиката”, определя Желев за №1 на 3000 м с пр. за 1969 г, а Тихов е №5. На следващата година Михаил е №3 в същата класация.
През 1972 г. той се доближава плътно да личното си постижение с победа на супер-турнира в Осло – 8:25.4, което му отрежда девета позиция в ранглистата за сезона.
На олимпийските игри в Мюнхен 1972 Желев е пак финалист, но завършва 12-ти. Преди началото на 1972 г. той е на пето място във вечната ранглиста. В кариерата си има национални рекорди и на 3000 м на открито (7:57.0 през 1972) и в зала (7:59.8 през 1973), а личните постижения в някои олимпийски дисциплини му отреждат все още място в историческия топ 5 на България: №2 на стипълчейз с 8:25.02 и №3 на 5000 м с 13:42.6;
Автор: Иван Чешанков
