Атлетическата история на най-силния българин в овчарския скок – Атанас Търев. Материалът на Иван Чешанков е публикуван в брой 60 на списание „Атлетика“ в края на 2008-а година.

Атанас Търев е едно от най-популярните имена в историята на българската атлетика. Не само заради успехите си в сектора за овчарски скок (бронзови медали от световно и европейско първенство на открито, титла на шампионата на Стария континент в зала), но и заради характера и способността да печели приятели във всяка една компания. Великолепната му кариера като атлет завърши през 1989-а и той веднага се насочи към частния бизнес, за да постигне също толкова впечатляващи върхове.

Атанас е роден на 31 януари 1958 г. в село Болярци, на 23 км от Пловдив. Има две по-големи сестри – Бонка и Зоя. По настояване на баща му, учител по физическо възпитание (майка му също е учителка), постъпва шести клас в спортното училище в Пловдив. Там израства в компанията на Николай Петров (състезател на скок височина с личен рекорд 2.13, по-късно треньор и съпруг на Стефка Костадинова), Румен Йоцов (скок височина, 2.20, треньор на Ива Пранджева), Иван Тупаров (скок дължина, 8.07) и Атанас Чочев (скок дължина и троен скок, 8.19 и 16.86). Всички те са родени в периода 1957-59.

Като дете Търев е хилав , постоянно е „на ръба” и трябва да се доказва на различни тестове и изпити. Още с първите си изяви впечатлява треньора Константин Ковачев с огромното си желание и амбиция да успее. Компенсира липсата на добре развита физика по това време с невероятен труд в тренировките. Ковачев има намерение да създаде група от момчета, които ще се състезават в овчарския скок. С течение на времето, под негово ръководство, Търев се превръща в най-добрия представител на България в тази изключително тежка дисциплина, изискваща прецизна техника, но и много физическа мощ. Още като юноша Насо печели първата си републиканска титла при мъжете и поставя първия си национален рекорд с 5.07 на 14 май 1977 г. в София. По-късно през сезона Стефан Стефанов (5.11) и Веселин Цонев (5.12) правят още поправки, но Търев си връща рекорда на 1 юли с 5.15 пак в София. След месец и половина печели бронзов медал на европейския шампионат за юноши в Донецк с 5.10. На републиканското първенство през 1978-а (16 юли в София) Търев и Иво Янчев водят ожесточен спор за титлата, който завършва с 3 рекорда: Търев 5.17, Янчев 5.20 и Търев 5.22!

През зимата на 1979-а Атанас прави дебюта си на голям форум с десето място на европейското първенство в зала във Виена. До края на кариерата си той участва общо 10 пъти в тези шампионати, като пропуска само надпреварата през 1984-а. Именно през 1979 г. Търев поставя най-много национални рекорди: 6 (първите си 2 в зала и нови 4 на открито). Общо има 32 поправки на върховото българско постижение (18 на открито – повече (19) има единствено легендарният Димитър Хлебаров; 14 в зала). Той вдига стандарта на овчарския скок у нас от 5.07 на 5.80 за 9 години и три месеца. Последният рекорд е поставен на традиционно силния комерсиален турнир „Атлетисима” в Лозана на 2 септември 1986 г. Търев е втори след Филип Коле (Франция), макар и двамата да са преодолели 5.80. В края на 1986-а Насо е сред само 18-те атлети преминавали 5.80 в зала или на открито!

Останалите са:

 Сергей Бубка (СССР, най-добър резултат – 6.01),

Били Олсън (САЩ, 5.93 в зала),

Тиери Винерон (Фр, 5.91),

Джо Дайъл (САЩ, 5.91з),

Пиер Кинон (Фр, 5.90),

Константин Волков (СССР, 5.85),

Василий Бубка (СССР, 5.85),

 Филип Коле (Фр, 5.85), Радион Гатаулин (СССР, 5.85),

Майк Тъли (САЩ, 5.82),

 Александър Крупский (СССР, 5.82),

 Александър Парнов (СССР, 5.82),

Владимир Поляков (СССР, 5.81),

 Ърл Бел (САЩ, 5.81),

 Мариан Коласа (Пол, 5.81з),

Павел Богатирьов (СССР, 5.80)

и Дейв Волц (САЩ, 5.80з).

България пък е в компанията на СССР, САЩ, Франция и Полша – единствените 5 страни с национални рекорди от 5.80 и нагоре. Тази височина бе недосегаема за българин повече от 20 години, но най-после на 2 юли 2007 г. Спас Бухалов подобри рекорда на Търев с 5.82.

През 80-те години в България има голяма група от „елитни овчари” и тази конкуренция довежда 12 атлети до постижения от 5.40 и нагоре в ранглистата за 1987-а! Търев е безспорният лидер не само в дисциплината, но и на цялата мъжка атлетика по това време. Янчев (5.42 през 1979 и 5.61 през 1981-а) и Антон Паскалев (5.45 през 1981-а) за кратко притежават националния рекорд на открито, но от 1982-а Насо е несменяем на върха. В зала е приблизително същото, с изключение на един рекорд на Янчев от 5.57 през 1985-а. За отбелязване обаче е, че последното върхово постижение на Търев в зала – 5.70 (на три пъти) е подобрено още през зимата на 1988-а от Делко Лесев с 5.73. Рекордите са само една част от великолепната кариера на Търев. Много по-ценни са неговите представяния на големи състезания.  Заедно с Велко Велев (диск) и Димитър Хлебаров (овчарски скок) той има най-много участия в националния ни отбор – 47! Единственият форум, на който няма призово класиране са олимпийските игри. В Москва през 1980-а отпада в квалификациите с 5.25. Четири години по-късно пропуска игрите в Лос Анжелис заради бойкота на Социалистическия лагер, а в Сеул през 1988-а приключва с „нула” в квалификациите.

 „Умееше да се събира за големи състезания. Да постига максималното”, казва известната ни бегачка на средни разстояния по това време Николина Щерева, с която Търев има продължителна и дълбока връзка. Първият му голям пробив е през 1982-а. Първо се класира 5-и на европейското първенство в зала, а след това печели бронзов медал на шампионата на открито в Атина с 5.60. Толкова имат и първите двама: Крупский  и Поляков, но с по-малко грешки.

Хелзинки е домакин през лятото на 1983-а на първото световно първенство по лека атлетика. Дори по това време на годината природата в Скандинавието обаче не е благоприятна и кваликифациите в овчарския скок са прекъснати и по-късно отменени, заради проливен дъжд и силен вятър. Всички 27 атлети участват във финала, който продължава 7 часа. Янчев отпада на началната си височина, а Търев се спасява, преодолявайки 5.40 от трети опит. След това е без грешка на 5.50 и 5.60 и е втори във временното класиране, отстъпвайки само на Константин Волков. 19-годишният Сергей Бубка е трети с 5.60, но от трети опит. Бубка е намерил изненадващо място в отбора на СССР по настояване на главния треньор Игор Тер-Ованесян след впечатляващи резултати на психологическите тестове преди шампионата. Бразилецът Хинтнаус си е оставил един опит за 5.65, но след фаул остава 5-и. Тадеуш Слушарски (Полша) прави три грешки на 5.65 и с преодоляни 5.55 завърша четвърти. Търев също допуска три фаула на тази височина, но вече си е осигурил медал. Остава да разбере какъв – сребърен или бронзов. Волков и Бубка пропускат 5.65 и започват спор за титлата на 5.70.

„Бубка е нямал подходящ прът за да атакува тази височина и Атанас му е дал своя, въпреки че е можел да го измести от второто място. Волков се ядосал и започнал да го кълне”, разказва Щерева. Волков прави фаул на 5.70, но Бубка успява още в първия си опит и така принуждава много по-именития си съотборник да премине на 5.75, но следват още две грешки. Сергей печели първата си голяма титла още при дебюта си на световната сцена и дори дръзва да погледне към световния рекорд на Поляков (5.81), но прави три фаула на 5.82. Търев остава с бронзов медал, едно от трите отличия за България в първенството.

 „Дори Сергей Бубка оцени качествата му. В началото Търев беше нещо като негов говорител, превеждаше му на пресконференции, свърза го с най-добрите мениджъри. За човек като Бубка, роден да бъде Велик, това бе достатъчно”, пише Григор Христов в книгата си „За Царицата с признание и любов”. „От Хелзинки започна едно голямо приятелство между Сергей и Атанас. Има безброй любопитни моменти в техните взаимоотношения. Бубка няколко пъти е идвал инкогнито в България, за да се видят”, споделя Николина Щерева.

Европейските първенства в зала отстъпват по престиж на останалите шампионати, но през 80-те години все още се радват на голям интерес от най-добрите атлети, особено в някои дисциплини като овчарския скок. Търев постоянно подобрява класирането си и след осмо, пето и четвърто място в периода 1981-83, прави великолепно завръщане в първенствата (пропуска го в 1984) със спечелване на бронзовото отличие в Пирея (1985), отстъпвайки на Сергей Бубка и Крупский. Отново Гърция е гостоприемна за него с медал на Стария континент. На 23 февруари 1986 г. в „Паласио де лос Депортес” в Мадрид е превзето и първото място. Търев преодолява 5.70, колкото има и Мариан Коласа, но този път предимството е за българина и той става европейски шампион в зала. Две години по-късно в Будапеща отново грабва медал – бронзов, а на стълбичката има още един българин. Николай Николов е втори също с 5.70, първи е Гатаулин с 5.75. Това са най-силните години за българския овчарски скок. На световното на открито в Рим през 1987-а в осмицата има трима нашенци. Бубка, Винерон, Бел и Николов предоляват 5.70 от първи опит, а Търев прави фаул и това го принуждава да си запази следващите два опита за 5.75. Неговата цел е ясна – пак медал! Тактическият ход обаче не успява и Насо остава осми с 5.60, Николов разделя петото място с Бел, а Делко Лесев е седми. Предишната година (1986-а) участва за втори път на европейско на открито и отново е много близо до отличията, но завършва четвърти след братята Сергей и Василий Бубка и Филип Коле. На първото световно в зала, в Индианаполис през март 1987-а, се класира 6-и с 5.70.

Не трябва да забравяме и шампионските титли на България. Търев, който през цялата си кариера се състезава за Тракия (Пловдив) и под ръководството на Константин Ковачев, има 12 на открито (11 последователни в периода 1976-86, плюс още една през 1988) и още четири в зала (1979, 1981-83). В момента е и президент на атлетическия клуб „Тракия“, заедно с още една легенда на пловдивската атлетика – Лиляна Томова.

Търев има общо 16 състезания над 5.70 и по този показател все още е №1 в България. Другите елитни „овчарски скачачи” в историята ни Спас Бухалов и Илиян Ефремов имат по 10. Още като атлет Търев показва афинитет към бизнеса и прави „успешна търговия”, пътувайки от турнир на турнир. По това време атлетиката официално е „аматьорски спорт”, но се раздават „нерегламентирани пари” за участие, класиране и върхови резултати в най-престижните турнири. Дълго време нашите атлети не са реална част от тази система, но Търев набързо се усеща и започва умело да преследва личните си интереси, но и да защитава правата на други родни звезди в Царицата на спортовете. „Умее да изкарва пари. Винаги е бил хазартен тип. Има особен чар, усет за контакт с хора. Създава атмосфера, където и да се намира, независимо от мястото и хората”, казва Николина Щерева.

Иван Чешанков, брой 60 на списание „Атлетика“ , 2008-а година