Atletikabg.com ви предлага историята на един от най-силните спринтьори в света в края на миналия век – Николай Антонов – Таланта.

Материалът на Иван Чешанков е публикуван в брой 31 на списание „Атлетика“ в началото на 2004-а година под заглавие: „НИКОЛАЙ АНТОНОВ – “Таланта” бе най-добрият в света на 200 м в зала“.

Преди близо тридесет години най-бързият бял мъж на планетата бе българин. Николай Антонов обаче не се ограничи само с това прозвище. Две поредни години – 1991 и 1992, той бе безспорният №1 в света на 200 метра в зала. Първият си удар Антонов нанася на световното първенство в Севиля (1991). Зад гърба си той вече има два сребърни медала от шампионатите на Европа на закрито (1988 и 1990) и участие в полуфинал на предишния световен форум в Будапеща (1989). Николай, който е роден на 17 август 1968 г. в Разград, показва отличната си форма още в сериите с 20.99 – най-добро време и с 0.14 по-бързо от втория на този етап – Томас Джеферсън (САЩ). В полуфиналите Антонов отново демонстрира мощния си финален спринт и надбягва сребърния медалист от преди две години Ейд Мейф (Великобритания) – 20.83 срещу 20.95. Линфорд Кристи (Великобритания) печели 2-рия полуфинал с 21.12, а Мигел Гомес (Исп) – 3-ия с 21.09. Финалът е на 10 март. След 4 нередовни старта всичко най-после е в ред и Кристи дръпва силно от пета пътека в стремежа си да спечели златно отличие след сребърното на 60 м. Ники обаче атакува от четвърта пътека и с изключителни последни 40 метра остава именития британец зад себе си: 20.67 срещу 20.72. Мейф е трети с 20.92. Изненадата е както за всички специалисти, така и за “Таланта”. 194-сантиметровият Антонов печели този си прякор още през 1986 г., когато загатва за потенциала си с 4-то място на 200 м и 7-мо на 100 м на първото световно първенство за юноши в Атина. В европейските ранглисти за тази възраст той е трети на 100 м с 10.41 и първи на 200 м с 20.88.

По-малко от пет години по-късно реализацията при мъжете вече е факт и Николай не крие сълзите си при изпълението на националния химн в Севиля. През лятото “Таланта” прави фурор и на шампионата на планетата на открито в Токио. Два пъти подобрява рекорда на България (общо пет поправки в периода 1989-91) с 20.28 в сериите, където побеждава бившия световен рекордьор и вице-шампион на 100 м Лирой Бърел (САЩ), и 20.20 в ¼-финалите. Времето на Антонов е най-бързо от всички серии, а във втория етап той отстъпва на фаворита Майкъл Джонсън (САЩ), който постига 20.05. Николай влиза в полуфиналите с 4-ти резултат. Въпреки че е по-бавен на следващия ден (20.43), той няма проблеми с класирането си за финала и пуска пред себе си само Махорн (Кан) с 20.40. Спорът за отличията се решава при много силен насрещен вятър от 3.4 м/сек. Антонов не стартира добре и преминава първите 100 м последен за 10.53. Традиционната му атака на финалната права е затруднена от неблагоприятните условия и натрупаната умора. “Таланта” все пак завършва седми с 20.59, а Майкъл Джонсън печели първа световна титла с 20.01.

През зимата на 1992 г. възпитаникът на Феим Ахмедов, Янко Братанов и Чавдар Чендов отново доказва изключителната си класа в зала. Николай става европейски шампион в Генуа с 20.41, което е втори резултат в света за всички времена и на 0.05 от световния рекорд на Бруно Мари-Роз (Франция). 3 дни по-късно, на 4 март, в Сан Себастиян Антонов е по-бърз дори от “Сина на вятъра” Карл Люис, който рядко участва на 200 м в зала. Легендарният Люис прави лично постижение с 20.75, но е на прилично разстояние след българина, финиширал за 20.51. След още четири дни “Таланта” завършва сезона на закрито с нова победа в Зинделфинген – 20.66. Единственото му поражение е в края на януари в Лиевен, където отстъпва на Франк Фредерикс (Намибия) – 20.55 срещу 20.60. По това време той има най-много (6) постижения в топ 40 за всички времена.

На олимпийските игри в Барселона Ники стига до полуфиналите, а на световното първенство в зала в Торонто (1993) се класира пети. През 1993 г. Антонов тренира сериозно скок на дължина и подобрява личния си рекорд от 7.69 до 8.15 м. Той дори стига до шесто място със 7.97 на шампионата на планетата в Щутгарт (1993) – по-успешно класиране от това на 200 м в Токио!

 “Таланта” стига и до четвъртфиналите в коронната си дисциплина, но се отказва поради травма. Две години по-късно, на първенството в Гьотеборг, той пак опитва силите си в скока на дължина, но отпада в квалификациите. Най-успешното представяне на Антонов в европейско първенство на открито е 5-то място на 200 м от 1990 г. Личните му рекорди са: 10.39 на 100 м от 1988 (14-ти в родната класация за всички времена), 20.20 на 200 м от 1991 (настоящ рекорд на България) и 8.21 на скок дължина от 1994 (6-ти в историческата ни ранглиста).

Иван Чешанков