Олимпийски герои – Карл Люис
Олимпийските игри в Токио бяха отложени с една година, но списание „Атлетика“ ни предлага среща с едни от най-великите атлети в историята на най-голямото спортно събитие.
Карл Люис е обявен е за „Спортист на века“ от Международния олимпийски комитет, за „Атлет на века“ от ИААФ – Световната атлетика.
Носител е на 10 олимпийски медала – девет златни и един сребърен. На игрите в Лос Анджелис през 1984 г., когато изгрява звездата му, повтаря уникалното постижение на своя сънародник Джеси Оуенс, като побеждава в четири дисциплини: 100 м, 200 м, щафета 4 х 100 м, скок дължина.
„Крал Карл“, както го наричат още, повтаря и друго невероятно постижение – това на дискохвъргача Ал Ортър, като става шампион в скока на дължина на четири последователни олимпийски игри. Около едната му титла има и скандал. През 1988 г. в Сеул си поставя за цел да повтори успеха от Лос Анджелис, но не успява. По време на „двубоя на века“ е победен на 100 м от Бен Джонсън (Канада), два дни по-късно канадецът е дисквалифициран и златото отива при Люис. На същите игри американецът грабва и титлата в скока на дължина. На 200 м обаче трябва да се задоволи само със среброто, след като в последните метри е надбяган от съотборника си Джо Делоуч. Не успява да стигне до медал в щафетата, защото американците се провалят още в сериите, като допускат грешка при предаването.
Четири години по-късно в Барселона Люис печели „дежурната“ си титла в скока на дължина и още една със щафетата на САЩ на 4 х 100 м.
Започнал олимпийския си път към славата от Лос Анджелис, големият шампион го завършва в Атланта през 1996 г., когато става за четвърти път шампион в скока на дължина. Тогава принципността при определяне на отбора на Щатите за щафетата 4 х 100 м лишават Люис от рекордна 10-та титла. „Кинг Карл“ е резерва и треньорите отказват да сменят някого от атлетите, завоювали това право. В крайна сметка американците са победени от канадците и мнозина започват да предполагат какво би се случило, ако Люис бе бягал последния пост. Само че в спорта „ако“ няма.
Боян Ив. Бойчев
