Защо забраняват бягането при коронавирус?
В България е забранено да се спортува в паркове и на открити площадки.
Това предизвика огромно недоволство сред спортистите. Още повече, че в някои страни е позволено да се излиза навън с цел спорт.
Оказва се обаче, че забраната, предизвикана от коронавиурса и предизвикала такава полемика и недоволство в социалните мрежи, има своето логично обяснение.
До този извод са стигнали учени от Белгия и Нидерландия. Те са провели експеримент, при който са установили, че бягането, карането на колело и дори ходенето са безопасни единствено ако хората са на голямо разстояние един от друг. Сега в повечето страни се препоръчва спазване на дистанция от 1 – 2 метра. Тя работи обаче само при закрити помещения и при слаб вятър навън.
По време на бягане човек диша учестено, може да разговаря, да се изкашля, да кихне. Така той оставя облак от малки частици във въздуха, през които минава бягащият след него или до него. Същото е и ако срещне разговарящ, кашлящ или кихащ човек.
На изображението обърнете внимание на червените точки – това са най-големите частици. Те създават и най-голяма опасност от заразяване, но и най-бързо падат на земята.
„Вие може да минете през този облак, но при всички случаи частиците ще попаднат, ако не върху лицето ви, то върху вашето тяло и дрехи“ – казва проф. Берт Блокен.
Моделирането показало, че стандартната дистанция от 1 – 2 метра предпазва само при условие, че двама души бягат един до друг и има слаб вятър. В този случай частиците падат зад бегачите. Бягането по диагонал (шахматно) също намалява вероятността да поемете частиците от бягащия пред вас човек. Най-големият риск се получава, когато бягате един зад друг.
„Потокът – това е зоната, възникваща веднага след движещия се човек – обяснява проф. Блокен. – Той се използва от велосипедистите, за да полагат по-малко усилия и да пеститят силите си. И при бегачите е така – по-лесно е да бягаш след някого. Незвисимо как се образува тази зона, но частиците попадат в нея. А сега това трябва да се избягва.“
Най-важните изводи, до които са достигнали учените, са, че разстоянието между бягащи хора трябва да е 4 – 5 метра, за каращи бавно велосипедисти – 10 м, при състезателните велосипеди – не по-малко от 20 м. Ако карате велосипед и решите да задминавате каращия пред вас, това трябва да става под голям ъгъл и не по-малко от 20 м зад него.
Остава и проблемът, че когато бягате или карате колело, се срещате с хора, които се движат срещу вас. Те също говорят, кашлят, кихат и при по-голяма скорост, насрещен вятър и близко разминаване с тях, вие поемате частиците им.
Затова бягането или карането на колело, както и практикуването на което и да е спортно занимание, трябва да бъде индивидуално, далеч от евентуални срещи с други хора.
