Почина легендата на копието – Янис Лусис
Олимпийският шампион на копие от Мексико 1968 Янис Лусис почина от рак на 29 април на 80-годишна възраст.
Един от най-силните атлети в хвърлянето на копие в историята имаше пълен комплект олимпийски медали, четири европейски титли и два световни рекорда в богата си международна кариера, която продължи 15 години.
Лусис е роден през май 1939 година в латвийския град Желгава, който тогава е част от Съветския съюз. В началните си години в атлетиката той е десетобоец и през 1962-а е пети в световната ранглиста с 7764 точки, но копието е най-силната му дисциплина.
През същата година става шампион на копие на Съветския съюз – титла, която печели 12 пъти в кариерата си. Тогава завоюва и първия си златен медал от европейско първенство с рекорд на състезанията – 82.04 и завършва сезона с най-добър резултат в света 86.04. През 1963-а година няма голям шампионат, но Лусис остава непобеден. Прави олимпийския си дебют в Токио 1964-а и води в първите три опита, но по-късно е изпреварен и взима бронзов медал.
Успешни защитава европейската си титла през 1966-а, като подобрява собствения си рекорд на шампионатите с 84.48.
Връща се на олимпийската сцена в Мексико през 1968-а и е фаворит за златото. По-рано през сезона довежда световния рекорд до 91.98 и мята копието над 90 метра в шест пъти.
В Мексико Лусис има силна конкуренция от финландеца Йорма Кинунен, който открива състезанието с 86.30. Янис отговаря с 86.34 във втори опит и повежда, но унгарецът Гергели Кулцар излиза начело с 87.06 в четвърти опит. Лусис показва най-доброто в последния си опит с олимпийски рекорд 90.10, а Кинунен се опитва да го бие, но достига до 88.58.
През 1969-а година Янис Лусис отново е непобедим и печели третрата си европейска титла с 91.52 – отново рекорд на шампионатите. Същата година се жени за олимпийската шампионка на копие от Рим 1960 Елвира Озолина.
Лусис става първия атлет печелил четири европейски титли през 1971-а година, когато побеждава с 90.68 и е с повече от пет метра преднина пред сребърния медалист.
През юли 1972-а поставя втория си световен рекорд от 93.80 преди да защитава олимпийската си титла в Мюнхен. Отваря финала с 88.88 и подобрява постижението си до 89.54 в трети опит. Западногерманецът Клаус Волферман, подкрепян от родната публика, прави олимпийски рекорд от 90.48 в последния опит. Лусис, също както в преди четири години, постига най-добрия си опит в последното хвърляне, но е само на 2 сантиметра от титлата – 90.46 и попълва колекцията си със сребърен медал.
Легендата участва и в четвъртите си олимпийски игри на 37 години през 1976-а в Монреал, но остава осми.
След като се отказва от атлетиката Янис Лусис работи като треньор и администратор в Латвия. Получава награда за цялостната си кариера на церемонията спортист на Латвия през 2009-а година.
Синът му, Волдемарс, също е добър в копието и участва на две олимпийски игри – Сидни 2000 и Атина 2004.
По материли от сайта: www.worldathletics.org
