Милица Мирчева е първата българка участвала на олимпийски маратон.

Милица Мирчева е родена на 24 май 1994-а година. През 2019-а година завършва висшето си образование в Университета на Флорида в столицата на най-южния американски щат – град Талахаси.

Успоредно с образованието си в Америка Милица не спира да тренира и подобрява национални рекорди. В момента тренира в Кения с Йоло Николов. Нейната цел бе покриване на норматив за олимпийските игри в Токио на маратона в Бостън на 20 април, но и игрите и най-старият комерсиален маратон в света бяха отложени, заради пандемията от коронавирус, която буквално затвори света.

Част от богата визитка на Милица са националните рекорди на 10 000 м и полумаратон, сребърния медал на европейското първенство по крос кънтри за девойки под 23 години в Самоков през 2014-а година и участие на маратона на олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016-а година. В Бразилия Милица стана първата българка участвала на олимпийски игри в историята на родния спорт. Като девойка Мирчева има успехи и в спортното ходене, но по-късно се специализира в бяганията.

Милица участва и на състезанията на „Рън България“, а от движението я определиха за най-добра атлетка в бяганията на дълги разстояния през 2018-а и 2019-а година.

Лични рекорди:

800 м – 2:10.48

1500 м – 4:20.18

3000 м – 9:20.50 (9:07.33 в зала)

5000 м – 15:45.97 (15:43.30 в зала)

10 000 м – 32:30.07

3000 м стипълчейз – 10:21.43

Полумаратон – 1:11:14

Маратон – 2:44:23

• Вашите участия и впечатления от състезанията на Рън България?

Рън България е една страхотна идея, която популяризира и аматьорския, и професионалния спорт в България. Можеш да застанеш на старт с всякакви хора, на всякакво ниво. Това е уникално изживяване, защото аз виниги съм се радвала на хора, които избират да са активни и да опитат нещо ново. Надявам се все повече градове да се включат в инициативата и все повече любители да застанат на старта. Хубаво е, когато срещаш хора с различни интереси и професии, но обединени заедно заради любовта си към спорта.

• Най-големият успех в кариерата ви според вас?

�Може би сребърният ми медал, който спечелих на Европейското първенство по крос кънтри за девойки под 23 години през 2014-а г. В Самоков. �От друга страна, двата ми национални рекорда на 10 000 м и полумаратон тази година също са от голямо значение за мен, защото ми трябваха около 5 години постоянен труд, за да докажа, че мога да бягам и на едно добро ниво при жените.�  

• Какво състезание предпочитате – крос-кънтри, шосейно бягане или бягане на писта?

Това е труден въпрос, но бих ги подредила в следния ред:

1. Шосейни бягания, защото там чувствам, че е моето място.

2. Крос-кънтри, защото всяко трасе е специално и изисква различни качества.

3.Писта, но само когато говорим за по-къси дистанции.

• Как тренирате – дайте пример за тежка тренировка, която сте извършили?

Обикновено имам 2 до 3 тежки тренировки в седмицата. Едната тренировка задължително е отсечкова работа, а другата е темпово или дълго бягане. Понякога правим и трета тренировка, която обикновено е фартлек или баири. През другите дни бягам много леко с темпо около 5:00 минути на километър, защото тренировките са достатъчно изтощителни.��Повечето основни тренировки са направени на тежки терени, а в момента тренираме и на около 2200 м надморска височина. Тази седмица например имах 20х500м (почивка между отсечките 1:45), които правих на черен път, като редувам едно нагоре по лек наклон и едно обратно надолу.  Скоростта беше между 1:41-1:31 , като средната скорост е 1:36.��Друг пример за тежка тренировка, която правих в подотовката си за Бостънския маратон е 35 км ускорително бягане на 5 км обиколка, която е 2.5 км качване и 2.5 км спускане. Средната скорост беше 3:48, като започвам на около 3:56 и свършвам на 3:20.

• Как тренирате по време на епидемията от коронавируса и правилата за изолация при извънредното положение?

Ние сме в Кения и тук все още е позволено да се тренира.  Стадионите са затворени и се налага да правим отсечковата работа на различни черни пътища. Груповите тренировки също са забранени, което означаваме, че трябва да тренираме сами. Ситуацията все пак е доста по-благоприятна в сравнение с другите места по света.

• Какви съвети ще дадете на начинаещи бегачи?

Да бъдат търпеливи. Освен това не е нужно всяко бягане да е бързо или дискомфортно, трябва и да има дни, които са напълно възстановителни. Хубаво е да се  потърси треньор, който да състави индивидуална и целенасочена програма. �Най-важното е да се наслаждават на бягането и да вярват, че постоянството ще им донесе успехи.

• Какви маратонки предпочитате?

Такива, които максимално ще запазят краката ми от натоварването. В момента тренирам с Asics Nimbus 18 и съм страшно доволна. Когато имам по-скоростна работа избирам някой по-олекотен вариант.

• Кои са по-добрите бегачи кенийците или етиопците според вас?

Трудно е да се определи. Има страхотни бегачи навсякъде по света.  Ако човек е изключително мотивиран, намери правилния треньор и екип от хора, които да му помогнат да постигне целите си, не мисля, че неговата националност би била от най-голямо значение.

• Имате ли любим бегач в света или България от който взимате пример?

Има много бегачи, на които се възхищавам в различните дисциплини. Един пример е Констанце Клостерхалфен, коята е единствената бяла европейка, която може да се надбягва с африканките в бяганията на дълги разстояния. Има и много български атлети, които постигат успехи на световна земя и заслужават огромни адмирации. Не искам да споменавам имена, за да не пропусна някой, който също заслужава да бъде изброен.

• Кога официалният световен рекорд на маратон ще бъде под 2 часа?

Когато Кипчоге и Бекеле се срещнат в Лондон догодина (2021-а).