От архива: Талантливия мистър Колинс

Спринтът е точно за инстинктите на Ким Колинс. Следвайки победата му на 100 м на световното първенство в Париж през август 2003-а. той е най-естественият спринтьор, който съществува в днешно време. Колинс достигна най-високото стъпало на почетната стълбичка на Стад Дьо Франс като най-голямата изненада на първенството сред именитите му съперници.

Самият той характеризира стила си като уникален : ”Аз съм спринтьор по природа. Бързината ми идва отвътре”. 27-годишният през 2003-а Колинс е от Карибските острови Сейнт Китс и Невис. Те получават независимост от Великобритания, когато Ким е бил едва на 7 години. Най-известният човек на острова е шампион на Британската общност на 100 м в Манчестър през 2002 г. пред трима титулувани англичани. По врема на световната титла на Колинс жителите на неговия остров – Сейнт Китс – наброяват 33 640 души. Това ги прави най-успялата атлетическа нация в света на глава от населението. Сметката за златния медал на Колинс – на всеки 1 милион жители се падат по 30 златни медала. САЩ спечелиха 10 златни в Париж през 2003-а, а най-многолюдната държава в света – Китай – нито един. Колинс се надява правителството да построи тартанова писта след неговия успех – “Не защото световният шампион е от Сейнт Китс, а защото може да помогне на икономиката. Говорят за това от години, но нали ги знаете политиците. Нищо не е важно за тях. Много хора не знаеха, че Сейнт Китс съществува, докато аз не победих. Сега знаят. Ако построят писта, можем да направим турнир и да привлечем туристи.” Площта на неговия остров е 169 кв. км. –  68 пъти по-малък от района, където е разположен Париж и предградията му. Но специалните неща понякога са малки. Шест от неговите съперници на световното първенство в Париж тежаха с повече от 10 килограма повече. Той беше седмия по тегло, след него по този показател се класира световният рекордьор тогава Тим Монтгомъри.

Аз не тренирам с тежести”, споделя Колинс след като пробяга стотачката за 10.07сек. на най-оспорвания финал на световно първенство.

Не взимам витамини, нито протеини. Тренирах веднъж с щанга и се нараних. Сухожилията ми не са силни – аз наистина не чувствам, че трябва да тренирам усилено. Мързелив съм.” – откровеничи Ким. Повечето атлети говорят за това как се жертват в тренировката, но Колинс ги разубеждава с чистосърдечни признания как не му се тренира и не иска да се тормози. “Не съм от тези, които тренират тежко. Когато не се чувствам добре, се обаждам на треньора си по телефона и той оценява това и ме оставя да тренирам каквото искам.

Колинс е толкова сух, че неговият приятел Джабу, който държи кръчма на търговската улица на Бастер, иска да го угои.  “Всеки ден обядвам там.” Джабу казва: “Когато отиваш да се състезаваш, искам да имаш добра храна в теб.” Може би е така, защото той прекарва повечето време в Тексас, където учи социология. Когато е вкъщи, всички са много любезни и непрекъснато го глезят. Колинс подчертава как е започнал с атлетиката. Поради най-важната причина от всички. “Честно казано, започнах заради момичетата.” – казва през смях той. – “Когато искаш момичета, ти трябва да имаш нещо.” Той със сигурност има нещо, и то не е само световната титла. Неговият свеж стил контрастира с агресивността на бившите световни рекордьори от САЩ – Тим Монтгомъри и Морис Грийн. Колинс мисли, че противопоставянето на атлети преди състезание, както при боксьорите, не е много хубаво. “Мисля, че е отвратително, специално преди състезание цялото това перчене. Да, това продава билети и повишава интереса и си мисля, че феновете го харесват, но не и аз. Не искам да участвам в такива неща. Чувствам се неудобно и искам да остана далеч от това. Нека моите резултати говорят за мен.”

През 2003-а година Колинс отказва тлъст чек за участие в “Златната лига” в Брюксел след световното и заминава за Сейнт Китс, където намира своите сънародници все още да празнуват победата му. Те забравят всичко, за да се нарадват на триумфа му. Ким, който носи дипломатически паспорт казва, че бил помолен от правителството и народът да се върне в родината, за да могат хората да се успокоят и да започнат работа.

         Роден в Мънки Хил, Колинс е шестото дете от общо 11. “Беше борба” – спомня си той. – “10 от нас растяха с майка ми, един почина, а преди три години си отиде и един от по-големите ми братя, така че сега сме 9. Винаги сме се забавлявали и сме играели игри. В такова голямо семейство винаги имаш партньор. Парите бяха малко, но животът беше пълен със смях и винаги имаше храна на масата. Още в колежа се научих да удържам на натиск. Когато победих в Париж репортерите така ме нападнаха и помислиха, че няма да издържа, но точно в такива моменти ставам най-добър. Ние сме мъже и всеки от нас иска да доминира на пистата. Всеки иска да ти влезе под кожата, но аз игнорирам това.”

         Ким не мисли, че неговата победа в Париж го е направила фаворит за олимпийските игри в Атина. “Не мисля, че съм фаворит. Най-малкото, защото американците няма да се примирят. Те имат настоящия олимпийски шампион и световния рекордьор. Те ще се борят, а и не обичат да губят.

Материалът за Ким Колинс е публикуван в брой 32 на списание „Атлетика“ през 2004-а година с автор Иван Чешанков.

След триумфа си в Париж през 2003-а Ким продължава кариерата си още цели 15 години, като записва впечатляващи рекорди във ветеранска възраст.

На 40-години през 2016-а довежда личния си рекорд на 100 м до 9.93, а на 60 м бяга 6.48 на 38 години през 2014-а.

Освен световната титла на 100 м е бронзов медалист на планетарни шампионати на 100 м през 2005-а и 2011-а година, и на 200 м през 2001-а година. Заедно с щафетата на 4х100 м на Сейнт Китс и Нейвис печели още един бронз в Дегу през 2011-а.

Два пъти става вицешампион на света на 60 м в зала през 2003-а и 2008-а, а малко преди да навърши 40 години е финалист на световното в зала на 60 м през 2016-а. Завършва кариерата си на 42 години през 2018-а с бягане от 10.37 на 100 м.

Share Button