Празен стадион, пълни заведения

Този уикенд се проведе „необичайният“, както се казва напоследък, шампионат на България по лека атлетика за юноши и девойки под 16 години.

БФЛА се справи по отличен начин с предизвикателството да организира първенството по време на пандемия, спазвайки добросъвестно всички мерки, наложени от властите. Състезанието се проведе на националния стадион „Васил Левски“. Според изискванията то бе без публика. На стадиона бяха допускани само състезатели и техните треньори и то само за времето, в което се провежда дисциплината, в която участват. Необходимо беше, защото и стадионът, и федерацията можеха да бъдат глобени при една проверка от РЗИ. Заради необмислена заповед, според която спорт и нощни заведения бяха поставени под общ знаменател по отношение на някои противоепидемични мерки.

Нима трябваше младите лекоатлети да бъдат лишени от възможността техните родители и приятели да дойдат и да ги подкрепят? Извинявам се, ако засягам някого, но има голяма разлика между публика на лекоатлетическо състезание, която е доказала през годините, че е възпитана и дисциплинирана, и освирепелите агитки на футболни мачове (правя разлика и между агитка от ултраси и просто фенове, дошли да гледат мач!), за които не важат никакви забрани и за което всички гузно си затварят очите. Освен това много по-малко хора се събират на лекоатлетически прояви. Не мисля, че щеше да бъде проблем 100 – 200 души да бъдат по трибуните на 45-хиляден стадион. Не през седалка и ред, а през пет можеха да се разположат.

Треньорите и представителите на медиите също минаваха строг контрол. Сякаш те са най-големите нарушители на противоепидемичните мерки в държавата…

Според заповедта децата не можеха да ползват нито тоалетна, нито съблекални. И бяха принудени да се преобличат по парковите пейки и да ползват… малкото химически тоалетни в парка, които съвсем не изглеждаха да са дезинфекцирани според изискванията. Добре че до розариума имаше работеща чешмичка, за да се разхладят децата в жегата. Можеха да се ползват и тоалетните в заведенията, за което трябваше да си платиш. Странно, тоалетните в заведенията са си отворени, а на стадиона не можеше да се ползват?! Странно, в заведенията хората си общуваха, без да спазват социална дистанция, а на огромните трибуни публика не можеше да има?!

В същото време по парковите алеи млади хора с интереси далеч от спорта също бяха забравили за социална дистанция, пиеха бира от обща бутилка и пушеха от обща цигара…

Докато пишех този материал, излезе съобщението, че нощните дискотеки, барове и клубове отново отварят врати. Собствениците им били недоволни, бизнесът им страдал. Как ви звучи в дискотека или бар да спазваш социална дистанция от метър и половина – два? Налудничаво, нали?

Но се оказва, че под натиска на собствениците на нощни заведения могат да паднат всякакви противоепидемични мерки.

Кое е по-важно: спортът или заведенията?

Публична тайна е, че в такива заведения много често се пускат и млади хора, съвсем ненавършили 18 години. Които посягат към алкохола и цигарите (нищо, че официално тютюнопушенето е забранено, но не се спазва!). Както е публична тайна, че там се разпространява дрога.

Спортът е един от начините децата да се предпазят от пагубното въздействие на обездвижването, алкохола, цигарите, дрогата, пороците. Спортът е здраве, господа чиновници! В своите заповеди и наредби не го поставяйте наравно с нощните заведения.

Загряващите по алеите на Борисовата градина в София тази събота и неделя млади лекоатлети създадаваха позитивно настроение със спортните си фигури и неутолимото желание да се надпреварват по пистата на стадиона (пък макар и без публика). В младия човек, а и във всяко младо живо същество по принцип е заложена играта, динамиката, състезанието… От нас зависи дали ще развием тези заложби.

Още веднъж – аплодисменти за БФЛА, която направи всичко, което зависеше от нея, състезанието да се проведе по най-добрия начин за младите състезатели. Както и за това, че децата, предпочели и обикнали леката атлетика, ги има.

Боян Ив. БОЙЧЕВ

Share Button