Атлетиката е океан от хиляди човешки съдби, които се преплитат на стадиона. Много от топ-атлетите прехвърлят качествата, помогнали им да успеят в спорта, като упоритост, постоянство, самодисциплина и воля в житейските надпревари, които също изискват много усилия, за да вървиш нагоре.

Рубриката „Успели атлети“ стартира в новия брой на списание „Атлетика“ с единственият българин с лични рекорди под 46.50 секунди на 400 м и 1:49 минути на 800 м – Ивайло Василев. Личните постижения на Василев, който е роден на 13 март 1965-а година в София, са 46.34 на 400 м и 1:48.80 на 800 м. Никой българин в историята на леката атлетика в България няма такава комбинация в две от най-тежките и атрактивни дисциплини.

Освен атлет на национално ниво Ивайло успява да завърши с отличие престижен университет, а днес е един от най-уважаваните мениджъри в професията си и работи на отговорни постове за големи международни компании.

Първи стъпки в спорта и атлетиката

Ивайло Василев се запознава с атлетиката в 126-о основно училище „Петко Юрданов Тодоров“ в пети клас през 1978-а година. Там първо тренира хандбал и баскетбол, но на училищно състезание на стадион „Раковски“ побеждава на 600 м и веднага е селектиран в секцията по лека атлетика в „Левски-Спартак“. Негов първи треньор става Пепо Методиев, а Ивайло вече окончателно се ориентира в този спорт. Групата на Методиев е голяма и Василев се запознава и тренира с няколко от добрите български бегачи. Участва успешно в юношески състезания почти пет години, но през 1982-а година се отказва поради семейни причини, а след това влиза в обикновенна казарма. Първо служи в десантни войски, а по-късно е прехвърлен в девизия за разузнаване и управление в Сливница от 1983-а до 1985-а. В тези години той поддържа форма в казармата и участва на военни състезания.

Студенство и национален отбор

През 1985 г. на 20 години Ивайло се уволнява от казармата и вече е студент в ХТИ, където по-късно завършва специалност „Органичен синтез и горива“ през 1990 г. В този период Василев развива потенциала си като атлет и достига до националния отбор. Отново в състезание между висшите учебни заведения той побеждава на 800 м и е селектиран от Борис Мулешков, който е първият българин бягал под две минути на 800 м и отговорник за спорта в ХТИ. Ивайло се съгласява да започне сериозни тренировки, но под условие, че ще се подготвя при стария си треньор Пепо Методиев и през януари 1986-а се завръща в атлетиката. Само след месец и половина взима медал на националния шампионат в зала на 400 м при мъжете.

Талантливият спринтьор (има 34.17 на официално състезание на 300 м) е забелязан от националните селекционери и участва в състезания за България, като тренира за малко в различни периоди при Анатоли Илиев (шампион на България на 800 м и дългогодишен организатор на Софийския маратон) и Мануш Димитров (един от най-добрите треньори в бяганията на дълги разстояния в България.

След година тренировки старият му треньор Методиев прехвърля изцяло подготовката му към Борис Мулешков. В златните времена на българската атлетика (периода на олимпийските игри в Сеул 1988 и Барселона 1992), когато конкуренцията във всяка дисциплина е убийствена, Ивайло често участва с националния екип на България.

Най-отговорните международни състезания, където е участвал Василев са Световните студентски игри в Шефилд, Великобритания и Купа Европа в Брюксел и във Франкфурт на Майн, ФРГ. В Западна Германия заедно с Антон Иванов, Кирил Райков и Цветослав Станкулов постига 3:06.81 на 4х400м.

Подготовката на Василев е тежка и е съобразена с училището. Става в 6:00, за да тренира. Следват лекции, след това учи, тренира отново, пак учи. Ежедневието му е учене-тренировки-учене-тренировки съчетани с лагери. Зимата е посветена на състезания в България заради университета. През лятото участва на състезания в чужбина, а има и време за подготвителен лагер. Комбинацията от учене и тренировки не му пречат да стане майстор на спорта с няколко участия в националния отбор и дипломиран инжинер-химик. Феномен при Ивайло е, че никога не е получавал контузии или болки от тренировки и състезания. В средата на 1992 г. Ивайло решава да спре с активния спорт в апогея на кариера си, когато е само на 27 години.   

Живот след спорта и семейство

Година преди Ивайло да сложи точка на професионалната си спортна кариера се жени за приятелката си Елмира, като сватбата е на 4 май 1991-а.

Елмира започна да работи в Металургичния завод (МДК) в Пирдоп, а той също стартира работа там през 1992-а от най-ниското ниво – работник в цех „Сярна киселина“. Минава по стълбичката на всички позиции и до 1997-а година е вече мениджър в предприятието, което е минало през приватизацията. След 2000-а година достига и до длъжността производствен директор на завода, което е най-високата позиция в МДК.

Ивайло остава там до началото на 2009-а, когато за пет години се прехвърля в българо-швейцарска фирма за суровини и строителство до края на 2013-а. В един недълъг период през 2014-а сключва договор с финландската мега компания Ототек. Заминава в Узбекистан в град Олмалик, за да ръководи обект на компанията за изграждане на инсталация за сярна киселина. След това от октомври 2014-а става управител на държавната фирма „Екоинжинеринг ЕООД“, която е към Министерство на икономиката. През 2015-а година започва нова работа в „Асарел – медет“, където е директор „Развитие и логистика“ за една година, след което директор „Инвестиционни проекти и развитие“ – длъжност, която изпълнява и до момента.

Ивайло и Елмира имат две дъщери – Цветина (родена през 1993 г.) и Елина (родена през 2006 г.). Цветина учи и завършва висше образование в Швейцария със специалност фармация и започва кариера в световноизвестната фирма „Новартис“ в Базел, а сега работи и живее в Женева. Тренира атлетика като малка в София и дори бяга 400 м, но няма амбициите на баща си да се развива в спорта. Сега участва на любителски състезания в Швейцария, за да поддържа форма. Елина е в осми клас и учи в София.

Ивайло следи и развитието на атлетиката в България и не се откъснал от спорта, в който постига успехи в младите си години. Василев е кум на Томаш Краев, който също е един от добрите състезатели на 400 м и 800 м от групата на Борис Мулешков. След кончината на Мулешков двамата с Краев и още няколко бивши бегачи, сред които и вицепрезидента на БФЛА Асен Христов, основават и подпомагат турнир по бягания в памет на треньора в Панагюрище – родния град на Мулешков. Василев и Краев се оказват дори братовчеди и са неразделни приятели и до днес като основната тема в разговорите им е атлетиката.