Димчо Мицов за Рън България
Движението „Рън България“ представя бегачи от България, които са побеждавали в стартове от веригата. Димчо Мицов е един от тях, като съчетава в кариерите на бегач, треньор и … художник.
Димчо Мицов е един от най-интересните български бегачи. Има успехи и титли на всички видове бягания на шосе, крос кънтри и писта. Печелил е няколко маратона и през 2019-а година взе националната титла в класическата дистанция в София. Участвал е на световни първенства на крос кънтри и полумаратон, както и на европейско първенство на 10 000 м на писта при юношите. Днес на 32-години Димчо предава опита си в леката атлетика на деца в Благоевград и все още е сред най-силните български бегачи. Участва и печели в стартовете от веригата „Рън България“. Освен атлет Димчо е й художник с няколко самостоятелни изложби.
Лични рекорди:
3000 м – 8:30.44
5000 м – 14:37.04
10 000 м – 30:54.19
Полумаратон – 1:09:43
Маратон – 2:26:42
1. Вашите участия и впечатления от състезанията на Рън България?
Първите ми участия в Рън България бяха през 2019 година, ако не забравям нещо, бягах в Луковит, Дупница и Бистрица. Когато разбрах за веригата много се зарадвах, това е голяма възможност за популяризиране на бягането и изобщо спорта, възможност да се опознае красивата ни родина и да се създадат топли приятелски взаимоотношения между хората. А най-красивото в бягането е, че не изисква никакви условия – просто маратонки и добро желание!
2. Най-големият успех в кариерата ви според вас?
Най-големия ми успех до сега, дойде много рано в кариерата ми, когато бях на 19 години, това беше 8-то място на европейското първенство за юноши в дисциплината 10 000м. Винаги съм притежавал едно качество, което ме е подкрепяло – никога не съм се отчайвал, колкото и нещата да не са ми вървели. След неуспех си казвам: „Димчо, добре че така стана, не си вървял в правия път, трябва да промениш нещо!“ и веднага променям нещо и започвам със същото въодушевление. Едно нещо разбрах през последните години – с насилие нищо не се постига.
3. Какво състезание предпочитате – крос-кънтри, шосейно бягане или бягане на писта?
Когато си добре подготвен, когато усещаш целия си организъм като една система, в която всички клетки са в единство, готови да работят на пълни обороти, тогава състезанието е празник. Що се отнася до тренировките, любимото ми място е планината, особено бягането във високата планина. Според мен то има много ползи върху здравето и психиката на човек.
4. Как тренирате – дайте пример за тежка тренировка, която сте извършили?
През кариерата си съм правил какви ли не експерименти със себе си, понякога съм имал добри резултати, понякога не (при това доста често), но може би всяко нещо в крайна сметка е било на своето място. В последно време тренирам веднъж дневно (при среден обем от около 15 км.), като три от тренировките ми през седмицата са изграждащи (темпово бягане, дълги интервали, дълго бягане или фартлег), а останалите поддържащи и възстановителни. Като пример за тежка тренировка ще дам една от т.н. тренировки-експерименти: през 2017 година бях на лагер на Белмекен (след лагера си направих лично постижение на маратон), към края на лагера правих изграждащо бягане от 16 км, на следващия ден реших да отида с бягане до връх Мусала (42 км. в двете посоки), но за да пречистя добре организма си и да приуча тялото си на икономичност, реших да го направя без да съм пил вода и на гладно. В едната посока всичко беше наред, постоях на върха, полюбувах се на красивата гледка и поех наобратно. През втората половина, към средата, цялата ми енергия се беше изчерпала, около 3-4 км. преди да се прибера, пътеката минава през един хубав планински поток – никога не съм оценявал толкова много водата както тогава. Спомням си, че като се прибрах бях много благодарен, че оцелях и изядох една цяла диня!
5. Как тренирате по време на епидемията от коронавируса и правилата за изолация при извънредното положение?
Аз живея в края на града (Благоевград) и до нас има ниви, кръстосани от черни пътища, обикновено излизам рано и почти не срещам хора. В това отношение съм късметлия, не знам как се справят другите, но трябва да сме много отговорни!
6. Какви съвети ще дадете на начинаещи бегачи?
Когато бях юноша, треньорът ми Райко Пенев казваше: „Димчо, има хиляди начини по които може да станеш добър бегач, но за всеки човек той е само един!“ Сега си мисля, че основното е да се тренира с обич, без насилие, въобще тренировката да е нещо приятно, което чакаш с нетърпение, по този начин всяка една тренировка ще принесе някаква полза, колкото и малка да е тя. Само тогава може да има резултати. Според мен волята се проявява в това да преодолееш инертната материя в себе си, а не да се насилваш.
7. Какви маратонки предпочитате?
Мисля, че маратонката за тренировка трябва да бъде с устойчива подметка, в която крака да бъде най-близо до естественото си положение. В тази връзка винаги съм предпочитал да тренирам с Мизуно, но всеки има свои предпочитания.
8. Кои са по-добрите бегачи кенийците или етиопците според вас?
И кенийците и етиопците много ми харесват, те са родени за бягане, идеал към който се стремя.
9. Имате ли любим бегач в света или България от който взимате пример?
Винаги съм харесвал много Кенениса Бекеле, може би защото съм израснал с неговите постижения. Понякога си представям, че бягаме заедно, това ме зарежда с неговия дух, той е роден за бягане, Бог му е дал тези възможности и затова може да се вдъхновяваме от бегачи като него. Понякога си представям, че бягам и с Йоло Николов (ако в действителност не бягаме заедно), той също е носител на такава духовна енергия.
10. Кога официалният световен рекорд на маратон ще бъде под 2 часа?
Според мен това е във възможностите на Елиуд Кипчоге и Бекеле, просто трябва да им бъде дадена възможност да реализират потенциала си.